Зер - обещал е човекът пред началството ново бъдеще на

Зер - заречен е индивидът пред началството ново бъдеще на „ БДЖ – Пътнически транспорти “ (БДЖ-ПП) и „ БДЖ – Товарни транспорти “ (БДЖ-ТП). В името на тази заветна цел, за по-малко от три месеца министър Събев назначи и уволни два взвода жп управленци, само че постигнатите резултати са по-скоро мотив за посипване на главата с пепел. И то - в най-хубавия случай, показва

Не е нужно човек да е приключил в Харвард, Оксфорд или Кеймбридж, с цел да проучва финансовите резултати на „ БДЖ – Пътнически транспорти “ за първото тримесечие на 2022 година и да ги съпостави със същия интервал на 2021 година.

Общите доходи се усилват с 16% или с 8.833 млн. лева - едно в действителност обичайно достижение.

Приходите от продажби на билети са нарастнали с 1.456 млн. - до 10.243 млн. лв.. В съпоставяне с първото тримесечие на 2021 година, става дума за растеж от 17 на 100. Нещо напълно обикновено, тъй като преди една година страната към момента беше скована от пандемията и малко на брой се престрашаваха да пътуват с публичния превоз. След съставянето на съдружното държавно управление в края на 2021 година обаче ограниченията бяха разхлабени и хората започнаха да пълнят освен заведенията, само че и влаковете, рейсовете и самолетите.

С това положителните финансови вести от БДЖ-ПП завършват.

Причината е, че 7.377 млн. лева от общите доходи на компанията са пристигнали от „ други финансирания “ – термин, прикриващ държавните субсидии за компенсиране на нарасналите цени на тяговата електрическа енергия.

С други думи, 84% от въпросните общи доходи са пристигнали от финансовото министерство. Тоест - вицепремиерът Асен Василев има над пет пъти по-големи заслуги за нарастването на общите доходи в БДЖ-ПП, в сравнение с транспортният министър Николай Събев!

Така стигаме до оперативните разноски на компанията, които скачат с фрапантните 28%, или с 15.873 млн. лева, по отношение на първото тримесечие на 2021 година. Излиза, че растежът на разноските е съвсем 11 пъти (!) по-голям от увеличените доходи от продажби – 15.873 млн. против 1.456 млн. лв.!

В последна сметка, резултатът от съществена оперативна активност се утежнява три пъти

- от 3.372 млн. лева загуба за първото тримесечие на 2021 година - на 10.412 млн. лева загуба за първите три месеца на 2022 година.

И най-после, БДЖ-ПП регистрира още един триумф - възстановяване на резултата преди продажбите на неоперативни активи, амортизациите и финансовите действия - от 2.925 млн. лв. загуба през първите три месеца на 2021 година, на 1.180 млн. лева облага за 2022 година. Или - скок към по-светлото настояще в размер на 4.105 млн. лв.. Ето за какво е любопитно да разберем от кое място БДЖ-ПП е събрало толкоз средства, откакто оперативните разноски са надалеч по-големи от действителните доходи от комерсиална активност.

Един взор в таблицата на „ Обемните финансови индикатори “ на БДЖ-ПП незабавно разкрива и тази загадка: сдружението прибира 11.543 млн. лева чист доход от извоювано дело против Първа капиталова банка (ПИБ).

То е формирано през 2014 година, извоювано е преди месеци в правосъдната зала и заради това министър Събев и хората му в БДЖ нямат безусловно никакъв принос за този сериозен доход.

Накратко историята е следната. През 2008 година БДЖ подписва контракт с печално известната компания на Валентин Моллов „ Арвекс “ за доставка на 100 използвани пътнически вагона от Германия. Малко по-късно Валентин Моллов цедира своите вземания от БДЖ към ПИБ, вследствие на което жп превозвачът стартира да изплаща месечните вноски по задължението си към тази банка.

През 2014 година по рекомендация на юрисконсулта и на финансовия шеф на „ Холдинг БДЖ “, управлението на компанията стопира заплащанията към ПИБ и завежда дело за възобновяване на импортираните до тогава суми.

След правосъдна сага, траяла повече от 7 години, БДЖ печели делото и банката изплаща общо 21 млн. лева главница и лихви на „ Холдинг БДЖ “ и на БДЖ-ПП, част от които са и цитираните нагоре 11.543 млн. лв..

С други думи, без този еднократен " бонус " от ПИБ, действителният финансов резултат на БДЖ-ПП за първото тримесечие щеше да бъде не облага от 1.180 млн. лева, а загуба от 10.363 млн. лв.!

Която, на фона на загубата за първото тримесечие на 2021 година от 2.925 млн. лв., съставлява утежняване на финансовия резултат " единствено " 3.5 пъти!

Същото би трябвало да се каже и за чистия финансов резултат на БДЖ-ПП – без приходите от ПИБ действителната загуба на сдружението би била 15.738 млн. лева вместо регистрирания финансов негатив в размер на " някакви си " 4.195 млн. лв..

Накрая желаеме да напомним част от формалното изказване на министър Николай Събев от 3 май: „ Националният жп транспортьор регистрира нарастване на своите доходи за първото тримесечие на годината. В „ БДЖ - Пътнически транспорти “ нарастването е с 20%, което е вследствие на нараствания брой пасажери. Паралелно с това са подхванати ограничения за оптимизация на разноските, като действителният резултат ще бъде регистриран още в края на този месец.В резултат, управлението на БДЖ планува поетапно покачване на заплатите на експлоатационния личен състав. “

Прочитайки това, участниците в железничарските Facebook групи започнаха да залагат с какъв брой ще им вдигнат заплатите и от коя дата.

Горките жепейци! Дори и да се опитат да им усилят заплатите, това ще е с малко и за малко. Защото когато свършат парите от ПИБ, от кое място ще дойдат милионите за по-нататък?

Същият нулев принос имат министър Събев и назначените от него жп управления и за леко усъвършенствания резултат на „ БДЖ – Товарни транспорти “, само че с цел да не отегчаваме читателите, ще ги проучваме по-нататък.

Вместо това, ще зададем един логически въпрос: " Как тази явна наклонност за утежняване на действителните финансови резултати на БДЖ-ПП кореспондира с бомбастичните обещания на министър Николай Събев да изведе до 2024 година сдружението на облага и то да не получава повече дотации от държавния бюджет? "