По време на война невинни няма
Земята е нашият дом и ние всички имаме право да живеем в мир, успокоение и съгласие. Човешкото безумство е в положение да вземе превес тъкмо за секунда време, колкото е належащо за една съчка кибрит да подпали унищожителен пожар. Хора застават против хора в условия на смут, болежка и страдалчество. Жестокост, която няма по какъв начин да бъде простена, изключително в 21 век, когато цели генерации към момента носят в душата си незаличимите белези от Втората международна война.
Да помислим за дребните и беззащитни деца, които вечно ще запазят ужаса в очите си. Ние до един имаме потребност от своите майки и татковци, братя и сестри, дъщери и синове. Нашите дребни фамилни общности са неразривно свързани с тези на останалите хора по света, тъй като сме основани да живеем дружно и свободни, тъй като само посредством свободата и разбирателството просперитетът ни като човешки същества е вероятен.
Опустошението, гибелта и разрухата постоянно оставят кървясъл отпечатък върху лицето на историята. Войната е позор, а с подобен позор не се живее елементарно. Не и във времена като днешните, когато приказваме за глобалност, за нововъведения и технологии, с помощта на които би трябвало да се усещаме вкъщи, без значение в коя точка на света се намираме.
Не надделее ли разсъдъкът, всички се трансформираме в жертви. По време на война почтени няма.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Да помислим за дребните и беззащитни деца, които вечно ще запазят ужаса в очите си. Ние до един имаме потребност от своите майки и татковци, братя и сестри, дъщери и синове. Нашите дребни фамилни общности са неразривно свързани с тези на останалите хора по света, тъй като сме основани да живеем дружно и свободни, тъй като само посредством свободата и разбирателството просперитетът ни като човешки същества е вероятен.
Опустошението, гибелта и разрухата постоянно оставят кървясъл отпечатък върху лицето на историята. Войната е позор, а с подобен позор не се живее елементарно. Не и във времена като днешните, когато приказваме за глобалност, за нововъведения и технологии, с помощта на които би трябвало да се усещаме вкъщи, без значение в коя точка на света се намираме.
Не надделее ли разсъдъкът, всички се трансформираме в жертви. По време на война почтени няма.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




