Президентът на Украйна Владимир Зеленски е изправен пред сложна дилема в преговорите за мир с Русия, където трябва да прецени между компромис, който може да навреди на страната, или продължаване на конфликта без споразумение. Това развитие идва на фона на новия американски план за мир, който Киев разглежда като стъпка напред, но все още далеч от идеалното решение.
Зеленски заяви, че е готов да приеме американския план, който е съкратен в сравнение с предишни версии и включва „коректни елементи“. Той подчерта, че Украйна няма да отстъпи територии на Русия, особено в източните региони. Според анализатори, президентът трябва да оцени стойността на бъдещи гаранции за сигурност от САЩ и Европа спрямо щетите от евентуално отстъпване на Донецка област.
Контекстът на войната остава напрегнат: руските сили напредват в Запорожка, Покровск в Донецка област и Купянск, докато украинските войски се сблъскват с недостиг на ресурси и хора. Киев и европейските съюзници отхвърлят руското искане за контрол над цялата източна Донецка област като нереалистично. Украйна също така се бори с криза в армията и съмнения относно европейското финансиране за следващата година.
Американският президент Доналд Тръмп оттегли срока за споразумение до Денят на благодарността, въпреки амбицията си да се представи като миротворец. Новият план премахва ключова отстъпка към Русия – контрола над Донецк, което облекчава напрежението в Киев. Посланикът на Тръмп Стив Уиткоф се срещна с руски представители в Москва, но експертите не очакват бърз пробив.
Европейските съюзници изразяват съмнения за искреността на Русия в преговорите и се колебаят за дългосрочната подкрепа. Отделните преговорни тракове между САЩ и Русия създават илюзия за напредък, но липсата на конвергенция между тях затруднява процеса. Зеленски разчита на изтощаването на руските ресурси, напомняйки за непредсказуемостта на затворени общества като Русия.
За Украйна импликациите са сериозни: лоша сделка може да отслаби военната и политическа позиция, докато отсъствието на споразумение води до продължителни икономически и човешки загуби. Следвоенният период ще изисква демобилизация, възстановяване и ясни гаранции, които все още са несигурни. Връщането на Русия в G8 или плащането за украинското възстановяване остават под въпрос.
За българските граждани този случай подчертава значението на конфликта за регионалната сигурност и енергийните потоци. Като страна от НАТО и ЕС, България следи отблизо развитието, тъй като то влияе на общата европейска политика към Русия.
