Зигмунт Бауман е роден през 1925 г. в Познан в

Зигмунт Бауман е роден през 1925 година в Познан в еврейско семейство, което оцелява от Холокоста единствено посредством навременната си емиграция в Съветския съюз през 1939 година

Бауман е освен академик, само че и човек, претърпял на личен тил превратностите на времето.

С кончината му през 2017 година заглъхна един от най-критичните към актуалното индивидуалистично и безпощадно общество гласове.

То беше наречено от Бауман „ течна модерност ”, тъй като в нея към този момент нищо не е солидно и устойчиво.

Трябва да се каже, че нацистите не бяха лицемерни, те не лъжеха – който беше нацист, в действителност знаеше, какво прави там; при комунистите това беше малко по-различно. Те имаха доста хубави думи, имаха доста хубави лозунги като „ независимост, тъждество и приятелство ”. Но на процедура по-късно нещата изглеждаха напълно друго.

Толерантността значи да проявяваш схващане, да проявяваш взаимно схващане за другия. Ако човек желае да влезе в разговор, би трябвало да одобри мнението на хората и разнообразието на хората.

Зигмунд Фройд е написал, че съществуват два извънредно значими фактора, които са витално нужни за една цивилизация: единият е сигурността, а другият – свободата. А свободата без сигурност приключва в безпорядък. Така стоят нещата, че доста хора, които имат нужда от независимост, са нещастни, в случай че са отдали прекалено много независимост, с цел да получат чрез това повече сигурност. Неолибералната гражданска война направи това доста очевидно. В последна сметка махалото сред самостоятелната независимост и сигурността е махало, което в никакъв случай не може да се наклони съвършено, в никакъв случай няма да има напълно равновесие сред двете полезности. Понякога има прекомерно малко независимост, от време на време – прекомерно малко сигурност.

Индивидуалната независимост постоянно е проблематична. Когато сме по пътя с айфона си, когато използваме кредитни карти, когато пишем нещо в Туитър, всичко, което вършим, се записва, всичко се записва, отбелязва. Самите ние забравяме някои неща, само че един сървър не не помни безусловно нищо.

Глобализацията е нашата действителност, от която няма връщане, ще го дублирам толкоз дълго до момента в който не доближи до съзнанието, че нашата причинност към този момент е световна и отсам следва нашата отговорност.

Да си морална персона изисква доста мощ и еластичност, с цел да устоиш на натиска и съблазънта да се измъкваш от споделените отговорности. Моралната отговорност е безусловна и по-принцип безкрайна – по това може да бъде разпозната моралната персона, че тя в никакъв случай не е задоволена от своето нравствено държание, а е разяждана от съмнението, че то не е задоволително нравствено.

Финансовата рецесия в действителност разкрива съществуването на духовна. Ние, актуалните хора, би трябвало да променим метода, по който удовлетворяваме потребностите си, нашия метод да бъдем щастливи. Ние би трябвало да се научим да бъдем щастливи, без да пазарим.

По-възрастните от нас си спомнят, че Коледа е бил нравствен празник, само че всички към този момент сме уверени, че той е празник на консуматорството. Ние сме станали доста конкурентоспособни и сме длъжни да бъдем такива. Носим постоянно мобилните си телефони и постоянно сме налични за сътрудниците или шефовете. Но като се изключи че се продаваме на пазара на труда, ние сме и любящи татковци, съпрузи, другари. Чувстваме морална болежка, когато вечер сме се събрали с децата и желаеме да помогнем на щерка си да си напише домашното или да ни опише какво се е случило в учебно заведение, само че ни се обажда шефът и споделя, че довечера би трябвало да подготвим някакъв доста значим отчет. Изоставяме щерка си и започваме да вършим отчета. Нямаме различен избор, тъй като обстановката е доста конкурентна и при идващите съкращения на личен състав ние ще се окажем непотребните. И точно тук, в това затруднено състояние, ни идват на помощ пазарите: не можем да отделим време на децата си, само че можем да им купим красиви дарове. И колкото повече дарове би трябвало да купуваме, тъй като се усещаме отговорни пред нашите близки, толкоз повече би трябвало да работим. Разгръща се циничен кръг и точно в това е духовната рецесия.

Старата свещена граница сред работното време и персоналното време изчезна. Вече сме непрестанно на линия, постоянно на работното си място.

Всичко е по-лесно във виртуалния живот, само че загубихме изкуството на обществените връзки и на другарството.

Няма по какъв начин другарски кръгове или съседски общности да те одобряват ей по този начин, само че да станеш член на група във Facebook е доста елементарно. Можеш да се сдобиеш с над 500 контакта без да мърдаш от къщи, натискаш един бутон – и готово.

Забравихме любовта, другарството, възприятията, добре свършената работа. Консумират се и се купуват единствено морални успокоителни, които да тушират етичните ти угризения.

Аз съм осъден да имам нахално дълъг живот, т.е. имах 70 години време да проучвам обществата. Не единствено тези, които познавах, в които бях живял, само че също по този начин преглеждах тези проблеми с историци и антрополози. И стигнах до заключението, че съвършеното общество не съществува. Разбира се, хората постоянно се пробват, пробват се естествено, да създадат обществото по-съвършено, да намерят това равновесие сред сигурност и независимост. Но не съществува съвършено решение.

На 19-годишна възраст, тогава имах вяра в положителното общество, тогава имах вяра, че има верен публичен ред и мислех, че единственият проблем е, че той единствено би трябвало да се прокара. Междувременно, несъмнено, към този момент нямам доверие, че съществува верен публичен ред или положителното общество. И по тази причина споделям: „ Истинският публичен ред е този, който не смята себе си за задоволително добър ”.

Каквито и морални преценки да бъдат правени, хората, захласнати от задачата да преживеят, имат предразположението по-скоро да отрицават, а не да бъдат положително настроени.

Неравенствата постоянно са съществували, само че към този момент от епохи се разгръща вярването, че образованието е способно да възвърне равенството на опциите. Днес 51% от приключилите университети младежи са безработни, а при тези, които имат работа, тя е доста под квалификацията им. Големите промени в историята в никакъв случай не идват от най-бедните, а от фрустрираните хора с огромни упования, които по този начин и не се реализират.

Реалността е толкоз тънка, колкото и хартията, на която е напечатана.