Да отпътуваш с Откаченият вагон
„ Земната ос е мислена линия, само че към нея се върти Планетата ни. “
Самуил Лурие
https://www.clubz.bg/uploads/2022/02/георги борисов.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 300 " height= " 300 " /> Георги Борисов.
Книгата „ Откаченият вагон “ на Георги Борисов е пояснение в обич към словото. И клетва за честност. Признанието на създателя – видимо беззащитно в своята откровеност – стъписва с неизменимата си поредност: някои от текстовете са писани преди повече от четиридесет години и други, напълно неотдавна, само че всички те потвърждават едно – безукорен усет и увереност, че достолепието на словото може да се резервира.
Обяснявайки писането на лирика, Бродски споделя, че енергийното ускоряване на мисълта, което се основава при този развой, води до взаимозависимост от страна на поета. В някакво сходно положение изпада и читателят на „ Откаченият вагон “: просто не може да се откъсне от текстовете, или в случай че го направи, то е, с цел да забоде нос в книгите на писателите, с които Георги Борисов по този начин обилно и безкористно ни среща и когато създателят ни припомня, че някои от тях към този момент ги няма, ние се стряскаме, като че ли преди малко сме научили за гибелта на доста непосредствен човек (Възпалявания с Пламен Масларов, Котка под моста – Миряна Башева, Приковаване на огъня, Георги Рупчев, Вера Мутафчиева...).
Не съумях да преброя какъв брой международно известни писатели са създали България част от персоналната си география, какъв брой от тях са дали гратис авторските права на свои книги, с цел да бъде международната им премиера точно в нашата страна. Но когато имаш съучастници като Александра Велева, Бойко Ламбовски, Мира Златарева, Божана Апостолова, стореното в действителност е повече от активността на няколко министерства и безчет организации.
Личното, топло, в множеството случаи приятелско наличие на героите от тези текстове в живота на Георги Борисов, с невероятна лекост става владеене и на читателите.
Вярвам, че кръвоносната система на един народ е неговият език. Всяко замърсяване на словото развращава и трови. Сега плащаме дан за просташкия език, който блъскаше от страниците на някои вестници след 1990-та година ошашавения, демократично надъхан жител. И когато разпищолената простащина захлупи небето до хоризонта, „ безликото воинство на посредствеността обкръжи читателя “ – тази фраза е от Анкета за актуалната българска лирика на сп. Септември. Отговор на Георги Борисов, спрян за щемпел от основния редактор през 1978 година.
Няма и едно име от тези, които ни показва Георги Борисов в списание Факел или в издателство Факел експрес, което да е инцидентно или наложило се в следствие от някакви преходни мода или съображения. Авторът е като хрътка, подготвена безпогрешно, стръвно и непримиримо да следва дирята, с цел да ни предложи „ в едно време на истерична съсипия... избавителна опора “ (Приковаване на огъня, Георги Рупчев).
„ Откаченият вагон “ ни споделя всичко за времето, което живеем: есетата, изявленията, докладни мемоари – всеки ред в тази красива книга (браво на издателство „ Фабер “!) превежда през дистанции и езици въображаемия свят на словото, с цел да носи разтуха и вяра. Която ще почине последна. Елегантно, подходящо лукаво, Георги Борисов обрисува пространство, в което има всичко: и смахнати истории за срещи и разминавания, литературни другарства и (кратко)трайни съюзи, присъщи за писателския живот.
Когато през 2020 година издателство ФАКЕЛ ЕКСПРЕС показа на българските читатели книгата „ Творения “ на Велимир Хлебников – 700 страници стихотворения, поеми, драматургични творби, бележници и писма, под редакцията на Георги Борисов, Марин Бодаков дефинира събитието като „ културен героизъм “ както на преводачите (Бойко Ламбовски, Георги Борисов, Иван Тотоманов, Надя Попова и Кирил Кадийски), по този начин и персонално на Георги Борисов. Ако изказванието: „ поезията е непреводима “ е комфортно опрощение за всевъзможни шашкънски преводи, при Хлебников в действителност задачата наподобява невъзможна... до момента в който не си откри Майстора. Подвиг, в света на въображаемото.
Случи се по този начин, че до момента в който препрочитах „ Откаченият вагон “, получих книгата на Георги Господинов „ Времеубежище “. Зачетох я и за кой ли път! се стъписах пред могъществото на словото: четеш Господинов и земята е плоска; четеш Георги Борисов и гравитацията се анулира до второ разпореждане.
Самуил Лурие
https://www.clubz.bg/uploads/2022/02/георги борисов.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 300 " height= " 300 " /> Георги Борисов.
Книгата „ Откаченият вагон “ на Георги Борисов е пояснение в обич към словото. И клетва за честност. Признанието на създателя – видимо беззащитно в своята откровеност – стъписва с неизменимата си поредност: някои от текстовете са писани преди повече от четиридесет години и други, напълно неотдавна, само че всички те потвърждават едно – безукорен усет и увереност, че достолепието на словото може да се резервира.
Обяснявайки писането на лирика, Бродски споделя, че енергийното ускоряване на мисълта, което се основава при този развой, води до взаимозависимост от страна на поета. В някакво сходно положение изпада и читателят на „ Откаченият вагон “: просто не може да се откъсне от текстовете, или в случай че го направи, то е, с цел да забоде нос в книгите на писателите, с които Георги Борисов по този начин обилно и безкористно ни среща и когато създателят ни припомня, че някои от тях към този момент ги няма, ние се стряскаме, като че ли преди малко сме научили за гибелта на доста непосредствен човек (Възпалявания с Пламен Масларов, Котка под моста – Миряна Башева, Приковаване на огъня, Георги Рупчев, Вера Мутафчиева...).
Не съумях да преброя какъв брой международно известни писатели са създали България част от персоналната си география, какъв брой от тях са дали гратис авторските права на свои книги, с цел да бъде международната им премиера точно в нашата страна. Но когато имаш съучастници като Александра Велева, Бойко Ламбовски, Мира Златарева, Божана Апостолова, стореното в действителност е повече от активността на няколко министерства и безчет организации.
Личното, топло, в множеството случаи приятелско наличие на героите от тези текстове в живота на Георги Борисов, с невероятна лекост става владеене и на читателите.
Вярвам, че кръвоносната система на един народ е неговият език. Всяко замърсяване на словото развращава и трови. Сега плащаме дан за просташкия език, който блъскаше от страниците на някои вестници след 1990-та година ошашавения, демократично надъхан жител. И когато разпищолената простащина захлупи небето до хоризонта, „ безликото воинство на посредствеността обкръжи читателя “ – тази фраза е от Анкета за актуалната българска лирика на сп. Септември. Отговор на Георги Борисов, спрян за щемпел от основния редактор през 1978 година.
Няма и едно име от тези, които ни показва Георги Борисов в списание Факел или в издателство Факел експрес, което да е инцидентно или наложило се в следствие от някакви преходни мода или съображения. Авторът е като хрътка, подготвена безпогрешно, стръвно и непримиримо да следва дирята, с цел да ни предложи „ в едно време на истерична съсипия... избавителна опора “ (Приковаване на огъня, Георги Рупчев).
„ Откаченият вагон “ ни споделя всичко за времето, което живеем: есетата, изявленията, докладни мемоари – всеки ред в тази красива книга (браво на издателство „ Фабер “!) превежда през дистанции и езици въображаемия свят на словото, с цел да носи разтуха и вяра. Която ще почине последна. Елегантно, подходящо лукаво, Георги Борисов обрисува пространство, в което има всичко: и смахнати истории за срещи и разминавания, литературни другарства и (кратко)трайни съюзи, присъщи за писателския живот.
Когато през 2020 година издателство ФАКЕЛ ЕКСПРЕС показа на българските читатели книгата „ Творения “ на Велимир Хлебников – 700 страници стихотворения, поеми, драматургични творби, бележници и писма, под редакцията на Георги Борисов, Марин Бодаков дефинира събитието като „ културен героизъм “ както на преводачите (Бойко Ламбовски, Георги Борисов, Иван Тотоманов, Надя Попова и Кирил Кадийски), по този начин и персонално на Георги Борисов. Ако изказванието: „ поезията е непреводима “ е комфортно опрощение за всевъзможни шашкънски преводи, при Хлебников в действителност задачата наподобява невъзможна... до момента в който не си откри Майстора. Подвиг, в света на въображаемото.
Случи се по този начин, че до момента в който препрочитах „ Откаченият вагон “, получих книгата на Георги Господинов „ Времеубежище “. Зачетох я и за кой ли път! се стъписах пред могъществото на словото: четеш Господинов и земята е плоска; четеш Георги Борисов и гравитацията се анулира до второ разпореждане.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ