В продължение на милиарди години на Земята не е имало огън
Земята е единствената планета, за която знаем, че в миналото е имало огън. Макар че на повърхността на Венера, най-горещата планета в Слънчевата система, може да има вулкани, които изхвърлят гореща магма, там в никакъв случай не е имало пожар. Нито на Меркурий, нито на Юпитер, нито на която и да е от другите планети към нашата или която и да е друга звезда.
Всъщност в продължение на извънредно огромен интервал от време и на Земята не е имало огън. Били са нужни милиарди години, с цел да се основат условия за пораждане на огън, като първите жители на планетата са живели в свят без сходна екстра по-дълго, в сравнение с е допустимо да си представим. Макар че вулканите са произвеждали " огнени фонтани " като тези, които евентуално са се образували на Йо - и може би евентуално са били придружавани от чудноват пламък, характерен при газово изригване на вулкан – в тази ситуация по-скоро става дума за магма, изтласквана и разпръсквана през вентилационен отвор, в сравнение с за същински огън.
Преди към 2,4 милиарда години земната атмосфера евентуално е била гъста мъгла от метан - резултат от появяването на бактериален живот на планетата. След това се е случило Голямото окислително събитие, при което античните цианобактерии са почнали да създават сила от слънчевата светлина, освобождавайки О2 в атмосферата. Именно тогава за първи път в атмосферата стартира да се натрупва молекулярен О2, въпреки и към момента не в задоволителна централизация, с цел да се реализира горене. Голямото окислително събитие, от време на време наричано кислородна злополука, евентуално е потопило Земята в международно надълбоко заледяване, защото този О2 е дестабилизирал метана, като го е прочистил и е унищожил парниковия резултат. Земята е станала студена и без огън.
Първите вкаменелости, които разкриват информация за огъня, са от интервала на междинния ордовик, милиарди години по-късно.
Огънят поражда, когато горим материал в комбиниране с оксидант, като О2 или богато на О2 съединяване, бъде изложен на температура, по-висока от неговата температура на запалване, и получи опция да резервира бързата си оксидация, до момента в който провокира верижна реакция. При нея огънят отделя задоволително топлота, с цел да поддържа запалването на ново гориво, заради което горенето може да продължи безкрайно време, при съществуване на задоволително гориво и оксидант.
Ако наличието на О2 е по-ниско от 13%, растителната материя няма да се възпламени. По-високо от 35 % ще гори толкоз добре, че горите няма да могат да порастват и да се поддържат.
В интервала Ордовик (преди 470 милиона години) първите сухоземни растения - мъхове и чернодробни червеи - създават повече О2, като в последна сметка основават задоволителна централизация от него, с цел да си предизвикват пожари. С други думи преди към 420 милиона години се появява първата вкаменелост, която ни демонстрира, че на Земята е имало огън - дървени въглища, открити в скалите от този интервал. Тъй като равнищата на О2 обаче към момента се колебаели извънредно доста, първите обширни горски пожари се появили едвам преди към 383 милиона години. И от този момент насам пожарите са същинска злина.
Източник: IFLScience
