Вкопчена в мечтата си да стане зъболекар, 12-годишната Малак отчаяно иска да се върне в живота си нормално след опустошителното земетресение, което удари Мароко преди две седмици.
„Искам да се махна оттук, задушавам се“, ми казва тя, имайки предвид импровизираната палатка, в която сега е принудена да живее, както мнозина други деца във Високите Атласки планини.
Малак е най-старият от четирима братя и сестри. Никой от тях не ходи на училище, след като големи части от родния им град Амизмиз бяха превърнати в развалини при земетресението с магнитуд 6,8 по Рихтер, което удари на 8 септември.
Това беше най-силното земетресение, ударило Мароко от повече от 60 години, убивайки повече от 2900 души и ранявайки повече от 5000 други.
Отдалечените села бяха най-тежко засегнати, с повече от 50 000 разрушени или частично разрушени домове. Получаването на помощ беше трудно, тъй като много пътища бяха блокирани поради свлачища, последвали земетресението.
Докато се разхождаме из Амизмиз, на 50 км (31 мили) югозападно от историческия град Маракеш, можем да видим огромни площи, осеяни с пластмасови палатки, които едва ли осигуряват всеки подходящ подслон за бедстващи семейства. Всеки се чуди какво ще прави, когато студената зима настъпи скоро.
„Искаме храна, пари и преди всичко искаме къща“, казва Малак.
Тя е разочарована, че щетите, причинени от земетресението, означават, че не може да се върне на училище.
„Бъдещето ми е изложено на риск тук“, ми казва тя и добавя, че иска да стане зъболекар.
"Майка ми е направила много за мен и моите братя и сестри.
"Тя е била работейки усилено, за да ни отгледате, искам да порасна и да работя, за да й се отплатя за всичките й усилия“, обяснява тя с очи, пълни с тъга.
