Проф. Ивайло Даскалов от ВМА: Тайната на здравото сърце през зимата
Зимата е сериозен сезон за сърцето. Студът, мразовитият вятър, постоянно мощно нечистият и мокър въздух, провокират дистрес и дезадаптация на кръвоносните съдове. През този сезон е по-вероятно да се обострят някои недоволства при сърдечно заболели, като влошен надзор на кръвното налягане и от време на време гръдна болежка при излагане на студено. Това сподели проф. Ивайло Даскалов, шеф на Клиника по кардиология на ВМА.
Ето какво още добави той:
За пациентите с артериалната хипертония студеното време постоянно е причина за смяна на лекуването. Рязкото захлаждане и продължителното излагане на ниски температури провокират стесняване на периферните артериални съдове, оттова и повишение на кръвното налягане. Дългогодишните хипертоници имат опит със сезонна промяна на лечението, само че по-младите не. Разбира се, тя би трябвало да се прави от експерт.
Студеното време може да донесе спомагателни проблеми и болежка в гърдите и за пациентите с коронарна болест. Трудно може да се каже дали случаите на миокарден инфаркт зачестяват в най-студеното време. Предразполагащи фактори за по-високата периодичност биха могли да бъдат високата вазореактивност на коронарните артерии, нарасналата съсирваемост на кръвта и подчертаното неспазване на назначената терапия и диетичен режим през зимния сезон, разяснява проф. Ивайло Даскалов, шеф на Клиника по кардиология на ВМА.
Кои са тревожните признаци, за които би трябвало да сме " нащрек “? Силна гръдна болежка с или без лъчение към лявата ръка и/или към шията, и/или гърба, доста постоянно има гадене с или без повръщане. Тези недоволства не минават, даже се ускоряват. В тези случаи се постанова незабавна здравна помощ.
В сезона на грипа и букета от вируси, би трябвало да имаме едно мислено за
затрудненията във връзка с сърцето, до които може да докара грипната зараза: миокардит, перикардит и композиция от двете – миоперикардит. Според научните данни, сред 10 и 15% от заболелите развиват затруднения. В леките случаи, заболяването се самоизлекува и пациентът може в никакъв случай да не разбере, че е имал сърдечен проблем. Единствен симптом могат да са грипоподобните недоволства.
В другия набор са тежките случаи, когато инфекцията може да провокира признаци на сърдечна непълнота и нарушавания на сърдечния темп и/или проводимост. Вероятността пациентите, боледуващи от асоциирана с грип пневмония да попаднат в тази група напълно не е дребна заради обстоятелството, че възпалителните белодробни промени прекомерно постоянно се съпътстват от парапневмонично имуномедиирано инфектиране и на сърцето. Всичко това слага тези заболели във висок непосреден риск, обвързван с прогнозата, разяснява експертът.
По думите му, доста значим въпрос е връщането към нормалната физическа интензивност и спортуване след изцеление да става под лекарско наблюдаване и след задоволително надеждно следен интервал без признаци – не по-кратък от 3 до 6 месеца. При пациенти, при които са налице недоволства, изключително температура, е наложително подробно проучване на сърцето и белия дроб преди да се пристъпи към физическа интензивност. При дейните спортисти е нужна професионална преценка за валидност преди включване в подготвителен цикъл.
След по-тежко боледуване се постанова и рехабилитация, тъй като няколко месеца по-късно тези пациенти не престават да страдат от остатъчни признаци.
Малък % от преболедовалите възпалителни сърдечни заболявания пациенти остават с трайни промени в сърцето, които да са причина за непрекъснати или епизодично обострящи се недоволства от зной, лесна отмалялост и аритмия. Такива недоволства могат да се появят при изцяло здрави преди този момент, младежи, без никакви съпътстващи болести. Затова съществено внимание би трябвало да се обръща на профилактиката.
Към сегашния стадий единственото научно потвърдено дейно средство за профилактика е имунизацията и носенето на защитни маски в хода на грипната зараза. Сърдечно болните пациенти не са противопоказани за имунизация. Напротив! Тази група е високо рискова и предстои по медицински показания на имунизация, с цел да се избегнат тежка форма на протичане и летален излаз, акцентира проф. Даскалов.
В умозаключение той обръща внимание на здравословното хранене през зимата, банкет на повече пресни плодове и зеленчуци. Както и на вредата за сърцето от съботно-неделните и празнични маратони на маса, с преяждане и препиване.
Как да приспособяваме ежедневния си режим, с цел да държим сърцето си в добра форма през мразовитите дни? Със здравословна храна, поддържайки оптимално тегло, спортуване в свободното време, повече разходки, осемчасов сън, отбягване на психическия стрес, без цигари и алкохол и несъмнено – с постоянни профилактични прегледи.
Ето какво още добави той:
За пациентите с артериалната хипертония студеното време постоянно е причина за смяна на лекуването. Рязкото захлаждане и продължителното излагане на ниски температури провокират стесняване на периферните артериални съдове, оттова и повишение на кръвното налягане. Дългогодишните хипертоници имат опит със сезонна промяна на лечението, само че по-младите не. Разбира се, тя би трябвало да се прави от експерт.
Студеното време може да донесе спомагателни проблеми и болежка в гърдите и за пациентите с коронарна болест. Трудно може да се каже дали случаите на миокарден инфаркт зачестяват в най-студеното време. Предразполагащи фактори за по-високата периодичност биха могли да бъдат високата вазореактивност на коронарните артерии, нарасналата съсирваемост на кръвта и подчертаното неспазване на назначената терапия и диетичен режим през зимния сезон, разяснява проф. Ивайло Даскалов, шеф на Клиника по кардиология на ВМА.
Кои са тревожните признаци, за които би трябвало да сме " нащрек “? Силна гръдна болежка с или без лъчение към лявата ръка и/или към шията, и/или гърба, доста постоянно има гадене с или без повръщане. Тези недоволства не минават, даже се ускоряват. В тези случаи се постанова незабавна здравна помощ.
В сезона на грипа и букета от вируси, би трябвало да имаме едно мислено за
затрудненията във връзка с сърцето, до които може да докара грипната зараза: миокардит, перикардит и композиция от двете – миоперикардит. Според научните данни, сред 10 и 15% от заболелите развиват затруднения. В леките случаи, заболяването се самоизлекува и пациентът може в никакъв случай да не разбере, че е имал сърдечен проблем. Единствен симптом могат да са грипоподобните недоволства.
В другия набор са тежките случаи, когато инфекцията може да провокира признаци на сърдечна непълнота и нарушавания на сърдечния темп и/или проводимост. Вероятността пациентите, боледуващи от асоциирана с грип пневмония да попаднат в тази група напълно не е дребна заради обстоятелството, че възпалителните белодробни промени прекомерно постоянно се съпътстват от парапневмонично имуномедиирано инфектиране и на сърцето. Всичко това слага тези заболели във висок непосреден риск, обвързван с прогнозата, разяснява експертът.
По думите му, доста значим въпрос е връщането към нормалната физическа интензивност и спортуване след изцеление да става под лекарско наблюдаване и след задоволително надеждно следен интервал без признаци – не по-кратък от 3 до 6 месеца. При пациенти, при които са налице недоволства, изключително температура, е наложително подробно проучване на сърцето и белия дроб преди да се пристъпи към физическа интензивност. При дейните спортисти е нужна професионална преценка за валидност преди включване в подготвителен цикъл.
След по-тежко боледуване се постанова и рехабилитация, тъй като няколко месеца по-късно тези пациенти не престават да страдат от остатъчни признаци.
Малък % от преболедовалите възпалителни сърдечни заболявания пациенти остават с трайни промени в сърцето, които да са причина за непрекъснати или епизодично обострящи се недоволства от зной, лесна отмалялост и аритмия. Такива недоволства могат да се появят при изцяло здрави преди този момент, младежи, без никакви съпътстващи болести. Затова съществено внимание би трябвало да се обръща на профилактиката.
Към сегашния стадий единственото научно потвърдено дейно средство за профилактика е имунизацията и носенето на защитни маски в хода на грипната зараза. Сърдечно болните пациенти не са противопоказани за имунизация. Напротив! Тази група е високо рискова и предстои по медицински показания на имунизация, с цел да се избегнат тежка форма на протичане и летален излаз, акцентира проф. Даскалов.
В умозаключение той обръща внимание на здравословното хранене през зимата, банкет на повече пресни плодове и зеленчуци. Както и на вредата за сърцето от съботно-неделните и празнични маратони на маса, с преяждане и препиване.
Как да приспособяваме ежедневния си режим, с цел да държим сърцето си в добра форма през мразовитите дни? Със здравословна храна, поддържайки оптимално тегло, спортуване в свободното време, повече разходки, осемчасов сън, отбягване на психическия стрес, без цигари и алкохол и несъмнено – с постоянни профилактични прегледи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ