Тайната на разширяването на Вселената е разкрита
Земята, Слънчевата система, целият Млечен път и няколкото хиляди галактики се движат в просторен „ балон “ с диаметър 250 милиона светлинни години, където междинната компактност на материята е на половина по-висока, в сравнение с в останалата част от Вселената.
Това е хипотезата, изложена от научен физик от Университета в Женева (UNIGE) за разрешаване на една мистерия, която разделя научната общественост от десетилетие:
С каква скорост се уголемява Вселената?
Досега най-малко два самостоятелни метода за пресмятане са достигнали до две стойности, които са разнообразни с към 10% отклоняване, което е статистически несъпоставимо.
Новият метод, изложен в списание Physics Letters B, заличава това разминаване, без да се употребява каквато и да е „ нова физика “.
Вселената се уголемява от Големия гърмеж, случил се преди 13,8 милиарда години - това е съмнение, направено първо от белгийския католически свещеник и физик Жорж Льометър (1894-1966) и за първи път демонстрирано от Едуин Хъбъл (1889-1953). Американският астроном открива през 1929 година, че всяка вселена се отдалечава от нас и че най-далечните галактики се движат най-бързо. Това значи, че в предишното е имало време, когато всички галактики са били ситуирани на едно и също място, време, което може да подхожда единствено на Големия гърмеж. Това проучване породи закона на Хъбъл-Льометър, в това число константата на Хъбъл (H0), която отбелязва скоростта на разширение на Вселената.
Най-добрите оценки на H0 сега са към 70 (km/s)/Mpc (което значи, че Вселената се уголемява със 70 километра в секунда по-бързо на всеки 3,26 милиона светлинни години).
Първото премерване на константата на Хъбъл се основава на галактическия микровълнов декор. Това е микровълновото излъчване, което идва при нас отвред, излъчено по времето, когато Вселената е станала задоволително студена, с цел да може светлината да прониква свободно (около 370 000 години след Големия взрив). Използвайки точните данни, предоставени от галактическата задача " Планк ", и поради обстоятелството, че Вселената е хомогенна и изотропна, за H0 се получава цената 67.4, употребявайки Общата доктрина на относителността на Айнщайн.
Вторият способ за пресмятане се основава на свръхновите, които се появяват в далечните галактики. С помощта на тези доста ярки събития може да се дефинират доста тъкмо дистанциите, метод, който даде опция да се пресметна стойност за H0 от 74.
Лукас Ломбризер (Lucas Lombriser), професор в катедра „ Теоретична физика “ във Научния факултет на UNIGE, изяснява: „ Тези две стойности стават все по-прецизни през годините като остават задоволително разнообразни една от друга. Не беше нужно доста, с цел да провокира дискусия сред учените и даже да разсъни вълнуващата вяра, че може би имаме работа с „ нова физика. “ За да стесни пропастта, професор Ломбризер предлага концепцията, че Вселената не е толкоз хомогенна, както се твърди, догадка, която наподобява явна в относително скромни мащаби. Няма подозрение, че материята се разпределя по друг метод в една вселена, в сравнение с отвън нея. По-трудно е обаче да си представим съмнения в междинната компактност на материята, изчислени на размери хиляди пъти по-големи от една вселена.
„ Балонът на Хъбъл “
" Ако бяхме в някакъв великански " балон ", продължава професор Ломбризер, " където плътността на материята е доста по-ниска от известната компактност за цялата Вселена, това би имало последици върху дистанциите на свръхновите и в последна сметка върху определянето на Н0 ".
Всичко, което е належащо, е този " балон на Хъбъл " да бъде задоволително огромен, с цел да включва галактиката, която служи за ориентир за премерване на дистанциите. Като одобри диаметър от 250 милиона светлинни години за този балон, физикът пресметна, че в случай че плътността на материята вътре е 50% по-ниска, в сравнение с за останалата част на Вселената, ще се получи нова стойност за константата на Хъбъл, която се съгласува с получената с помощта на галактическия микровълнов декор стойнност.
" Вероятността да има такова съмнение в този мащаб е 1:20 до 1:5, което значи, че това не е чиста фикция на теоретик. Има доста райони като нашия в необятната галактика ", споделя професор Ломбизер.
nauka.offnews.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
затвори X×За да продължите, би трябвало д
Това е хипотезата, изложена от научен физик от Университета в Женева (UNIGE) за разрешаване на една мистерия, която разделя научната общественост от десетилетие:
С каква скорост се уголемява Вселената?
Досега най-малко два самостоятелни метода за пресмятане са достигнали до две стойности, които са разнообразни с към 10% отклоняване, което е статистически несъпоставимо.
Новият метод, изложен в списание Physics Letters B, заличава това разминаване, без да се употребява каквато и да е „ нова физика “.
Вселената се уголемява от Големия гърмеж, случил се преди 13,8 милиарда години - това е съмнение, направено първо от белгийския католически свещеник и физик Жорж Льометър (1894-1966) и за първи път демонстрирано от Едуин Хъбъл (1889-1953). Американският астроном открива през 1929 година, че всяка вселена се отдалечава от нас и че най-далечните галактики се движат най-бързо. Това значи, че в предишното е имало време, когато всички галактики са били ситуирани на едно и също място, време, което може да подхожда единствено на Големия гърмеж. Това проучване породи закона на Хъбъл-Льометър, в това число константата на Хъбъл (H0), която отбелязва скоростта на разширение на Вселената.
Най-добрите оценки на H0 сега са към 70 (km/s)/Mpc (което значи, че Вселената се уголемява със 70 километра в секунда по-бързо на всеки 3,26 милиона светлинни години).
Първото премерване на константата на Хъбъл се основава на галактическия микровълнов декор. Това е микровълновото излъчване, което идва при нас отвред, излъчено по времето, когато Вселената е станала задоволително студена, с цел да може светлината да прониква свободно (около 370 000 години след Големия взрив). Използвайки точните данни, предоставени от галактическата задача " Планк ", и поради обстоятелството, че Вселената е хомогенна и изотропна, за H0 се получава цената 67.4, употребявайки Общата доктрина на относителността на Айнщайн.
Вторият способ за пресмятане се основава на свръхновите, които се появяват в далечните галактики. С помощта на тези доста ярки събития може да се дефинират доста тъкмо дистанциите, метод, който даде опция да се пресметна стойност за H0 от 74.
Лукас Ломбризер (Lucas Lombriser), професор в катедра „ Теоретична физика “ във Научния факултет на UNIGE, изяснява: „ Тези две стойности стават все по-прецизни през годините като остават задоволително разнообразни една от друга. Не беше нужно доста, с цел да провокира дискусия сред учените и даже да разсъни вълнуващата вяра, че може би имаме работа с „ нова физика. “ За да стесни пропастта, професор Ломбризер предлага концепцията, че Вселената не е толкоз хомогенна, както се твърди, догадка, която наподобява явна в относително скромни мащаби. Няма подозрение, че материята се разпределя по друг метод в една вселена, в сравнение с отвън нея. По-трудно е обаче да си представим съмнения в междинната компактност на материята, изчислени на размери хиляди пъти по-големи от една вселена.
„ Балонът на Хъбъл “
" Ако бяхме в някакъв великански " балон ", продължава професор Ломбризер, " където плътността на материята е доста по-ниска от известната компактност за цялата Вселена, това би имало последици върху дистанциите на свръхновите и в последна сметка върху определянето на Н0 ".
Всичко, което е належащо, е този " балон на Хъбъл " да бъде задоволително огромен, с цел да включва галактиката, която служи за ориентир за премерване на дистанциите. Като одобри диаметър от 250 милиона светлинни години за този балон, физикът пресметна, че в случай че плътността на материята вътре е 50% по-ниска, в сравнение с за останалата част на Вселената, ще се получи нова стойност за константата на Хъбъл, която се съгласува с получената с помощта на галактическия микровълнов декор стойнност.
" Вероятността да има такова съмнение в този мащаб е 1:20 до 1:5, което значи, че това не е чиста фикция на теоретик. Има доста райони като нашия в необятната галактика ", споделя професор Ломбизер.
nauka.offnews.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ