НАСА най-накрая измери полярното електрическо поле на Земята
Земята има електрическо поле, което разрешава на атмосферните частици да се отделят наоколо до полюсите. Въпреки че концепцията е препоръчана по времето, когато хората за пръв път доближават до Космоса, тя в никакъв случай не е била доказана, да не приказваме за премерване, до момента. По време на един суборбитален полет ракетата Endurance на НАСА направи и двете.
Учените, занимаващи се с планетите, предложиха електрическо поле наред с гравитационното и магнитното поле на Земята, с цел да обяснят бягството на някои частици в Космоса. Макар и едва спрямо известните му аналози, то може да се окаже много значимо.
Предполага се, че полето съществува, тъй като електроните, които са по-леки и заради това се въздействат по-слабо от гравитацията, в сравнение с позитивните йони, е по-вероятно да избягат в Космоса. Това би трябвало да сътвори слаб негативен електрически капацитет надалеч над Земята, оставяйки слаб позитивен заряд по-близо до повърхността. Вече има безапелационни доказателства, че това се случва.
NASA Discovers a Long-Sought Global Electric Field on Earth via
— Muser® Press (@muserpress)
Няма заплаха да получите токов удар от полето. Endurance мери електрически капацитет от 0,55 волта - по-малко от множеството джобни акумулатори - на височина 518 км. И въпреки всичко това може да е задоволително, с цел да окаже доста въздействие върху развиването на Земята.
Спътниците са засекли частици, които се измъкват от планетата, само че единствено над Северния и Южния полюс. Тъй като гравитацията е съвсем идентична във всяка част на Земята, това се нуждае от малко пояснение. Един от методите, по които атомите и молекулите могат да избягат от гравитационното поле, е в случай че натрупат задоволително кинетична сила, само че това е толкоз по-вероятно, колкото по-горещи са нещата. Полярните области не са известни с високи температури, тъй че би трябвало да има друго пояснение.
„ Нещо трябваше да извлича тези частици от атмосферата “, споделя доктор Глин Колинсън от Центъра за галактически полети „ Годард “ в изказване. Електрическото поле беше единственият отговор, който имаше смисъл.
Забележително е, че сходно поле може да провокира този полярен вятър, въпреки и да е извънредно едва, а оценките за силата му са под опциите за разкриване на инструментите, които изпратихме на ръба на Космоса. Колинсън оказа помощ да се проектира нещо, което той и екипът му смятаха, че ще бъде уместно.
Те го изстреляха от единствената база, която се намираше задоволително покрай полюсите, с цел да се оправи с този трик - край Северна Норвегия.
„ Шпицберген е единственият ракетен полигон в света, където можете да прелетите през полярния вятър и да извършите измерванията, от които се нуждаехме “, сподели професор Сюзи Имбър от университета в Лестър.
Endurance доближи височина от 768 километра (477 мили), по-висока от тази на Международната галактическа станция или Хъбъл, и се разруши в Гренландско море. Той мери смяната в капацитета както при изкачването, по този начин и при спускането сред височина от 250 километра (155 мили) и върха.
„ Половин волт е съвсем нищо - той е мощен единствено колкото батерия за часовник. Но това е точното количество, с цел да изясни полярния вятър ", сподели Колинсън.
Посоката на полето притегля електроните към земята, само че изтласква позитивно заредените водородни йони в пространството. Колкото и да е слаба, гравитацията е още по-слаба - 10 пъти - върху такива леки частици. На местата, където е измерено полето Endurance, то е „ задоволително, с цел да изстреля йоните нагоре в пространството със свръхзвукова скорост “, споделя Алекс Глосер от Годард.
В резултат на това запасите от водород на Земята са се трансформирали в битка, непрекъснато изчерпвана от полярния вятър, който основава полето, само че засилвана от инцидентните астероиди, носещи вода или други богати на водород молекули.
Атмосферата е от значително значение за нас, а евентуално и за всеки живот. Прекалено многото водород обаче може да има негативни последствия. Възможно е най-малко полярният вятър, поддържайки салдото, да е запазил нашия дом населен.
Полето ползва същата мощ и към други позитивно заредени частици - повече за тези с 2+ заряд - само че гравитацията ги притегля по-силно. Следователно един кислороден йон няма да бъде изтласкан в пространството, а ще се държи по този начин, като че ли е на половина по-тежък, в сравнение с е в реалност, като останалата част от тежестта му се компенсира от полето . В резултат на това, заключава екипът, частта от атмосферата, известна като йоносфера, е по-надута, в сравнение с би била в противоположен случай, поддържайки компактност до по-големи височини, в това число 3800% нарастване на кислородните йони, достигащи до магнитосферата.
„ Всяка планета с атмосфера би трябвало да има двуполюсно поле. Сега, когато най-сетне го измерихме, можем да стартираме да научаваме по какъв начин то е оформяло нашата планета, както и други планети с течение на времето “ , споделя Колинсън.
Как се разграничават полетата на другите планети е тематика, която екипът желае да изследва.
Предишно моделиране предполагаше, че полето би трябвало да има минимална мощ от 0,4 V, само че че тя може да бъде увеличена по време на дневна светлина от високоенергийни фотони. Стойности над 2 V бяха изключени от предходни опити, само че имаме съображение да подозираме, че на Марс и Венера полетата са доста по-големи, измерени в десетки волта. Това прави откритието, че даже през северното лято с 24-часова дневна светлина цената не е надалеч над 0,4 V, значимо.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Учените, занимаващи се с планетите, предложиха електрическо поле наред с гравитационното и магнитното поле на Земята, с цел да обяснят бягството на някои частици в Космоса. Макар и едва спрямо известните му аналози, то може да се окаже много значимо.
Предполага се, че полето съществува, тъй като електроните, които са по-леки и заради това се въздействат по-слабо от гравитацията, в сравнение с позитивните йони, е по-вероятно да избягат в Космоса. Това би трябвало да сътвори слаб негативен електрически капацитет надалеч над Земята, оставяйки слаб позитивен заряд по-близо до повърхността. Вече има безапелационни доказателства, че това се случва.
NASA Discovers a Long-Sought Global Electric Field on Earth via
— Muser® Press (@muserpress)
Няма заплаха да получите токов удар от полето. Endurance мери електрически капацитет от 0,55 волта - по-малко от множеството джобни акумулатори - на височина 518 км. И въпреки всичко това може да е задоволително, с цел да окаже доста въздействие върху развиването на Земята.
Спътниците са засекли частици, които се измъкват от планетата, само че единствено над Северния и Южния полюс. Тъй като гравитацията е съвсем идентична във всяка част на Земята, това се нуждае от малко пояснение. Един от методите, по които атомите и молекулите могат да избягат от гравитационното поле, е в случай че натрупат задоволително кинетична сила, само че това е толкоз по-вероятно, колкото по-горещи са нещата. Полярните области не са известни с високи температури, тъй че би трябвало да има друго пояснение.
„ Нещо трябваше да извлича тези частици от атмосферата “, споделя доктор Глин Колинсън от Центъра за галактически полети „ Годард “ в изказване. Електрическото поле беше единственият отговор, който имаше смисъл.
Забележително е, че сходно поле може да провокира този полярен вятър, въпреки и да е извънредно едва, а оценките за силата му са под опциите за разкриване на инструментите, които изпратихме на ръба на Космоса. Колинсън оказа помощ да се проектира нещо, което той и екипът му смятаха, че ще бъде уместно.
Те го изстреляха от единствената база, която се намираше задоволително покрай полюсите, с цел да се оправи с този трик - край Северна Норвегия.
„ Шпицберген е единственият ракетен полигон в света, където можете да прелетите през полярния вятър и да извършите измерванията, от които се нуждаехме “, сподели професор Сюзи Имбър от университета в Лестър.
Endurance доближи височина от 768 километра (477 мили), по-висока от тази на Международната галактическа станция или Хъбъл, и се разруши в Гренландско море. Той мери смяната в капацитета както при изкачването, по този начин и при спускането сред височина от 250 километра (155 мили) и върха.
„ Половин волт е съвсем нищо - той е мощен единствено колкото батерия за часовник. Но това е точното количество, с цел да изясни полярния вятър ", сподели Колинсън.
Посоката на полето притегля електроните към земята, само че изтласква позитивно заредените водородни йони в пространството. Колкото и да е слаба, гравитацията е още по-слаба - 10 пъти - върху такива леки частици. На местата, където е измерено полето Endurance, то е „ задоволително, с цел да изстреля йоните нагоре в пространството със свръхзвукова скорост “, споделя Алекс Глосер от Годард.
В резултат на това запасите от водород на Земята са се трансформирали в битка, непрекъснато изчерпвана от полярния вятър, който основава полето, само че засилвана от инцидентните астероиди, носещи вода или други богати на водород молекули.
Атмосферата е от значително значение за нас, а евентуално и за всеки живот. Прекалено многото водород обаче може да има негативни последствия. Възможно е най-малко полярният вятър, поддържайки салдото, да е запазил нашия дом населен.
Полето ползва същата мощ и към други позитивно заредени частици - повече за тези с 2+ заряд - само че гравитацията ги притегля по-силно. Следователно един кислороден йон няма да бъде изтласкан в пространството, а ще се държи по този начин, като че ли е на половина по-тежък, в сравнение с е в реалност, като останалата част от тежестта му се компенсира от полето . В резултат на това, заключава екипът, частта от атмосферата, известна като йоносфера, е по-надута, в сравнение с би била в противоположен случай, поддържайки компактност до по-големи височини, в това число 3800% нарастване на кислородните йони, достигащи до магнитосферата.
„ Всяка планета с атмосфера би трябвало да има двуполюсно поле. Сега, когато най-сетне го измерихме, можем да стартираме да научаваме по какъв начин то е оформяло нашата планета, както и други планети с течение на времето “ , споделя Колинсън.
Как се разграничават полетата на другите планети е тематика, която екипът желае да изследва.
Предишно моделиране предполагаше, че полето би трябвало да има минимална мощ от 0,4 V, само че че тя може да бъде увеличена по време на дневна светлина от високоенергийни фотони. Стойности над 2 V бяха изключени от предходни опити, само че имаме съображение да подозираме, че на Марс и Венера полетата са доста по-големи, измерени в десетки волта. Това прави откритието, че даже през северното лято с 24-часова дневна светлина цената не е надалеч над 0,4 V, значимо.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ