Знаем ли вече на колко години е Земята
Земята е на почти 4,54 милиарда години. За това време на нея са се образували и изчезвали континенти, ледените шапки са се уголемявали и отдръпвали, а животът е еволюирал от едноклетъчни организми в сини китове.
Но по какъв начин дефинираме възрастта на Земята? Започваме, като погледнем вътре в нея.
" Когато сте академик, който гледа канара, тя не е просто канара, а като че ли има история, която можете да се опитате да разчетете ", споделя Беки Флауърс, геолог в Университета на Колорадо в Боулдър.
Когато минералите се образуват от магма или лава, те постоянно съдържат следи от радиоактивен материал, да вземем за пример уран. С течение на времето тези радиоактивни детайли се разпадат, което значи, че изхвърлят радиация, като в последна сметка се трансформират в нови, по-стабилни детайли, които остават в капан в минерала.
Вземете радиоактивен уран-238, постоянно срещана форма на урана. Неговите атоми ще освобождават сила, до момента в който най-после се трансфорат в олово. Този развой протича с закрепена скорост, известна като интервал на полуразпад, който подхожда на времето, належащо на половината от атомите да се разпаднат. Периодът на полуразпад на уран-238 е повече от 4 милиарда години, което значи, че са нужни повече от 4 милиарда години, с цел да се трансформира половината от уран-238 в дадена проба в олово. Това го прави съвършен за датиране на обекти, които са доста, доста остарели.
Познавайки тези интервали на полуразпад, можем да изчислим какъв брой остаряла е дадена канара въз основа на съотношението сред " родителския " радиоактивен детайл и " дъщерния " постоянен детайл - способ, наименуван радиометрично датиране.
Минералът циркон постоянно се употребява за радиометрично датиране, защото съдържа относително огромно количество уран , споделя Flowers. Ураново-оловното датиране е единствено един от типовете радиометрично датиране. При другите типове се употребяват разнообразни елементи; да вземем за пример при радиовъглеродното датиране, един от най-разпространените способи, се употребява радиоактивен изотоп на въглерода, който има интервал на полуразпад от хиляди години и е потребен за датиране на органични субстанции.
С помощта на тези способи геолозите са разкрили на Земята минерали, които датират отпреди 4,4 милиарда години, което значи, че планетата съществува най-малко от толкоз време. Но в случай че учените настояват, че Земята е на повече от 4,5 милиарда години, от кое място са се взели тези спомагателни към 100 милиона години?
Както споменахме, Земята се е трансформирала доста за милиарди години, изключително посредством процеси като тектониката на плочите, които изместват земната кора, като пораждат нови земи от магмата и подкопават остарели земи назад подземен. В резултат на това е мъчно да се намерят скали през цялото време на историята на планетата; те от дълго време са ерозирали или са се разтопили назад в суровина.
Но учените могат да употребяват радиометричното датиране, с цел да дефинират възрастта на скалите и от други елементи на Слънчевата система. Някои астероиди съдържат материали на възраст над 4,56 милиарда години, а скалите от Луната и Марс също са датирани на към 4,5 милиарда години.
Тези години са много близки до времето, когато съгласно учените Слънчевата система е почнала да се оформя от облака от газ и прахуляк, заобикалящ новороденото Слънце. Знаейки всички тези относителни възрасти, можем да стартираме да сформираме последователност на това по какъв начин са се формирали Земята, Луната, Марс и всички други дребни скали, които се носят в близкото пространство.
И въпреки всичко преходът от първичния облак прахуляк към планетата Земя не е станал внезапно, а в продължение на милиони години, споделя пред Live Science Ребека Фишер, академик по Земята и планетите в Харвардския университет. Това значи, че разбирането ни за възрастта на Земята постоянно ще бъде по-малко обвързвано с съответната година, когато се е формирала планетата, и повече с общото чувство за епохата, когато нашата планета е почнала да се оформя.
Но по какъв начин дефинираме възрастта на Земята? Започваме, като погледнем вътре в нея.
" Когато сте академик, който гледа канара, тя не е просто канара, а като че ли има история, която можете да се опитате да разчетете ", споделя Беки Флауърс, геолог в Университета на Колорадо в Боулдър.
Когато минералите се образуват от магма или лава, те постоянно съдържат следи от радиоактивен материал, да вземем за пример уран. С течение на времето тези радиоактивни детайли се разпадат, което значи, че изхвърлят радиация, като в последна сметка се трансформират в нови, по-стабилни детайли, които остават в капан в минерала.
Вземете радиоактивен уран-238, постоянно срещана форма на урана. Неговите атоми ще освобождават сила, до момента в който най-после се трансфорат в олово. Този развой протича с закрепена скорост, известна като интервал на полуразпад, който подхожда на времето, належащо на половината от атомите да се разпаднат. Периодът на полуразпад на уран-238 е повече от 4 милиарда години, което значи, че са нужни повече от 4 милиарда години, с цел да се трансформира половината от уран-238 в дадена проба в олово. Това го прави съвършен за датиране на обекти, които са доста, доста остарели.
Познавайки тези интервали на полуразпад, можем да изчислим какъв брой остаряла е дадена канара въз основа на съотношението сред " родителския " радиоактивен детайл и " дъщерния " постоянен детайл - способ, наименуван радиометрично датиране.
Минералът циркон постоянно се употребява за радиометрично датиране, защото съдържа относително огромно количество уран , споделя Flowers. Ураново-оловното датиране е единствено един от типовете радиометрично датиране. При другите типове се употребяват разнообразни елементи; да вземем за пример при радиовъглеродното датиране, един от най-разпространените способи, се употребява радиоактивен изотоп на въглерода, който има интервал на полуразпад от хиляди години и е потребен за датиране на органични субстанции.
С помощта на тези способи геолозите са разкрили на Земята минерали, които датират отпреди 4,4 милиарда години, което значи, че планетата съществува най-малко от толкоз време. Но в случай че учените настояват, че Земята е на повече от 4,5 милиарда години, от кое място са се взели тези спомагателни към 100 милиона години?
Както споменахме, Земята се е трансформирала доста за милиарди години, изключително посредством процеси като тектониката на плочите, които изместват земната кора, като пораждат нови земи от магмата и подкопават остарели земи назад подземен. В резултат на това е мъчно да се намерят скали през цялото време на историята на планетата; те от дълго време са ерозирали или са се разтопили назад в суровина.
Но учените могат да употребяват радиометричното датиране, с цел да дефинират възрастта на скалите и от други елементи на Слънчевата система. Някои астероиди съдържат материали на възраст над 4,56 милиарда години, а скалите от Луната и Марс също са датирани на към 4,5 милиарда години.
Тези години са много близки до времето, когато съгласно учените Слънчевата система е почнала да се оформя от облака от газ и прахуляк, заобикалящ новороденото Слънце. Знаейки всички тези относителни възрасти, можем да стартираме да сформираме последователност на това по какъв начин са се формирали Земята, Луната, Марс и всички други дребни скали, които се носят в близкото пространство.
И въпреки всичко преходът от първичния облак прахуляк към планетата Земя не е станал внезапно, а в продължение на милиони години, споделя пред Live Science Ребека Фишер, академик по Земята и планетите в Харвардския университет. Това значи, че разбирането ни за възрастта на Земята постоянно ще бъде по-малко обвързвано с съответната година, когато се е формирала планетата, и повече с общото чувство за епохата, когато нашата планета е почнала да се оформя.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ