Зимата на 2025 г. е най-студената за последните шест години в България
Декември и януари бяха релативно топли, само че февруари е най-студеният от 2013 година насам и по тази причина тази зима беше минимум топлата за последните шест години, демонстрират данните на Национален институт по метеорология и хидрология.
Най-високата измерена температура беше 23,0 градуса по Целзий, регистрирана на 28 януари във Велико Търново. Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място бешe минус 22,5 градуса на 22 февруари в гр. Главиница, обл. Силистра, а най-ниската температура, измерена на планински връх, беше минус 23,1 градуса на Мусала на 20 февруари.
Сезонните количества превалявания в по-голямата част от страната бяха към или над климатичната норма. Това се дължи основно на забележителните превалявания през месец декември, тъй като януари и февруари бяха релативно сухи. Големите валежни ситуации през първото и третото десетдневие на декември, както и през второто десетдневие на януари и на февруари, бяха свързани и със снеговалеж, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
Най-обилни превалявания от сняг имаше през интервала 23–27 декември, само че най-вече в Предбалкана и по северните скатове на планините. Най-масови превалявания от сняг имаше през интервала 12–14 януари – основно в Южна България, както и през интервала 17–20 февруари – в цялата страна. Най-висока снежна завивка в обитаемо място беше измерена на 27 декември в с. Манастир, обл. Смолян – 115 см, а на планински връх – 185 см на вр. Ботев на 13 януари.
Значими метеорологични събития
През интервала 23–28 декември през Балканите мина средиземноморски циклон, напомнят от Национален институт по метеорология и хидрология. В страната се сътвори комплицирана зимна метеорологична конюнктура. Имаше повсеместни превалявания, изначало от дъжд и сняг, като последователно съвсем на всички места дъждът мина в сняг. В доста региони преваляванията бяха значителни. Най-много сняг с формиране и задържане на снежна завивка имаше в Предбалкана, в областите Ловеч, Габрово и Велико Търново. Най-тежка беше обстановката в регионите на Троян, Тетевен и Ловеч. В композиция с сдържан и мощен вятър по планинските проходи се образуваха навявания.
През интервала 24–27 декември в доста станции в Източна България беше регистриран мощен вятър със скорост над 14 м/с. Високи талази заляха плажовете в Бургас и Ахтопол, където регистрираните пориви напразно бяха надлежно 28 м/с в Бургас на 25 и 26 декември и 23 м/с в Ахтопол на 26 декември. Вълнението на морето доближи 5–6 бала.
През интервала 16–19 февруари страната ни попадна под комбинирано въздействие на антициклон на север и преминаващ през южните региони от Балканския полуостров средиземноморски циклон. Фронталната зона беше над страната и на доста места имаше превалявания от дъжд, които с последвалото захлаждане минават в сняг. Снежна завивка се образува даже и по Черноморието и в Горнотракийската равнина. Вследствие на интензивните снеговалежи и ниските температури беше усложнена пътната конюнктура в Източна България. В някои общини на област Варна беше оповестено отчасти бедствено състояние, заяви Българска телеграфна агенция.
В началото на интервала 20–24 февруари преваляванията стопираха, напомнят от Национален институт по метеорология и хидрология. Тогава в множеството региони бяха измерени и най-ниските температури за месеца (до минус 21 градуса). На места, най-вече в Северна и Източна България, имаше ледени дни (максимална температура под 0 градуса). След 20 февруари на доста места имаше и по повече от 5 следващи дни с минимална температура под минус 10 градуса – студена вълна.
Агрометеорологични обстоятелства
Агрометеорологичните условия през зимата на 2025 година се характеризираха с по-топло от нормалното за сезона време и ясно изразени валежни и сухи месеци за цялата страна. В резултат на тези условия в края на зимата и преди началото на дейната вегетация влагозапасите в еднометровия пласт при зимните житни култури в по-голямата част от земеделските региони са 75–85% от пределната полска влагоемност (ППВ), което е незадоволително за сезона, означават от Национален институт по метеорология и хидрология. Изключения имаше на обособени места в Източна България.
В началото на зимата при пшеницата се следиха разнообразни фенологични етапи. Причина за значителните разлики във фенологичното развиване на зимните житни култури беше есенната суша, обхванала по-голямата част от страната, като се изключи североизточните региони
В края на февруари в Кнежа, Драгоман и Добрич бяхаа регистрирани минимални температури до и под минус 20 градуса. Тези стойности са сериозни за част от излезлите от насилствен покой ранноцъфтящи овошки в Североизточна България.
През зимния сезон бяха регистрирани краткотрайни покачвания на речните равнища в Дунавския водосборен басейн. По-значителни покачвания имаше вследствие на превалявания в последното десетдневие на декември във водосборите на реките Осъм, Янтра и Русенски Лом и вследствие на снеготопене през първото десетдневие на януари и в края на февруари в централната част от басейна. Поради ниските температури на въздуха през януари и февруари бяха регистрирани ледови феномени (основно ледена завивка и брегови лед) основно в планинските елементи от водосборите на реките Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. През декември и януари средномесечните водни количества в по-голяма част от хидрометричните станции бяха под месечните правила. Водни количества над нормите бяха регистрирани в реките Вит при гр. Тетевен, с. Крушовица и с. Търнене, Осъм при гр. Троян и с. Изгрев, Росица при гр. Севлиево, Джулюница при едноименното село и Янтра при гр. Габрово, гр. Велико Търново и с. Каранци. През февруари средномесечните водни количества на реките в басейна бяха под месечните правила.
През по-голямата част от декември, януари и февруари равнищата на реките в Черноморския водосборен басейн останаха без основни промени. През по-голямата част от сезона речните равнища в Източнобеломорския водосборен басейн също бяха без основни промени. Подобна беше обстановката и в Западнобеломорския водосборен басейн. В резултат на превалявания и на снеготопене в обособени дни през зимните месеци бяха регистрирани краткотрайни и незначителни покачвания. Средномесечните водни количества на реките в басейна през трите месеца са били под месечните правила, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
