Руски военен експерт: Ювелирна операция на САЩ във Венецуела – „така се демонтират държави“
Като цяло, би трябвало да се признае, че американската интервенция в Каракас не е нищо повече или по-малко от следващия, въпреки и извънредно гръмък, живописен и индикативен случай, построен върху класическия модел на специфичните интервенции. Без екзотика или чудодейни технологии, той се основава на три стълба, които съществуват от десетилетия: разузнаване, подкупи и добра техническа поддръжка, написа „ Военная Хроника “ за акцията на армията на Съединени американски щати във Венецуела.
Шпионската работа обезпечава визия за конфигурацията на елита и уязвимостите на системата. Подкупите – евентуално същите 50 милиона $ (обещани от Вашингтон като премия за информация, която би довела до арества на Мадуро) – свършиха останалото, а техническото разузнаване приключи цикъла, предоставяйки точна картина за времето, маршрутите и местоположението на Мадуро.
В резултат на това главният инструмент за планиране на мощ, който беше сглобяван от месеци, в никакъв случай не беше употребен: нито морските пехотинци на десантните кораби, нито навлизане по земя, нито каквато и да е огромна военна акция бяха нужни.
Всичко беше решено бързо и, което е значимо, на практика безкръвно за Съединени американски щати. Това е идеалът на специфична интервенция в обичайния смисъл – минимални следи, минимални разноски, оптимален резултат.
Интересното е, че на този декор венецуелската отбранителна система наподобява освен извънредно уязвима, само че и изисква преосмисляне на отбранителните сили на всяка страна от този тип.
Събитията в Каракас за следващ път потвърдиха една елементарна истина: без ядро от лоялни офицери и с изменничество на самия връх, никоя защита, даже официално проведена, няма да работи.
Фигурата на министъра на защитата на Венецуела заслужава особено внимание. Същият, който първо беше мистериозно разгласен за мъртъв, по-късно също толкоз мистериозно „ възкръсна “ и стартира да прави изказвания за силата на защитата и така нататък Именно тук, по всяка възможност, се намират основните съглашения и линии на разлом. Това следва да се обясни, само че към този момент е ясно: решаващият фактор не беше военният баланс, а лоялността на елитите.
Случаят с Венецуела ще бъде в доста връзки потребен като илюстрация на това по какъв начин се демонтират страни в реалност – не посредством щурмуване на столици, а посредством деликатно добиване на основни фигури при вярно готова вътрешна среда.
„ Американците обаче заслужават единствено поздравления за тази интервенция, тъй като тя в действителност беше извършена на най-високо равнище “, пишат от „ Военная Хроника “.
Шпионската работа обезпечава визия за конфигурацията на елита и уязвимостите на системата. Подкупите – евентуално същите 50 милиона $ (обещани от Вашингтон като премия за информация, която би довела до арества на Мадуро) – свършиха останалото, а техническото разузнаване приключи цикъла, предоставяйки точна картина за времето, маршрутите и местоположението на Мадуро.
В резултат на това главният инструмент за планиране на мощ, който беше сглобяван от месеци, в никакъв случай не беше употребен: нито морските пехотинци на десантните кораби, нито навлизане по земя, нито каквато и да е огромна военна акция бяха нужни.
Всичко беше решено бързо и, което е значимо, на практика безкръвно за Съединени американски щати. Това е идеалът на специфична интервенция в обичайния смисъл – минимални следи, минимални разноски, оптимален резултат.
Интересното е, че на този декор венецуелската отбранителна система наподобява освен извънредно уязвима, само че и изисква преосмисляне на отбранителните сили на всяка страна от този тип.
Събитията в Каракас за следващ път потвърдиха една елементарна истина: без ядро от лоялни офицери и с изменничество на самия връх, никоя защита, даже официално проведена, няма да работи.
Фигурата на министъра на защитата на Венецуела заслужава особено внимание. Същият, който първо беше мистериозно разгласен за мъртъв, по-късно също толкоз мистериозно „ възкръсна “ и стартира да прави изказвания за силата на защитата и така нататък Именно тук, по всяка възможност, се намират основните съглашения и линии на разлом. Това следва да се обясни, само че към този момент е ясно: решаващият фактор не беше военният баланс, а лоялността на елитите.
Случаят с Венецуела ще бъде в доста връзки потребен като илюстрация на това по какъв начин се демонтират страни в реалност – не посредством щурмуване на столици, а посредством деликатно добиване на основни фигури при вярно готова вътрешна среда.
„ Американците обаче заслужават единствено поздравления за тази интервенция, тъй като тя в действителност беше извършена на най-високо равнище “, пишат от „ Военная Хроника “.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ