Феноменът мозъчна мъгла – защо мислим по-бавно когато навън е студено
Зимата е сезон, който носи със себе си освен мраз, само че и обилни физиологични и психични промени. Един от постоянно срещаните явления, свързани със зимния интервал, е " мозъчната мъгла “. Това положение се характеризира с чувство за замъглено мислене, затруднена централизация, липса на сила и влошена памет. Въпреки че мозъчната мъгла не е клинично прието заболяване, тя визира огромна част от популацията, изключително през студените и мрачни месеци.
Защо зимата оказва въздействие върху честотата на пораждане на мозъчна мъгла?
Мозъчната мъгла е резултат от сложно взаимоотношение сред голям брой фактори, като промени в невротрансмитерите, хормоналната регулация, кръвния поток към мозъка и въздействието на околната среда. Един от основните играчи в този развой е серотонинът (невротрансмитер, който играе значима роля в регулацията на настроението, концентрацията и когнитивните функции). През зимата равнищата на серотонин постоянно понижават заради лимитираната слънчева светлина, което може да докара до чувство за отмалялост и понижена мотивация.
Друг значим хормон, обвързван с появяването на мозъчна мъгла, е мелатонинът. Мелатонинът синхронизира циркадните ритми (регулира цикъла на съня и будността) и равнищата му се усилват при понижена светлина. През зимата, когато дните са по-къси, нарасналата секреция на мелатонин може да докара до сънливост и забавена когнитивна функционалност.
Едно от значимите посоки в проучването на мозъчната мъгла е връзката сред възпалителните процеси и когнитивните усложнения през зимните месеци. Ниските температури и неналичието на придвижване могат да доведат до нараснали равнища на възпалителни маркери като интерлевкин-6 (IL-6) и С-реактивен протеин (CRP). Възпалението може да засегне невронните връзки в мозъка, изключително в области като хипокампуса, който играе основна роля в паметта и ученето.
Освен това, студът и понижената физическа интензивност могат да доведат до намалени равнища на мозъчен невротрофичен фактор (Brain Derived Neurotrophic Factor, BDNF), който е виновен за неврогенезата и поддържането на здрави невронни връзки. Намаляването на BDNF може да се асоциира с когнитивен спад и депресивни положения.
Ролята на хидратацията през зимата постоянно се подценява. Студеното време може да понижи чувството за жадност, само че даже леката дехидратация е потвърдено, че въздейства на когни, сънтивните качества. Адекватният банкет на течности подкрепя циркулацията на кръвта и доставката на О2 и хранителни субстанции до мозъка, което е от значително значение за поддържане на оптимална мозъчна функционалност.
Студеното време също може да окаже директно въздействие върху мозъчната интензивност. Изследвания демонстрират, че при ниски температури кръвоносните съдове в крайниците се свиват, с цел да се резервира топлината на тялото. Този развой, наречен вазоконстрикция, може да понижи притока на кръв към мозъка, което е допустимо да докара до чувство за замаяност, отмалялост и понижена дарба за централизация.
Освен това, при ниски температури метаболизмът на мозъка може да се забави. Глюкозата е главният източник на сила за мозъка, само че през зимата усвояването ѝ може да бъде по-малко дейно, което способства за чувството за мозъчна мъгла. Консумацията на по-тежка храна през зимата може да повлияе на когнитивната функционалност. Прекомерната консумация на захари и модифицирани храни може да провокира бързи съмнения в равнищата на глюкозата, което също способства за умората и компликациите в концентрацията.
Витамин D, който се синтезира в кожата под въздействие на слънчевата светлина, играе основна роля за неврологичното здраве. През зимата, когато експозицията на слънчева светлина е лимитирана, равнищата на витамин D доста понижават. Този недостиг може да повлияе отрицателно на мозъчната функционалност, като способства за отслабена памет, забавена обработка на информацията и даже поява на депресивни признаци.
Изследвания свързват ниските равнища на витамин D с нараснал риск от когнитивен спад и невродегенеративни болести като болест на Алцхаймер. Въпреки че мозъчната мъгла е по-леко положение, дефицитът на витамин D може да е главен фактор за неговото проявяване.
Зимата постоянно е обвързвана със обществена изолираност, по-малко физическа интензивност и промени в питателните привички, които също способстват за чувството за мозъчна мъгла. Намалената физическа интензивност води до по-малко произвеждане на ендорфини и допамин (хормони, които подтикват мозъчната интензивност и усъвършенстват настроението).
Как да се оправим с мозъчната мъгла през зимата?
Справянето с мозъчната мъгла изисква сложен метод. Един от най-ефективните способи е увеличението на експозицията на дневна светлина, даже в случай че това значи разходки в облачно време. Използването на светлинна терапия, която симулира естествена слънчева светлина, също може да помогне за контролиране на равнищата на серотонин и мелатонин.
Редовната физическа интензивност, даже под формата на леки извършения, подтиква циркулацията на кръвта и покачва производството на невротрансмитери, които усъвършенстват когнитивната функционалност, поучават от Puls.bg. Също по този начин е значимо да се поддържа уравновесена диета, богата на омега-3 мастни киселини, витамини и минерали, които подкрепят здравето на мозъка.
Допълнително, добавките с витамин D през зимата могат да компенсират неналичието на слънчева светлина и да подобрят когнитивната функционалност. Адекватният сън е също основен фактор за справяне със зимната мозъчна мъгла.
Защо зимата оказва въздействие върху честотата на пораждане на мозъчна мъгла?
Мозъчната мъгла е резултат от сложно взаимоотношение сред голям брой фактори, като промени в невротрансмитерите, хормоналната регулация, кръвния поток към мозъка и въздействието на околната среда. Един от основните играчи в този развой е серотонинът (невротрансмитер, който играе значима роля в регулацията на настроението, концентрацията и когнитивните функции). През зимата равнищата на серотонин постоянно понижават заради лимитираната слънчева светлина, което може да докара до чувство за отмалялост и понижена мотивация.
Друг значим хормон, обвързван с появяването на мозъчна мъгла, е мелатонинът. Мелатонинът синхронизира циркадните ритми (регулира цикъла на съня и будността) и равнищата му се усилват при понижена светлина. През зимата, когато дните са по-къси, нарасналата секреция на мелатонин може да докара до сънливост и забавена когнитивна функционалност.
Едно от значимите посоки в проучването на мозъчната мъгла е връзката сред възпалителните процеси и когнитивните усложнения през зимните месеци. Ниските температури и неналичието на придвижване могат да доведат до нараснали равнища на възпалителни маркери като интерлевкин-6 (IL-6) и С-реактивен протеин (CRP). Възпалението може да засегне невронните връзки в мозъка, изключително в области като хипокампуса, който играе основна роля в паметта и ученето.
Освен това, студът и понижената физическа интензивност могат да доведат до намалени равнища на мозъчен невротрофичен фактор (Brain Derived Neurotrophic Factor, BDNF), който е виновен за неврогенезата и поддържането на здрави невронни връзки. Намаляването на BDNF може да се асоциира с когнитивен спад и депресивни положения.
Ролята на хидратацията през зимата постоянно се подценява. Студеното време може да понижи чувството за жадност, само че даже леката дехидратация е потвърдено, че въздейства на когни, сънтивните качества. Адекватният банкет на течности подкрепя циркулацията на кръвта и доставката на О2 и хранителни субстанции до мозъка, което е от значително значение за поддържане на оптимална мозъчна функционалност.
Студеното време също може да окаже директно въздействие върху мозъчната интензивност. Изследвания демонстрират, че при ниски температури кръвоносните съдове в крайниците се свиват, с цел да се резервира топлината на тялото. Този развой, наречен вазоконстрикция, може да понижи притока на кръв към мозъка, което е допустимо да докара до чувство за замаяност, отмалялост и понижена дарба за централизация.
Освен това, при ниски температури метаболизмът на мозъка може да се забави. Глюкозата е главният източник на сила за мозъка, само че през зимата усвояването ѝ може да бъде по-малко дейно, което способства за чувството за мозъчна мъгла. Консумацията на по-тежка храна през зимата може да повлияе на когнитивната функционалност. Прекомерната консумация на захари и модифицирани храни може да провокира бързи съмнения в равнищата на глюкозата, което също способства за умората и компликациите в концентрацията.
Витамин D, който се синтезира в кожата под въздействие на слънчевата светлина, играе основна роля за неврологичното здраве. През зимата, когато експозицията на слънчева светлина е лимитирана, равнищата на витамин D доста понижават. Този недостиг може да повлияе отрицателно на мозъчната функционалност, като способства за отслабена памет, забавена обработка на информацията и даже поява на депресивни признаци.
Изследвания свързват ниските равнища на витамин D с нараснал риск от когнитивен спад и невродегенеративни болести като болест на Алцхаймер. Въпреки че мозъчната мъгла е по-леко положение, дефицитът на витамин D може да е главен фактор за неговото проявяване.
Зимата постоянно е обвързвана със обществена изолираност, по-малко физическа интензивност и промени в питателните привички, които също способстват за чувството за мозъчна мъгла. Намалената физическа интензивност води до по-малко произвеждане на ендорфини и допамин (хормони, които подтикват мозъчната интензивност и усъвършенстват настроението).
Как да се оправим с мозъчната мъгла през зимата?
Справянето с мозъчната мъгла изисква сложен метод. Един от най-ефективните способи е увеличението на експозицията на дневна светлина, даже в случай че това значи разходки в облачно време. Използването на светлинна терапия, която симулира естествена слънчева светлина, също може да помогне за контролиране на равнищата на серотонин и мелатонин.
Редовната физическа интензивност, даже под формата на леки извършения, подтиква циркулацията на кръвта и покачва производството на невротрансмитери, които усъвършенстват когнитивната функционалност, поучават от Puls.bg. Също по този начин е значимо да се поддържа уравновесена диета, богата на омега-3 мастни киселини, витамини и минерали, които подкрепят здравето на мозъка.
Допълнително, добавките с витамин D през зимата могат да компенсират неналичието на слънчева светлина и да подобрят когнитивната функционалност. Адекватният сън е също основен фактор за справяне със зимната мозъчна мъгла.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ