Земеделският сектор в България е на ръба на нов конфликт: предложени промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за арендата могат да наложат задължителни дългосрочни договори за отдаване под наем. Идеята, подкрепена от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), цели стабилност за стопаните, но Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) я нарича "узурпация на собствеността".
НАЗ настоява за минимум 5-годишни споразумения, които да позволят инвестиции в напояване и технологии. "Земеделието изисква време – едногодишните договори създават несигурност и спират развитието", заяви председателят Илия Проданов. Това би улеснило достъпа до европейски програми и би повишило добивите, според асоциацията.
От друга страна, БАСЗЗ предупреждава за щети за 3,5 милиона собственици. Днес повечето договори са годишни, с ренти от 70-90 лв./дка на север и 48-50 лв. на юг – основен доход за пенсионери. "Дългосрочните споразумения ще доведат до неплащания – прекратяването им е само по съд, което трае години", казват от асоциацията. Те се срещнаха със зам.-министъра Иван Капитанов, настоявайки за дебат.
Пазарът вече охлажда: според НСИ, цените на земята спаднаха с 8% през 2024 г. до 1480 лв./дка, с 20% в Северозападна България. В Добрич са 2000-3000 лв./дка, в Хасково – 800-1400 лв. Експерти виждат риск от по-голям срив, ако земята се "заключи" в договори – намалена ликвидност ще отблъсне инвеститори.
Собствениците подчертават конституционни проблеми: "Нарушава свободата на договаряне и правото на собственост", заяви БАСЗЗ. Те искат широка дискусия, преди парламентарно гласуване. Ако промените минат, милиарди лв. ренти могат да изчезнат, удряйки селските домакинства.
Земеделието, с 12% от БВП, зависи от баланса. НАЗ вижда в дългосрочните договори шанс за модернизация, но БАСЗЗ – заплаха за пазара. Министерството мълчи, но дебатът ескалира – ще се намери ли компромис преди 2026 г.?
