Какви са гравитационните въздейтвия върху Земята, породени от Слънцето и Луната?
Земетресенията са едни от най-притеснителните и в същото време все по този начин непредсказуеми естествени феномени. Знаем, че те се дължат на размествания на тектонските плочи. Това са литосферни плочи, които построяват земната кора и са в непрестанно придвижване, оказвайки въздействие върху живота на нашата планета по разнообразни способи.
Движенията им са доста мудни, само че вследствие на тях се основават доста от неповторимите топографски характерности на Земята като планини, острови, архипелази и други. Изригванията на вулканите и цунамитата също са резултат на непрекъснатите придвижвания в литосферата.
На нашата планета има седем съществени огромни плочи и още други второ- и третостепенни. Те се движат приблизително с към 40 мм годишно - почти същата скорост, с която порастват ноктите. А най-бърза е второстепенната плоча Наска наоколо до Южна Америка, която се движи с към 160 мм годишно.
Източник: iStock
Според ново проучване на учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, гравитационните взаимоотношения сред Земята, Луната и Слънцето могат да причинят придвижвания на тектонските плочи.
Това е нова доктрина, тъй като до момента се смяташе, че те се провокират от течения в мантията на Земята, при които придвижването на големи количества топлинна сила оказва въздействие на плочите.
Но в този момент откривателите допускат, че вътре в Земята няма задоволително сила, нужна за придвижването на тектонските плочи. Вместо това небалансираните сили на гравитацията сред Земята, Луната и Слънцето дружно ръководят циркулацията в мантията.
Източник: iStock
Смята се, че земните плочи може да се изместват вследствие на мощното гравитационно привличане, което Слънцето упражнява върху Луната. Именно то е довело и до удължение на орбитата на естествения ни сателит към планетата.
С времето позицията на центъра на масата сред Земята и Луната се приближава до земната повърхнина. Това основава вътрешни напрежения, до момента в който нашата планета не стопира да се върти, което също оказва въздействие. Дебелите й вътрешни пластове са по-издръжливи на тях, само че по-крехката литосфера е и по-податлива, като резултатът е точно върху тектонските плочи, предава .
Тази доктрина може да звучи правдоподобно, само че за учените е мъчно да потвърдят нейната меродавност. Те допускат, че по-внимателното проучване на кората на Плутон може да даде спомагателна информация за това по какъв начин тектонските плочи реагират на гравитационните сили, тъй като планетата има гигантска за размерите си луна.
Движенията им са доста мудни, само че вследствие на тях се основават доста от неповторимите топографски характерности на Земята като планини, острови, архипелази и други. Изригванията на вулканите и цунамитата също са резултат на непрекъснатите придвижвания в литосферата.
На нашата планета има седем съществени огромни плочи и още други второ- и третостепенни. Те се движат приблизително с към 40 мм годишно - почти същата скорост, с която порастват ноктите. А най-бърза е второстепенната плоча Наска наоколо до Южна Америка, която се движи с към 160 мм годишно.
Източник: iStock
Според ново проучване на учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, гравитационните взаимоотношения сред Земята, Луната и Слънцето могат да причинят придвижвания на тектонските плочи.
Това е нова доктрина, тъй като до момента се смяташе, че те се провокират от течения в мантията на Земята, при които придвижването на големи количества топлинна сила оказва въздействие на плочите.
Но в този момент откривателите допускат, че вътре в Земята няма задоволително сила, нужна за придвижването на тектонските плочи. Вместо това небалансираните сили на гравитацията сред Земята, Луната и Слънцето дружно ръководят циркулацията в мантията.
Източник: iStock
Смята се, че земните плочи може да се изместват вследствие на мощното гравитационно привличане, което Слънцето упражнява върху Луната. Именно то е довело и до удължение на орбитата на естествения ни сателит към планетата.
С времето позицията на центъра на масата сред Земята и Луната се приближава до земната повърхнина. Това основава вътрешни напрежения, до момента в който нашата планета не стопира да се върти, което също оказва въздействие. Дебелите й вътрешни пластове са по-издръжливи на тях, само че по-крехката литосфера е и по-податлива, като резултатът е точно върху тектонските плочи, предава .
Тази доктрина може да звучи правдоподобно, само че за учените е мъчно да потвърдят нейната меродавност. Те допускат, че по-внимателното проучване на кората на Плутон може да даде спомагателна информация за това по какъв начин тектонските плочи реагират на гравитационните сили, тъй като планетата има гигантска за размерите си луна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ