Свидетелства на времето: 1997 г. – Зимата на народното недоволство
Зимата на 1997 година – България е страна в хиперинфлация, левът стига 3000 за $, 16 банки банкрутират. Цената на хляба, когато въобще го има, скача всеки ден. Повечето бензиностанции не работят заради липса на гориво. Това е резултатът от двугодишното ръководство на Българска социалистическа партия и държавното управление на Жан Виденов.
Масови митинги и барикади са обхванали цялата страна. След щурма на Народното събрание на 10 януари напрежението в обществото не спада, страната е пред революция.
А какво се случи след 10 януари? Какво продължихте да обсъждате в управлението на Съюз на демократичните сили?
" На 14 януари се организира доста значимо съвещание на Националния координационен съвет /НКС/ на Съюз на демократичните сили. Към този миг Съюз на демократичните сили към момента беше коалиция от партии и цивилен организации. На това съвещание, което се организира в културния клуб в Красно село, ненадейно стана ясно, че Изпълнителният съвет на Съюз на демократичните сили с Иван Костов като ръководител, предлага на НКС, който взима главните решения в обединението, да се съгласим социалистическата партия, да сформира ново свое държавно управление в Народното събрание или вероятно Съюз на демократичните сили да поддържа, даже да взе участие, загатваха се даже имена, със свои представители в едно взаимно държавно управление, което се прокламира като програмно експертен кабинет. Иван Костов посочи следното: „ Ние сами нямаме опция да се оправим с една опустошена страна “. Това бяха точните му думи. Според него Съюз на демократичните сили би трябвало да потърси незабавно консенсус за идните тежки промени с Българска социалистическа партия. Проблемът бе, че жителите, които стачкуваха, на практика това бе цяла България, упорстваха за отмъщение на грабителите на страната, за наказване на виновниците за източването на банките и така нататък Ние бяхме единствената опция. Ние даже нищо да не правехме, хората отново за нас щяха да гласоподават, такава бе обстановката “, напомня Александър Йорданов - съосновател на Съюз на демократичните сили и евродепутат от ЕНП.
Тактиката на Българска социалистическа партия постоянно е била да заобикаля от отговорност за ситуацията в страната. В момента /б.ред. 14 ян.1997 г./ мостът за това бягство се назовава програмно държавно управление. Изтъкнах още, че всяко държавно управление, което се избере в този парламент оттук насетне и бъде излъчено в мандата на Българска социалистическа партия, ще бъде социалистическо държавно управление, без значение по какъв начин го назоваваме за пред света. Помня доста добре и думите на Едвин Сугарев. Те бяха даже по-остри и от моите. Той се обърна към Иван Костов по какъв начин на следващия ден ще отидем при хората на улицата, на площада и ще им кажем: „ Вижте какво, другари! Ние се споразумяхме с комунистите, вие си вървете у дома, завърши революцията! “
Сугарев даже сподели, че този път не полицията нас ще бие, а хората ще бият нас. "
На 22 януари 1997 година определеният за президент Петър Стоянов поставя клетва в Народното събрание и встъпва в служба.
„ Важните проблеми на България би трябвало да се вземат решение от Народното събрание, от държавното управление на страната, от президента на републиката, през очите на целия народ. Това е почтената и национално виновна политика ", споделя Стоянов тогава.
На 4 февруари цялата страна е обхваната от национална стачка, блокирани са гари, автомагистрали, градският превоз е спрял. Номинираният за министър председател Николай Добрев и новият ръководител на Българска социалистическа партия Георги Първанов отиват да получат мандат от президента Петър Стоянов за сформиране на ново държавно управление.
“Факт е, че след тази намира се организира Консултативен съвет по национална сигурност, на който вземат участие водачите на всички политически партии и към този момент пред тях социалистите заявяват, че се отхвърлят да вършат държавно управление. Факт е, че след диалозите със Стоянов, каквито и да си били те, те вършат този отвод. Аз одобрявам ролята в този момента на президента Петър Стоянов като позитивна, за отпушване на процеса, за махане на Българска социалистическа партия от властта ”, споделя Йорданов.
Вечерта новоизбраният президент е вдигнат на ръце от събралото се голям брой. България се разминава с злополука с непредвидими последствия. Служебното държавно управление на Стефан Софиянски съумява да спре пропадането на лв., приготвя законите за валутния ръб и внася молба за участие в НАТО. Страната е в предизборна акция, в която има очевидни и скрити прояви.
“Иван Костов внезапно организира серия от секрети срещи и то не в София, не в Народното събрание, където е мястото за такива срещи, а ги организира в хотелския комплекс на Витоша под Копитото. Този, който споделя за една от тези срещи е основният редактор на в. “Стандарт ” Юлий Москов, който изнесе тази информация, само че 15 години по-късно. Той е придружавал Николай Добрев на тези срещи. Москов твърди, че Добрев е предал на Иван Костов три папки. Какво е имало в тях “един Господ знае ”. Те са се отдръпнали и на четири очи са разговаряли. И може да се допуска, че е тъкмо това - “ние Съюз на демократичните сили, допускам Иван Костов от наше име приказва, не ви закачаме, вие се оттегляте от властта и по-късно всички според участваме в измененията, промените...това се наричаше тогава “структурна промяна ”, избягваше се думата приватизация, в структурните промени. В новия парламент ние стартирахме този развой, само че казусът бе, че парите бяха в някогашните фрагменти на комунистическата партия и Държавна сигурност. Те бяха ги ограбили от народа по времето на държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. Те бяха в първите редици на приватизацията, а хората, които търпяха цялата тази неправда на това социалистическо ръководство в общи линии трябваше да пият една студена вода... ”
“Победата е явно доста огромна, явно е израз на огромно доверие. Очевидно Обединените демократични сили /ОДС/ са доста мощна коалиция, която може да избави България. Благодаря ви от сърце, от името на всички водачи на ОДС. Искам да ви кажа, че няма да ви измамим, няма да ви излъжем! ”, споделя тогава Иван Костов.
Масови митинги и барикади са обхванали цялата страна. След щурма на Народното събрание на 10 януари напрежението в обществото не спада, страната е пред революция.
А какво се случи след 10 януари? Какво продължихте да обсъждате в управлението на Съюз на демократичните сили?
" На 14 януари се организира доста значимо съвещание на Националния координационен съвет /НКС/ на Съюз на демократичните сили. Към този миг Съюз на демократичните сили към момента беше коалиция от партии и цивилен организации. На това съвещание, което се организира в културния клуб в Красно село, ненадейно стана ясно, че Изпълнителният съвет на Съюз на демократичните сили с Иван Костов като ръководител, предлага на НКС, който взима главните решения в обединението, да се съгласим социалистическата партия, да сформира ново свое държавно управление в Народното събрание или вероятно Съюз на демократичните сили да поддържа, даже да взе участие, загатваха се даже имена, със свои представители в едно взаимно държавно управление, което се прокламира като програмно експертен кабинет. Иван Костов посочи следното: „ Ние сами нямаме опция да се оправим с една опустошена страна “. Това бяха точните му думи. Според него Съюз на демократичните сили би трябвало да потърси незабавно консенсус за идните тежки промени с Българска социалистическа партия. Проблемът бе, че жителите, които стачкуваха, на практика това бе цяла България, упорстваха за отмъщение на грабителите на страната, за наказване на виновниците за източването на банките и така нататък Ние бяхме единствената опция. Ние даже нищо да не правехме, хората отново за нас щяха да гласоподават, такава бе обстановката “, напомня Александър Йорданов - съосновател на Съюз на демократичните сили и евродепутат от ЕНП.
Тактиката на Българска социалистическа партия постоянно е била да заобикаля от отговорност за ситуацията в страната. В момента /б.ред. 14 ян.1997 г./ мостът за това бягство се назовава програмно държавно управление. Изтъкнах още, че всяко държавно управление, което се избере в този парламент оттук насетне и бъде излъчено в мандата на Българска социалистическа партия, ще бъде социалистическо държавно управление, без значение по какъв начин го назоваваме за пред света. Помня доста добре и думите на Едвин Сугарев. Те бяха даже по-остри и от моите. Той се обърна към Иван Костов по какъв начин на следващия ден ще отидем при хората на улицата, на площада и ще им кажем: „ Вижте какво, другари! Ние се споразумяхме с комунистите, вие си вървете у дома, завърши революцията! “
Сугарев даже сподели, че този път не полицията нас ще бие, а хората ще бият нас. "
На 22 януари 1997 година определеният за президент Петър Стоянов поставя клетва в Народното събрание и встъпва в служба.
„ Важните проблеми на България би трябвало да се вземат решение от Народното събрание, от държавното управление на страната, от президента на републиката, през очите на целия народ. Това е почтената и национално виновна политика ", споделя Стоянов тогава.
На 4 февруари цялата страна е обхваната от национална стачка, блокирани са гари, автомагистрали, градският превоз е спрял. Номинираният за министър председател Николай Добрев и новият ръководител на Българска социалистическа партия Георги Първанов отиват да получат мандат от президента Петър Стоянов за сформиране на ново държавно управление.
“Факт е, че след тази намира се организира Консултативен съвет по национална сигурност, на който вземат участие водачите на всички политически партии и към този момент пред тях социалистите заявяват, че се отхвърлят да вършат държавно управление. Факт е, че след диалозите със Стоянов, каквито и да си били те, те вършат този отвод. Аз одобрявам ролята в този момента на президента Петър Стоянов като позитивна, за отпушване на процеса, за махане на Българска социалистическа партия от властта ”, споделя Йорданов.
Вечерта новоизбраният президент е вдигнат на ръце от събралото се голям брой. България се разминава с злополука с непредвидими последствия. Служебното държавно управление на Стефан Софиянски съумява да спре пропадането на лв., приготвя законите за валутния ръб и внася молба за участие в НАТО. Страната е в предизборна акция, в която има очевидни и скрити прояви.
“Иван Костов внезапно организира серия от секрети срещи и то не в София, не в Народното събрание, където е мястото за такива срещи, а ги организира в хотелския комплекс на Витоша под Копитото. Този, който споделя за една от тези срещи е основният редактор на в. “Стандарт ” Юлий Москов, който изнесе тази информация, само че 15 години по-късно. Той е придружавал Николай Добрев на тези срещи. Москов твърди, че Добрев е предал на Иван Костов три папки. Какво е имало в тях “един Господ знае ”. Те са се отдръпнали и на четири очи са разговаряли. И може да се допуска, че е тъкмо това - “ние Съюз на демократичните сили, допускам Иван Костов от наше име приказва, не ви закачаме, вие се оттегляте от властта и по-късно всички според участваме в измененията, промените...това се наричаше тогава “структурна промяна ”, избягваше се думата приватизация, в структурните промени. В новия парламент ние стартирахме този развой, само че казусът бе, че парите бяха в някогашните фрагменти на комунистическата партия и Държавна сигурност. Те бяха ги ограбили от народа по времето на държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. Те бяха в първите редици на приватизацията, а хората, които търпяха цялата тази неправда на това социалистическо ръководство в общи линии трябваше да пият една студена вода... ”
“Победата е явно доста огромна, явно е израз на огромно доверие. Очевидно Обединените демократични сили /ОДС/ са доста мощна коалиция, която може да избави България. Благодаря ви от сърце, от името на всички водачи на ОДС. Искам да ви кажа, че няма да ви измамим, няма да ви излъжем! ”, споделя тогава Иван Костов.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ