Зимата е красив бял сезон, любим на децата, но той

Зимата е хубав бял сезон, обичан на децата, само че той крие своите опасности. Студените талази, които – парадоксално – зачестяват на фона на световното стопляне, могат да усилят случаите на измръзване. Заледяванията са сериозна заплаха за водачите и за пешеходците, изключително за по-възрастните. Непочистените улици и тротоари, застрашително надвисналите ледени висулки от време на време ни карат да се усещаме като в минно поле в града, а не като в зимна приказка. „ Спасение “ няма и в планината, където поради все по-топлия климат към този момент става всеобщо потреблението на неестествен сняг. Той, става известно, крие риск от повече контузии за скиорите от естествения. Заради нарасналото наличие на влага в по-топлата атмосфера по-често пада влажен сняг, което може да редуцира времето на преживяемост на затрупаните от лавини. Други туристически действия, като ловене на риба, разходка или каране на кънки на замръзнало езеро крият все по-голям риск от пропукване на леда и удавяне, поради покачването на температурите.

Беше краят на една зима преди съвсем 10 година, когато имах щастието да посетя най-северно разположения университет в света – в град Тромсьо, Норвегия. Покрай нещата, които ме удивиха, бяха чистите от сняг и лед пътеки, които контрастираха с бялата стена от най-малко метър сняг, настрана на пътеката. Като знаех какъв брой мъчно е да се чисти сняг и лед и по какъв начин постоянно остават хлъзгави сектори, бях изумена от типа на гладкия чист асфалт. Не се сдържах и попитах уредниците по какъв начин се реализира това. Оказа се, че под самия асфалт е вградена система за отопление, която топи снега. “Това е да си богат ”, споделих си – “имаш си подово отопление даже на открити публични места. ”

Със сигурност сходна система коства доста скъпо, другояче и в България щяхме да сме чули за нея. И не че няма потребност – всяка година лечебните заведения се пълнят с хора с травми, със счупени ръце и крайници. Те са и хората, които заплащат цената на непочистените тротоари, от време на време и с живота си. Можем да причислим към тях и жертвите от ледени висулки, каквато един път за малко не станах и аз.

Подхлъзването и рухването са съществени аргументи за множеството травми през зимните месеци – 2/3 от контузиите, счупвания или навяхвания, се дължат на тях. 

Най-уязвими са възрастните хора, тъй като са по-трудноподвижни и заради честите случаи на остеопороза, най-много при дамите. Сред зимните контузии най-честа е фрактурата на китката, защото при рухване човек най-често се опира на нея. Следващата по периодичност фрактура е на шийката на тазобедрената става. Тя е най-сериозната и евентуално най-смъртоносната, като рискът идва от последващото залежаване, както и от сложното оживление на пациентите и заплахата от застойна пневмония. Третата по периодичност фрактура е на глезенната става.

Друг тип зимна контузия е измръзването. То съставлява термична контузия, провокирана от нескончаем престой на ниски температури. Вследствие на това водата в тъканите замръзва и предизвиква клетъчна и тъканна гибел. Най-често биват наранени ръцете и ходилата, следвани от ушите, бузите и носа.

Донякъде „ утешително “ за някои е, че с световното стопляне се чака в международен мащаб да се понижи площта на териториите, заети от лед и сняг. По сателитни данни, Европа, която е най-бързо затоплящият се континент, за интервала 2000 – 2022 година е изгубила 17% от площите, обичайно заети със сняг, като размерът на засегнатата територия е 935 859 кв. км. Централна и Югоизточна Европа – от Унгария до България, са териториите с най-голяма загуба на снежна завивка.

Дали обаче с по-високите градуси ще намалее броят на зимните контузии?

Това е въпрос, който към момента не е добре изучен от откривателите. Логично е зимната смъртност да намалее с повишението на температурите, само че видяхме от изследването на така наречен студени талази, че те към този момент резервират честотата си, а даже в някои райони стават и по-чести точно заради световното стопляне. Така и тук – допустимо е честотата на мразовитото време да намалее, честотата на снеговалежа и времетраенето на задържане на снежната завивка да намалее, само че за сметка на това да се усили честотата на така наречен „ време с преход на температурата през 0℃ “, да се увеличи броят на случаите на формиране на твърди хоризонтални превалявания, като слана; честотата на формиране на така наречен „ черен лед “ (асфалт, затрупан със пласт транспарантен лед) и така нататък, което също носи опасности от зимни контузии. Този въпрос е ново поле за проучване на учените, които се занимават с климата и човешкото здраве.

Зимните контузии обичайно включват и контузиите при каране на ски и сноуборд, надлежно тези контузии са типични за феновете на белите спортове, само че по какъв начин би могло да им повлияе световното стопляне? Изменението на климата понижава съществуването на натурален сняг, което постанова все по-честата приложимост на неестествен сняг. 

Изкуственият сняг се оказва по-опасен за скиорите.

Експерти и скиори споделят, че надпреварите върху неестествен сняг не са за предпочитане, защото изкуственият сняг съдържа повече влага, която се трансформира в лед по-бързо. Изкуственият сняг нормално е по-мокър, по-твърд и по-плътен от естествения, което прави трасетата по-бързи за спортистите, само че също по този начин усилва рисковете от пострадване, в случай че създадат неточност.

Според Йохана Талихарм, естонска олимпийска биатлонистка, „ изкуственият сняг е по-леден, затова по-хлъзгав и по-опасен. Също по този начин боли повече, в случай че паднете отвън трасето, когато няма бухнал снежен насип, а камениста и кална твърда земя. “

Професорът по атмосферни науки от Университета на Юта Джим Стийнбърг е на мнение, че изкуственият сняг “всъщност не е сняг. Процесът включва машина, която разгражда водата през дюзи, които основават дребни капчици, които замръзват във въздуха, като по този метод основават “сняг ”.

Изкуственият сняг съдържа съвсем 30% лед и 70% въздух спрямо естествения сняг, който е почти 10% лед и 90% въздух, като по този метод основава по-пухкава снежна завивка.

Изкуственият сняг в началото е изобретен в лаборатория в Япония, а първите машини за сняг се основават в Съединени американски щати. Използван е за първи път на Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид през 1980 година А зимната олимпиада в Пекин през 2022 година беше първата зимна олимпиада, която разчиташе на съвсем 100% неестествен сняг.

Към днешна дата е изчислено, че 95% от ски курортите в международен мащаб разчитат на неестествен сняг или за обезпечаване на по-стабилни условия за ски, или за удължение на ски сезона, или и за двете. Обикновено курортите с по-малка надморска височина и тези в по-топли места изискват повече помощ за правене на сняг. 

Изменението на климата излага промишлеността на снежните спортове на риск, освен тъй като естественият сняг става по-оскъден в някои райони, само че и тъй като водните запаси за правене на сняг са понижени. 

Изкуственият сняг е и по-неблагоприятен за климата, поради големите количества вода и сила, които са нужни за изработката му, също така се отразява отрицателно на биоразнообразието и чистотата на водите.

Изкуственият сняг ще става все по-необходим през идващите десетилетия, защото резултатите от изменението на климата се демонстрират по-осезаемо, което значи, че потребностите от вода и сила ще продължат да порастват, с цел да се резервира ски сезонът със същата дълготрайност. 

Според изследване на университета Ватерло, Онтарио, в партньорство с Университета в Инсбрук, Австрия, потребностите от вода и сила за правене на сняг ще се усилят сред 55% и 97% до 2050 година, което основава един циничен кръг, със съответните вреди за климата. Изследването се отнася за Канада, само че наклонността е сходна и в останалата част от света.

От друга страна, правенето на сняг би могло да помогне за понижаване на въглеродните излъчвания, като разреши на милиони скиори да карат ски районно, вместо да карат или летят до далечни дестинации, с цел да намерят работещ ски курорт.

Климатичните промени могат да са свързани и с по-голям риск от пострадвания и гибел при рухване на лавини.

При по-влажен и по-топъл снежен климат следствията от рухването на лавини могат да станат по-тежки. По-високата компактност на снега в лавината евентуално ще затрудни в допълнение дишането и ще редуцира времето на преживяемост под снега на изцяло затрупани хора. Асфиксията и контузията, като аргументи за лавинна гибел, могат да се усилят. 

При скиорите, пострадванията евентуално ще зачестят освен под въздействие на по-тежкия сняг в лавините, а в чести случаи заради дефицита му – поради по-топлия климат се чака снежната завивка да изтънее и неравностите на терена да се усилят. Това ще докара до нарастване на случаите на така наречен “тъпи контузии ” (клас увреждания, които се развиват след удар с тъпа повърхност).

Специално внимание през зимата заслужават пътно-транспортните контузии. 

Рууни (1967) и де Фритас (1975) изследват въздействието на снеговалежите върху пътната сигурност. И двамата стигат до заключението, че градският превоз е най-засегнатият от снега бранш и всеки от тях предлага предел по отношение на сериозната дебелина на снежната завивка, оттатък която има най-вече вреди. Снеговалежите по време на час пик имат сериозно влияние. Според Колдинг (1974) случаите с пострадвания са двойно повече в снежни дни, само че Смит (1982) открива, че нарастването при пътно-транспортните катастрофи е единствено 2,2%. Други създатели не реализират годни резултати заради дребния брой на изследваните снежни дни.

Айзенберг и Уорнър (2005) настояват, че броят на злополуките не е безусловно по-висок при снеговалеж в съпоставяне със изсъхнало време. От една страна, снегът прави шофирането по-опасно, като усилва умората на лидера и понижава видимостта. От друга страна, опитните водачи нормално карат по-бавно и деликатно в снежно време, а доста хора заобикалят или отсрочват пътувания, които не са належащи. Според създателите, в дни със снеговалежи има по-малко катастрофи със смъртни случаи в съпоставяне със сухите дни, само че има повече произшествия с ранени и такива, свързани с материални вреди. Първият снежен ден от годината по принцип е доста по-опасен спрямо останалите снежни дни във връзка с злополуките, изключително за възрастните водачи.

Според едно скандинавско изследване, по време на снеговалеж броят на злополуките е намалял с 1,2% спрямо други снежни дни. Наблюдението е посочило, че по това време транспортният трафик не е бил по-малък. Според създателите, намаляването на броя на злополуките се дължи на съобразено с пътните условия шофиране, по-малкия брой неопитни водачи, както и на ограничаващия резултат на транспортните средства, които стопират настрана на пътя.

Според разбор, направен по поръчка на Столична община, “по-високите зимни температури и по-малкото обледяване и заснежаване на пътищата ще доведат до по-малко пътни произшествия в резултат на неприятна пътна конюнктура ”.

Изтъняването на снежната завивка, провокирано от климатичните промени, може да докара и до увеличение на случаите на удавяния.

Ново проучване на връзката сред изменението на климата и удавянията през зимата открива, че регистрираните смъртни случаи от удавяне нарастват експоненциално в регионите с по-топли зими. Проучването, оповестено в списанието PLoS One, преглежда случаите на удавяне в 10 страни в Северното полукълбо. Най-голям брой удавяния са настъпили, когато температурите на въздуха са били малко под точката на заледяване, сред -5℃ и 0℃.

Някои от най-резките нараствания са в региони, където локалните традиции и занаят изискват дълготрайно стоене на лед, да вземем за пример лов на риба от замръзнало езеро, каране на кънки, напредване със снегомобил, които действия обаче не са толкоз типични за България, заради по-топлия климат. В изследваните страни децата под 9-годишна възраст и младежите и възрастните сред 15 и 39 година са най-уязвими от произшествия с удавяне през зимата.

Рискове крият и вариациите на температурите – по този начин да вземем за пример, в един ден може да е -20℃, само че температурите миналата седмица да са се покачили до 15℃. И макар че хората постоянно не помнят такива случки, ледът „ помни “. Липсата на нескончаем мраз, който води до повече случаи на замръзване-размразяване, е от решаващо значение. Всеки път, когато ледът се размрази и замръзне още веднъж, той става малко по-слаб и може да остане подобен до края на студения сезон.

Авторите съпоставят данните за смъртните случаи и температурните данни в Канада, Естония, Германия, Латвия, Финландия, Русия, Швеция, Италия, Япония и северните елементи на Съединени американски щати. Те проучват общо към 4000 записа за интервал от 26 година, като интервалът от време варира според от наличните данни във всяка страна. Изследователите откриват, че множеството удавяния в студено време се случват напролет, когато дневните минимални температури се покачват прекалено много, с цел да поддържат постоянни ледените структури. В същото време тези по-високи температури вършат прекарването на времето навън по-приятно, което значи, че повече хора излизат на леда.

Зимата у нас е в стихията си и към този момент се вижда, ще бъде по-снежна и студена от миналогодишната, която пък беше рекордно топла. Тазгодишната зима повече наподобява на естествена, а сезонът обичайно крие опасности за човешкото здраве. Да напомним, че към момента в световен мащаб зимната смъртност надвишава лятната. Затова дано стоим повече на топло, да се пазим от мръсния въздух в градовете, да носим постоянни обувки както в града, по този начин и в планината, да ограничим разходките по мрачно, а когато сме на ски, да имаме едно мислено за пистите, покрити с неестествен сняг.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по компетентност “Климатология ” от СУ „ Св. Климент Охридски “. Занимава се с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 година, като е специализирала неведнъж в чужбина. Научен секретар е на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА (2021-2023) и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Със публикациите в “Климатека ” става притежател на Наградата за публицистика на Европейското метеорологично сдружение – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „ Икономика “ на състезанието Web report 2023, както и трето място в категория „ Онлайн медия “ на Националния конкурс за зелена публицистика „ Див кестен “ през 2022 година От януари 2024 година е Посланик на Европейския климатичен пакт за България.

В обявата са употребявани материали от:

1. Аврамов М., Оценка на уязвимостта и риска от климатичните промени за Столична община, разбор на бранш “Транспорт ”, София, 2020
2. Иванова Д., Измръзване – какво се случва с тялото?, Puls.bg, 27.01.2016, https://www.puls.bg/aktualno-c-6/izmrzvane-kakvo-se-sluchva-s-tialoto-n-22429
3. Правова Р., Честите контузии през зимата могат да бъдат понижени, Puls.bg, 4.12.2020, https://www.puls.bg/aktualno-c-6/chestite-travmi-prez-zimata-mogat-da-bdat-namaleni-n-39678
4. Спасова З., Валежи и пътна сигурност, Сборник с научни отчети, изнесени на VII конгрес по здравна география с интернационално присъединяване, С., 2011, стр. 99-205
5. Стефанов, Ц., Политравма – какви типове бива и до какво води?, Puls.bg, 13.02.2017, https://www.puls.bg/aktualno-c-6/politravma-kakvi-vidove-biva-i-do-kakvo-vodi-n-26393
6. Codling PJ (1974) Weather and road accidents. In: Taylor JA (ed) Climatic resources and economic activity. David&Charles Holdings, Newton Abbot, pp. 205-222
7. de Freitas CR (1975) Estimation of the disruptive impact of snowfalls in urban areas. J Appl Meteorol 14:1166-1173
8. Eisenberg D, Warner KE (2005), Effects of snowfall on motor vehicle collisions, injuries, and fatalities, Am J Public Health, Jan; 95(1):120-4
9. FridstrØm L., Ifver J., Ingebrigtsen, S., Kulmala, R. & Krogsgård Thomsen, L. (1995). Measuring the contribution of randomness, exposure, weather and daylight to the variation of road accident counts. In: Accidents Analysis and Prevention, vol. 27, nr. 1, p.1-20
10. Knowles N., The Future of Canada’s Ski and Mountain Destinations in an Era of Climate Change, PhD thesis presented to the University of Waterloo, 2023, https://uwspace.uwaterloo.ca/bitstream/handle/10012/19977/Knowles_Natalie.pdf?sequence=6&isAllowed=y
11. Penney V., Climate Change Is Making Winter Ice More Dangerous, New York Times, Nov. 20, 2020
12. Rolfe B., Beijing Winter Olympics snow blamed for causing horrific competitor injuries, The unique conditions created by Beijing’s artificial snow may be causing injuries among athletes, with some Olympians completely ambushed, February 8, 2022 – 6:28, https://www.news.com.au/sport/winter-olympics/beijing-winter-olympics-snow-blamed-for-causing-horrific-competitor-injuries/news-story/e702a42a8e0c4b5eab3c0947d4cabd72
13. Rooney JF Jr (1967) The urban snow hazard in United States, Geogr Rev 57:538-559 
14. Sharma S., K. Blagrave, S. R. Watson, C. M. O’Reilly, R. Batt, J. J. Magnuson, T. Clemens, B. A. Denfeld, G. Flaim, L. Grinberga, Y. Hori, A. Laas, L. B. Knoll, [ … ],Gesa A. Weyhenmeyer, Increased winter drownings in ice-covered regions with warmer winters, PlosOne, November 18, 2020, 
15. Smith K. (1982) How seasonal and weather conditions influence road accidents in Glasgow. Scottish Geographical Magazine, vol. 98, p. 103-114
16. Steedman D.J., Artificial ski slope injuries: a 1-year prospective study, Injury, Volume 17, Issue 3, May 1986, Pages 208-212
17. Strapazzon Giacomo, Jürg Schweizer, Igor Chiambretti, Monika Brodmann Maeder, Hermann Brugger, and Ken Zafren, Effects of Climate Change on Avalanche Accidents and Survival, Front Physiol. 2021; 12: 639433
18. Wermus K., Manmade Snow Due to Effects of Climate Change Lead to More Crashes, Injuries, Skiers Say, Newsweek, Jan 11, 2022
19. Young S., Global and Regional Snow Cover Decline: 2000–2022, July 2023, Climate 11(8):162
20. https://www.vesti.bg/lyubopitno/eto-kak-da-izbegnem-zimnite-travmi-6186754
21. https://www.zdrave.bg/?c=n&id=3193