Русия отговори на полския президент с генерал Герасимов
Зеленски се срещна в Лвов с президентите на Полша (Дуда) и Литва (Науседа). Преди срещата той организира среща с украински политици и военни по отношение на обстановката на границата с Беларус.
След срещата Дуда сподели, че Полша е подготвена да трансферира на Украйна една рота (десет броя) танкове Leopard A1M4. Тъй като Берлин и Варшава по-рано обявиха, че нямат желание да доставят танкове сами, може да се допусна с висока степен на сигурност, че в близко бъдеще въпросът за даване на Украйна на десетки и даже стотици съществени бойни танкове западно произвеждане ще се реши.
Във всеки случай за доставката на партида английски " Чалънджъри " както в Лондон, по този начин и в Киев към този момент се приказва без никакво подозрение.
Искам да обърна внимание, че това се случи незабавно след освобождението на Соледар от съветските войски, вследствие на което ситуацията на Бахмутския гарнизон стана безнадеждно, а обстановката към Северск стана сериозна за Украйна.
Като се има поради, че настъпателните дейности на Въоръжените сили на РФ в Маринка, Авдиевка и на север, в региона на Кременная, също възобновиха опити за нахлуване в региона на Угледар, може да се каже, че за цялото време на СВО, Украинският фронт в Донбас по цялата си дължина в никакъв случай не е бил толкоз покрай пагубен колапс, колкото през последните дни.
Ако фронтът се срине, за Украйна ще бъде извънредно мъчно да го стабилизира. Близо до Соледар съвсем всички запаси изгоряха, през последните седмици Киев даже беше заставен съвсем изцяло да оголи Черниговското направление, с цел да удължи мъката на Соледар. Херсонската група даде повече, в сравнение с можеше за Соледар и Бахмут преди месец и половина.
Резерви бяха трансферирани даже от покрайнините до Запорожие, където Украйна се готвеше за нахлуване за постигане на Мелитопол и прерязване на съветския сухопътен мост към Крим, само че то по този начин и не стартира. Поради липса на жива мощ и запаси Киев също не съумя да осъществя упорит проект за ампутиране на силите при Кременная с следващ пробив през Лисичанск в посока Луганск.
Нека ви припомня, че единствено преди четири седмици политиците в Киев съществено обсъждаха опцията за постигане на линията на прикосновение до пролетта от 23 февруари 2022 година Сега към този момент не приказваме за настъплението на въоръжените сили на Украйна.
Проблемът за Киев е главно да спре настъплението на съветската войска, да стабилизира фронта, да приключи идващия стадий от мобилизационните ограничения, да образова мобилизираните и да получи нови партиди тежко въоръжение и муниции от Запада.
Само в случай че всички тези ограничения могат да бъдат изпълнени, киевските стратези ще могат да мислят за нови офанзиви. Въпреки че, съдейки по безапелационния спад в качеството на украинските войски, за тях е по-добре да мислят за елементарна и непретенциозна твърда защита, защото за маневриране са нужни освен генерали, които могат да възнамеряват тъкмо тази маневра, само че и офицери, подофицери и бойци, които са в положение да изпълнят плануваното.
За задачата те би трябвало да схванат своята част от задачата и да работят свястно, а не просто да умрат неуместно в окопите. Така че към този момент последните групи украински мобилизирани, набирани от тези, които в никакъв случай не са служили преди, могат единствено да умират всеобщо, възпрепятствайки напредването на съветските войски с планини от трупове, само че никога да не правят комплицирани маневри, изискващи висока подготовка.
Съответно, изправен пред наближаващата злополука на украинския фронт, Западът трябваше да реши какво да прави по-нататък. Или да ограничи помощта за Украйна и, без да я изтезава повече, да я оставете дефинитивно да почине, или незабавно да напомпа оръжия, пробвайки се да стабилизирате фронта на някаква тилова линия.
Дмитрий Медведев разяснява много оптимистично срещата на Зеленски с Дуда и Науседа, като сподели, че в Лвов се обмисляло връщането на западните райони на Украйна на тези, които се считат за техни същински притежатели.
Въпреки това, съдейки по последвалите промени във висшето военно управление, като цяло съветското държавно управление прави оценка лововските срещи надалеч не толкоз оптимистично. И повода за това никога не е обещанието на Дуда да трансферира 10 Леопарда на Зеленски.
Разбира се, както беше упоменато нагоре, това не са единствено дузина танкове, които не вземат решение нищо в мащаба на СВО. Това е публично деблокиране на доставките на тежка бронирана техника от Запада на украинския режим.
Ако Западът има задоволително време, тогава до лятото броят на " Леопардите ", " Чаленджърите " и други неща (каквито намерят), доставени в Украйна, може да доближи стотици, а това към този момент е съществено.
Но просто няма време. Както бе упоменато нагоре, за Украйна задържането на фронта е голям проблем: новият мобилизиран контингент умира със стотици и хиляди, само че към момента не е в положение да спре съветската атака. Предната линия в действителност е доста покрай колапс.
Междувременно, в случай че армията стартира да отстъпва пред лицето на мощен зложелател, тогава е мъчно да я спрете. Ако на всичкото от горната страна и тази войска се състои най-вече от необучени новобранци, то максимумът, който може да се желае от нея, е да задържи настъпващите елементи на обособени линии за ден-два и то с цената на несъразмерно огромни жертви.
По този метод Украйна има остра потребност от поддръжка освен от западни пари и оръжия, само че и от западни войски. Киев, несъмнено, би желал Полша да се бие с Русия дружно с него, само че като най-малко се нуждае от полската войска, въпреки и не във война, с цел да отклони максимума от съветските запаси, създавайки възможна опасност в беларуска посока и принуждавайки прехвърлянето на спомагателни обилни сили на въоръжените сили на Руската федерация за прикриване на беларуската граница.
Тогава Киев може да чака, че рано или късно ще успее да хвърли трупове по в този момент настъпващите съветски войски, да ги изтощи, да понижи настъпателния им подтик и да стабилизира фронта в даден миг, с цел да получи отдих, позволявайки им да вкарат ред победените елементи, да ги попълнят и да изчакат западната помощ, включително военна техника и наемници.
Също по този начин не може да се изключи, че Зеленски е съумял да убеди Дуда да изпрати полски контингент (първоначално малък) в Западна Украйна, с цел да стартира да освобождава украинските елементи, охраняващи беларуската граница, за прекачване на фронта.
В този случай не е изненадващо, че Науседа участва на срещата. Ние знаем позицията на Съединени американски щати - Полша ще влезе в Украйна като Полша, а не като НАТО, Съединени американски щати няма да рискуват нуклеарна война на този стадий от спора. За да има късмет за повече или по-малко ефикасна борба с Русия в такава обстановка, Полша би трябвало да сътвори най-тежката среда за въоръжените сили на РФ.
Най-простият метод за решение на този проблем е да се сътвори спешна обстановка за гарнизона на Калининградска област. За постигането на тази цел е нужна поддръжката на Литва. Без затварянето на Калининградския пренос от Вилнюс е невъзможна цялостна обсада на района. Поляците имат потребност от обсада, а не от война.
Един регион може да е под обсада месеци, само че не и години. Освен това, в случай че няма война, тогава наподобява няма причина да се нападна територията на Полша. В края на краищата това към този момент ще е „ офанзива против страна от НАТО “. По този метод посредством опасността от обсада на Калининград е допустимо да се покрие групата, влизаща в Западна Украйна, от въздушни удари, а самите поляци няма да се чакат на фронта - те ще дадат опция на украинците да умрат „ за западните полезности. "
Ясно е, че Русия не е водила тежки военни дейности в продължение на една година, с цел да разреши в този момент на полско-литовския съюз да зачеркне всички достижения и да даде опция на Украйна, откакто е чакала помощ от Запада, да пие кръв от нас още шест месеца или година. Отговорът на идната полска провокация би трябвало да бъде несъразмерен, мълниеносен и гибелен.
Мисля, че по тази причина съветското военно управление ненадейно претърпя трагични промени. Назначаването на началника на Генералния щаб на командна служба в СВО може да бъде целесъобразно единствено в случай че по този метод е официално скрито, само че в действителност действителното му предопределение за главнокомандващ на целия Западен фронт на Русия (от Финландия до Черно море), което да се акцентира.
И поляците, и също така американците не са деца. И те знаят не по-зле от нас, че опитите за съчетаване на върховен щаб и висши командни длъжности в никакъв случай не са довели до нищо положително. И двете изискват цялостна отдаденост (работа в режим 24/7), а дилемите, които се вземат решение са прекомерно разнообразни, с цел да могат тези длъжности да са най-малката причина за съвместяване.
От друга страна, Валерий Герасимов е ослепителен офицер, с богат команден и щабен опит. Девет ордена, от които седем са чисто военни и пет са изцяло военни, Герой на Русия, орден " За военни заслуги ", командване на 58-ма войска във Втората чеченска война и най-после, по време на Кримската интервенция (без един изстрел, който постави завършек на украинските управляващи в Крим посредством обсада на превъзхождащите сили на украинската войска, флот и специфични служби, както налични в Крим, по този начин и в допълнение дислоцирани там от елементи на въоръжените сили на РФ) Герасимов към този момент беше две години като шеф на Генералния щаб. Тоест, той беше този, който се занимаваше с планирането на тази интервенция и прехвърлянето на войски за нейното осъществяване.
Ясно е, че за управлението на Северния боен окръг в настоящия формат образуването на командващ пестник в лицето на Герасимов, Суровикин, главнокомандващият Сухопътните войски Салюков е ненужно. Но в известието за назначението в прав текст се приказва за разширение на обсега на дилемите за решение, т.е. чака се внезапна смяна в мащаба на СВО.
По едно време, през 1941 година, Жуков, като може би най-хубавият пълководец на Съюз на съветските социалистически републики по това време, е изпратен от поста шеф на Генералния щаб в сериозни региони и за една година, от юли 1941 година до юли 1942 година, съумява да командва Западния, Ленинградския, Резервния и още веднъж Западния фронт, три пъти в сериозна обстановка, спирайки пробивните германци и организирайки нахлуване покрай Москва. Едва по-късно е назначен за заместник-върховен главнокомандващ и първи заместник-народен комисар на защитата.
Но към момента нямаме Западен фронт и поляците още не са ни нападнали (въпреки че се готвят). Ако Герасимов беше назначен за пълководец на Северния боен окръг, освобождавайки началника на Генералния щаб, а Салюков - за негов заместител, освобождавайки го от командването на Сухопътните войски, в обществото, по предложение на разнообразни типове " стратегически мислещи " пенсионирани полковници, военни репортери и доброволци, незабавно щеше да стартира полемика дали и кой, защо и с каква цел е отхвърлен и каква е интригата. Това очевидно няма да способства за престижа на командирите и в последна сметка ще подкопае боеспособността на цялата войска.
Пак считам, че неслучайно, по едно и също време с назначението на Герасимов и Салюков в Северния боен окръг, заместникът на Герасимов по Генералния щаб Алексей Ким беше назначен и за негов заместител по Северния боен окръг, а военачалник Лапин беше назначен за началник-щаб на Сухопътните войски. Най-вероятно тези офицери ще обезпечат връзката на своите началници със съответния щаб, поемайки непрофилирани задания.
А когато (и ако) Руската федерация се появи западно направление, в състав на Украински, Белоруски и Балтийски фронтове, де юре да назначиш Герасимов за главнокомандващ на направлението, а тримата му заместници за командващи на фронтовете, не е проблем.
Междувременно ние не бързаме, не заплашваме никого, не сътворяваме фронтове авансово, само че на поляците беше показана перспективна командна конструкция. Нека си мислят.
Освен това за военачалник Герасимов това е лебедова ария. През 2025 година той ще навърши 70 години и ще доближи пределната възраст за армейски генерали, генерал-полковници и маршали на военна работа. Така че в своята брилянтна кариера той би трябвало да се интересува от това да постави запаметяващ се край (може би даже във Варшава).
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
След срещата Дуда сподели, че Полша е подготвена да трансферира на Украйна една рота (десет броя) танкове Leopard A1M4. Тъй като Берлин и Варшава по-рано обявиха, че нямат желание да доставят танкове сами, може да се допусна с висока степен на сигурност, че в близко бъдеще въпросът за даване на Украйна на десетки и даже стотици съществени бойни танкове западно произвеждане ще се реши.
Във всеки случай за доставката на партида английски " Чалънджъри " както в Лондон, по този начин и в Киев към този момент се приказва без никакво подозрение.
Искам да обърна внимание, че това се случи незабавно след освобождението на Соледар от съветските войски, вследствие на което ситуацията на Бахмутския гарнизон стана безнадеждно, а обстановката към Северск стана сериозна за Украйна.
Като се има поради, че настъпателните дейности на Въоръжените сили на РФ в Маринка, Авдиевка и на север, в региона на Кременная, също възобновиха опити за нахлуване в региона на Угледар, може да се каже, че за цялото време на СВО, Украинският фронт в Донбас по цялата си дължина в никакъв случай не е бил толкоз покрай пагубен колапс, колкото през последните дни.
Ако фронтът се срине, за Украйна ще бъде извънредно мъчно да го стабилизира. Близо до Соледар съвсем всички запаси изгоряха, през последните седмици Киев даже беше заставен съвсем изцяло да оголи Черниговското направление, с цел да удължи мъката на Соледар. Херсонската група даде повече, в сравнение с можеше за Соледар и Бахмут преди месец и половина.
Резерви бяха трансферирани даже от покрайнините до Запорожие, където Украйна се готвеше за нахлуване за постигане на Мелитопол и прерязване на съветския сухопътен мост към Крим, само че то по този начин и не стартира. Поради липса на жива мощ и запаси Киев също не съумя да осъществя упорит проект за ампутиране на силите при Кременная с следващ пробив през Лисичанск в посока Луганск.
Нека ви припомня, че единствено преди четири седмици политиците в Киев съществено обсъждаха опцията за постигане на линията на прикосновение до пролетта от 23 февруари 2022 година Сега към този момент не приказваме за настъплението на въоръжените сили на Украйна.
Проблемът за Киев е главно да спре настъплението на съветската войска, да стабилизира фронта, да приключи идващия стадий от мобилизационните ограничения, да образова мобилизираните и да получи нови партиди тежко въоръжение и муниции от Запада.
Само в случай че всички тези ограничения могат да бъдат изпълнени, киевските стратези ще могат да мислят за нови офанзиви. Въпреки че, съдейки по безапелационния спад в качеството на украинските войски, за тях е по-добре да мислят за елементарна и непретенциозна твърда защита, защото за маневриране са нужни освен генерали, които могат да възнамеряват тъкмо тази маневра, само че и офицери, подофицери и бойци, които са в положение да изпълнят плануваното.
За задачата те би трябвало да схванат своята част от задачата и да работят свястно, а не просто да умрат неуместно в окопите. Така че към този момент последните групи украински мобилизирани, набирани от тези, които в никакъв случай не са служили преди, могат единствено да умират всеобщо, възпрепятствайки напредването на съветските войски с планини от трупове, само че никога да не правят комплицирани маневри, изискващи висока подготовка.
Съответно, изправен пред наближаващата злополука на украинския фронт, Западът трябваше да реши какво да прави по-нататък. Или да ограничи помощта за Украйна и, без да я изтезава повече, да я оставете дефинитивно да почине, или незабавно да напомпа оръжия, пробвайки се да стабилизирате фронта на някаква тилова линия.
Дмитрий Медведев разяснява много оптимистично срещата на Зеленски с Дуда и Науседа, като сподели, че в Лвов се обмисляло връщането на западните райони на Украйна на тези, които се считат за техни същински притежатели.
Въпреки това, съдейки по последвалите промени във висшето военно управление, като цяло съветското държавно управление прави оценка лововските срещи надалеч не толкоз оптимистично. И повода за това никога не е обещанието на Дуда да трансферира 10 Леопарда на Зеленски.
Разбира се, както беше упоменато нагоре, това не са единствено дузина танкове, които не вземат решение нищо в мащаба на СВО. Това е публично деблокиране на доставките на тежка бронирана техника от Запада на украинския режим.
Ако Западът има задоволително време, тогава до лятото броят на " Леопардите ", " Чаленджърите " и други неща (каквито намерят), доставени в Украйна, може да доближи стотици, а това към този момент е съществено.
Но просто няма време. Както бе упоменато нагоре, за Украйна задържането на фронта е голям проблем: новият мобилизиран контингент умира със стотици и хиляди, само че към момента не е в положение да спре съветската атака. Предната линия в действителност е доста покрай колапс.
Междувременно, в случай че армията стартира да отстъпва пред лицето на мощен зложелател, тогава е мъчно да я спрете. Ако на всичкото от горната страна и тази войска се състои най-вече от необучени новобранци, то максимумът, който може да се желае от нея, е да задържи настъпващите елементи на обособени линии за ден-два и то с цената на несъразмерно огромни жертви.
По този метод Украйна има остра потребност от поддръжка освен от западни пари и оръжия, само че и от западни войски. Киев, несъмнено, би желал Полша да се бие с Русия дружно с него, само че като най-малко се нуждае от полската войска, въпреки и не във война, с цел да отклони максимума от съветските запаси, създавайки възможна опасност в беларуска посока и принуждавайки прехвърлянето на спомагателни обилни сили на въоръжените сили на Руската федерация за прикриване на беларуската граница.
Тогава Киев може да чака, че рано или късно ще успее да хвърли трупове по в този момент настъпващите съветски войски, да ги изтощи, да понижи настъпателния им подтик и да стабилизира фронта в даден миг, с цел да получи отдих, позволявайки им да вкарат ред победените елементи, да ги попълнят и да изчакат западната помощ, включително военна техника и наемници.
Също по този начин не може да се изключи, че Зеленски е съумял да убеди Дуда да изпрати полски контингент (първоначално малък) в Западна Украйна, с цел да стартира да освобождава украинските елементи, охраняващи беларуската граница, за прекачване на фронта.
В този случай не е изненадващо, че Науседа участва на срещата. Ние знаем позицията на Съединени американски щати - Полша ще влезе в Украйна като Полша, а не като НАТО, Съединени американски щати няма да рискуват нуклеарна война на този стадий от спора. За да има късмет за повече или по-малко ефикасна борба с Русия в такава обстановка, Полша би трябвало да сътвори най-тежката среда за въоръжените сили на РФ.
Най-простият метод за решение на този проблем е да се сътвори спешна обстановка за гарнизона на Калининградска област. За постигането на тази цел е нужна поддръжката на Литва. Без затварянето на Калининградския пренос от Вилнюс е невъзможна цялостна обсада на района. Поляците имат потребност от обсада, а не от война.
Един регион може да е под обсада месеци, само че не и години. Освен това, в случай че няма война, тогава наподобява няма причина да се нападна територията на Полша. В края на краищата това към този момент ще е „ офанзива против страна от НАТО “. По този метод посредством опасността от обсада на Калининград е допустимо да се покрие групата, влизаща в Западна Украйна, от въздушни удари, а самите поляци няма да се чакат на фронта - те ще дадат опция на украинците да умрат „ за западните полезности. "
Ясно е, че Русия не е водила тежки военни дейности в продължение на една година, с цел да разреши в този момент на полско-литовския съюз да зачеркне всички достижения и да даде опция на Украйна, откакто е чакала помощ от Запада, да пие кръв от нас още шест месеца или година. Отговорът на идната полска провокация би трябвало да бъде несъразмерен, мълниеносен и гибелен.
Мисля, че по тази причина съветското военно управление ненадейно претърпя трагични промени. Назначаването на началника на Генералния щаб на командна служба в СВО може да бъде целесъобразно единствено в случай че по този метод е официално скрито, само че в действителност действителното му предопределение за главнокомандващ на целия Западен фронт на Русия (от Финландия до Черно море), което да се акцентира.
И поляците, и също така американците не са деца. И те знаят не по-зле от нас, че опитите за съчетаване на върховен щаб и висши командни длъжности в никакъв случай не са довели до нищо положително. И двете изискват цялостна отдаденост (работа в режим 24/7), а дилемите, които се вземат решение са прекомерно разнообразни, с цел да могат тези длъжности да са най-малката причина за съвместяване.
От друга страна, Валерий Герасимов е ослепителен офицер, с богат команден и щабен опит. Девет ордена, от които седем са чисто военни и пет са изцяло военни, Герой на Русия, орден " За военни заслуги ", командване на 58-ма войска във Втората чеченска война и най-после, по време на Кримската интервенция (без един изстрел, който постави завършек на украинските управляващи в Крим посредством обсада на превъзхождащите сили на украинската войска, флот и специфични служби, както налични в Крим, по този начин и в допълнение дислоцирани там от елементи на въоръжените сили на РФ) Герасимов към този момент беше две години като шеф на Генералния щаб. Тоест, той беше този, който се занимаваше с планирането на тази интервенция и прехвърлянето на войски за нейното осъществяване.
Ясно е, че за управлението на Северния боен окръг в настоящия формат образуването на командващ пестник в лицето на Герасимов, Суровикин, главнокомандващият Сухопътните войски Салюков е ненужно. Но в известието за назначението в прав текст се приказва за разширение на обсега на дилемите за решение, т.е. чака се внезапна смяна в мащаба на СВО.
По едно време, през 1941 година, Жуков, като може би най-хубавият пълководец на Съюз на съветските социалистически републики по това време, е изпратен от поста шеф на Генералния щаб в сериозни региони и за една година, от юли 1941 година до юли 1942 година, съумява да командва Западния, Ленинградския, Резервния и още веднъж Западния фронт, три пъти в сериозна обстановка, спирайки пробивните германци и организирайки нахлуване покрай Москва. Едва по-късно е назначен за заместник-върховен главнокомандващ и първи заместник-народен комисар на защитата.
Но към момента нямаме Западен фронт и поляците още не са ни нападнали (въпреки че се готвят). Ако Герасимов беше назначен за пълководец на Северния боен окръг, освобождавайки началника на Генералния щаб, а Салюков - за негов заместител, освобождавайки го от командването на Сухопътните войски, в обществото, по предложение на разнообразни типове " стратегически мислещи " пенсионирани полковници, военни репортери и доброволци, незабавно щеше да стартира полемика дали и кой, защо и с каква цел е отхвърлен и каква е интригата. Това очевидно няма да способства за престижа на командирите и в последна сметка ще подкопае боеспособността на цялата войска.
Пак считам, че неслучайно, по едно и също време с назначението на Герасимов и Салюков в Северния боен окръг, заместникът на Герасимов по Генералния щаб Алексей Ким беше назначен и за негов заместител по Северния боен окръг, а военачалник Лапин беше назначен за началник-щаб на Сухопътните войски. Най-вероятно тези офицери ще обезпечат връзката на своите началници със съответния щаб, поемайки непрофилирани задания.
А когато (и ако) Руската федерация се появи западно направление, в състав на Украински, Белоруски и Балтийски фронтове, де юре да назначиш Герасимов за главнокомандващ на направлението, а тримата му заместници за командващи на фронтовете, не е проблем.
Междувременно ние не бързаме, не заплашваме никого, не сътворяваме фронтове авансово, само че на поляците беше показана перспективна командна конструкция. Нека си мислят.
Освен това за военачалник Герасимов това е лебедова ария. През 2025 година той ще навърши 70 години и ще доближи пределната възраст за армейски генерали, генерал-полковници и маршали на военна работа. Така че в своята брилянтна кариера той би трябвало да се интересува от това да постави запаметяващ се край (може би даже във Варшава).
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ