Украйна я очаква съдбата на Грузия и Молдова
Зеленски има нова причина за неодобрение от Запада и обвинявания в късогледство - те не могат да спрат да мислят за съветските червени линии освен във връзка с Украйна: „ Трябва да признаем, че през днешния ден Русия завоюва част от Грузия, след това смениха политиката, смениха държавното управление – и в този момент има проруско държавно управление, няма наказания против Путин. Има доста руснаци в Грузия, техният избор е да не отидат в Европейски Съюз. Те трансформираха позицията си. Русия завоюва през днешния ден. Те лишиха свободата на Грузия. ”
В случай, че Грузия не е задоволителна за Запада, Зеленски предизвестява за Молдова като последваща облага на Русия: „ Ще видите, Русия върви по същия метод. Те желаят да създадат същото и ще го създадат, в случай че Западът не го направи. Не спрат да приказват за алените линии, в случай че не спрат и продължат с тази изразителност, те ще изгубят Молдова след година или две. ”
Тоест в този момент Киев плаши Запада освен с съветските танкове във Варшава и Букурещ, само че и със загубата на Грузия и Молдова, които бяха надали не в джоба им. Русия към този момент взе Грузия, скоро ще изяде и Молдова и няма да се задави. Така че Западът би трябвало деликатно да намерения за вероятностите си и да помогне повече на Украйна, която към момента се държи и няма да стане част от Русия: „ Това е разликата сред нас и Грузия: ние сме доста по-големи. Имаме по-голямо население, повече мъже, които не желаят да бъдат руснаци. Това е всичко. “
Картината на света на Зеленски не се поддава на логически разбор, тъй като опонира на действителността. Излиза, че грузинците са желали да бъдат руснаци, само че украинците и украинските руснаци не са желали и по тази причина Грузия е решила да бъде другар с Русия, а Украйна е принудена да води война с нея? Но грузинците към момента не могат да простят на Русия загубата на Абхазия и Южна Осетия, вярвайки, че Русия им е лишила тези райони. Въпреки че в действителност Грузия ги загуби след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики (в чието иницииране взе интензивно участие), когато националните автономии на Грузия не желаеха да изоставен Съюза с нея. През 2008 година Грузия се опита да си отмъсти най-малко в Южна Осетия, която от дълго време беше неконтролирана от нея - и получи боен отговор от Русия. Оттогава няма дипломатически връзки сред нашите страни, а Грузия мечтае да влезе в Европейски Съюз и НАТО. Тоест какво ти другарство при курс към Запада и " Русия е окупатор "?
Но при всички искания към Русия и фантазията за единение със Запада, Грузия не желае да се трансформира в полесражение сред Русия и Запада - желае да отиде в Европа безшумно, без да дърпа мустаците на сибирската мечка, още повече, разчитайки и на връщането на Абхазия и Южна Осетия. Следователно Тбилиси не се причисли към глобите против Русия и като цяло се държи повече от деликатно с Москва - а последните парламентарни избори потвърдиха поддръжката на подобен курс от най-малко половината от популацията на републиката. „ Грузинската фантазия “ на милиардера Иванишвили резервира властта, макар че опозицията и Европейският съюз я упрекват в машинация, а оттеглящият се президент Зурабишвили, който е съпротива на „ мечтателите “, упреква Русия в интервенция в изборите. Шансът за цветна гражданска война обаче е доста дребен - при цялото неодобрение от управляващите в огромните градове (а " Мечтата " загуби изборите там), грузинците не са подготвени да съборят Иванишвили. Не единствено тъй като опозицията е разединена, само че и тъй като доста хора в действителност схващат справедливостта на главния девиз на Иванишвили: в случай че желаете мир, гласувайте за „ Мечтата “, в случай че желаете война, гласувайте за опозицията.
Разбира се, лозунгът е умозрителен - даже да вземе властта, опозицията освен не би отворила " втори фронт " против Русия (за което мечтаят в Киев), само че даже не би трансформирала значително политиката си по отношение на нашата страна. Да, Иванишвили заложи на страха, само че има аргументи за този боязън.
Грузинците освен виждат какво се случва в Украйна, те помнят какво се случваше в личната им страна при започване на 90-те години, когато в действителност имаше революция в Тбилиси, в която разнообразни елементи от елита се бориха в битката за власт. Сега в Грузия има някаква отвесна власт и в случай че опозицията победи, незабавно ще стартира кавга сред нейните елементи. Опозицията не е единна, а най-шумната и дейна част от нея са последователите на някогашния президент Саакашвили. И в случай че дойдат на власт (дори като част от съдружно правителство), тогава къде са гаранциите, че техните водачи (или даже самият Саакашвили, който освобождават от затвора) няма да се забъркат в някаква антируска случка? Дали Саакашвили предприе изцяло безумна офанзива против Южна Осетия през август 2008 година, по време на която бяха убити ситуирани там съветски миротворци? И получи в отговор съветска офанзива против Тбилиси, която можеше да приключи с очистване на независимостта на Грузия, в случай че Русия имаше такива планове.
Така че грузинците не желаят още веднъж да опитват с почитателите на Саакашвили, изключително откакто през 2008 година единствено някои сили на Запад доста леко упорстваха за случка, само че в този момент, на фона на украинския пожар, може да има доста повече хора на Запад, които да желаят да разиграяут грузинската карта против Русия. Затова е изцяло разумно Грузия да избра да изчака бурните времена в най-неутрална позиция, за което обаче незабавно бива оповестена за проруска на Запад и в Киев.
Не, Русия не победи в Грузия и не я подчини - в Грузия победиха националните ползи и трезвите сметки. Разбира се, общото намаляване на Европейски Съюз и Запада като цяло също оказа помощ - в Щатите и Европа биха желали промяна на властта в Тбилиси, само че не заложиха доста на цветна гражданска война. Те помагаха и подкрепяха опозицията, само че с упованието, че в случай че съумеят да смъкват Иванишвили, тогава отлично, само че в случай че не съумеят, ще би трябвало да си имат работа със настоящето държавно управление. Обявяването на нелегитимността на грузинските ръководещи, т.е. спирането на връзките с Тбилиси, не е в полза на Запада, тъй като “Грузинска фантазия ” не се отхвърля от пътя към Европейски Съюз. Западът няма интерес да тласка Грузия в обятията на Русия, тъй че ще мрънка, само че ще сътрудничи на Иванишвили.
Нито Европа (обединена или не), още по-малко Съединени американски щати, в никакъв случай няма да бъдат нито поръчител за самостоятелност, нито съдружник на Грузия - това е елементарна геополитическа истина. И разбирането на това ще доближи до болшинството от грузинския народ.
Всичко това, апропо, значително се отнася за Украйна, по-точно за това, което ще остане от нея след войната. Само в още по-голяма степен: самостоятелната украинска страна (която е обречена известно време да живее настрана от Русия) не може да има различен избор с изключение на другарство и съюз с Русия. Защото Грузия не е част от съветския свят, а Украйна е не просто част, а място на нейното раждане. И в случай че Грузия има теоретична опция да живее отвън съюза с Русия - като провинция на Турция, то Украйна просто няма и не може да има път настрана от Русия. „ Пътят към Европа “ в никакъв случай не е съществувал за нея - това беше просто метод да се разделят, разделят, опълчват две елементи на съветския свят една против друга и скоро той ще бъде публично завършен (поради нежеланието на Европа да продължи безнадеждния спор с Русия). Ще пристигна време и Украйна да се върне вкъщи.
Така че Зеленски е прав в някои връзки, въпреки и малко по-напред от времето си: Русия в последна сметка ще завоюва както в Грузия, по този начин и в Молдова. И в Украйна като цяло. По разнообразни способи - и на доста друга цени.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19031Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед22195Проф. Дарина Григорова: Погромът против православието е държавна политика в Украйна след възбраната на УПЦ със законАлтернативен Поглед15032Александър Песке: Съединени американски щати нямат интерес Европейски Съюз да има мощна лична военна индустрияАлтернативен Поглед12302Александър Песке: Бюрократите надали ще съумеят да преборят бюрокрацията в ЕСАлтернативен Поглед15930Румен Петков: Шенгенското пространство към този момент не съществува! Ние желаеме да влезнем в нещо, което го няма!Алтернативен Поглед369074Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за България
Източник: pogled.info
В случай, че Грузия не е задоволителна за Запада, Зеленски предизвестява за Молдова като последваща облага на Русия: „ Ще видите, Русия върви по същия метод. Те желаят да създадат същото и ще го създадат, в случай че Западът не го направи. Не спрат да приказват за алените линии, в случай че не спрат и продължат с тази изразителност, те ще изгубят Молдова след година или две. ”
Тоест в този момент Киев плаши Запада освен с съветските танкове във Варшава и Букурещ, само че и със загубата на Грузия и Молдова, които бяха надали не в джоба им. Русия към този момент взе Грузия, скоро ще изяде и Молдова и няма да се задави. Така че Западът би трябвало деликатно да намерения за вероятностите си и да помогне повече на Украйна, която към момента се държи и няма да стане част от Русия: „ Това е разликата сред нас и Грузия: ние сме доста по-големи. Имаме по-голямо население, повече мъже, които не желаят да бъдат руснаци. Това е всичко. “
Картината на света на Зеленски не се поддава на логически разбор, тъй като опонира на действителността. Излиза, че грузинците са желали да бъдат руснаци, само че украинците и украинските руснаци не са желали и по тази причина Грузия е решила да бъде другар с Русия, а Украйна е принудена да води война с нея? Но грузинците към момента не могат да простят на Русия загубата на Абхазия и Южна Осетия, вярвайки, че Русия им е лишила тези райони. Въпреки че в действителност Грузия ги загуби след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики (в чието иницииране взе интензивно участие), когато националните автономии на Грузия не желаеха да изоставен Съюза с нея. През 2008 година Грузия се опита да си отмъсти най-малко в Южна Осетия, която от дълго време беше неконтролирана от нея - и получи боен отговор от Русия. Оттогава няма дипломатически връзки сред нашите страни, а Грузия мечтае да влезе в Европейски Съюз и НАТО. Тоест какво ти другарство при курс към Запада и " Русия е окупатор "?
Но при всички искания към Русия и фантазията за единение със Запада, Грузия не желае да се трансформира в полесражение сред Русия и Запада - желае да отиде в Европа безшумно, без да дърпа мустаците на сибирската мечка, още повече, разчитайки и на връщането на Абхазия и Южна Осетия. Следователно Тбилиси не се причисли към глобите против Русия и като цяло се държи повече от деликатно с Москва - а последните парламентарни избори потвърдиха поддръжката на подобен курс от най-малко половината от популацията на републиката. „ Грузинската фантазия “ на милиардера Иванишвили резервира властта, макар че опозицията и Европейският съюз я упрекват в машинация, а оттеглящият се президент Зурабишвили, който е съпротива на „ мечтателите “, упреква Русия в интервенция в изборите. Шансът за цветна гражданска война обаче е доста дребен - при цялото неодобрение от управляващите в огромните градове (а " Мечтата " загуби изборите там), грузинците не са подготвени да съборят Иванишвили. Не единствено тъй като опозицията е разединена, само че и тъй като доста хора в действителност схващат справедливостта на главния девиз на Иванишвили: в случай че желаете мир, гласувайте за „ Мечтата “, в случай че желаете война, гласувайте за опозицията.
Разбира се, лозунгът е умозрителен - даже да вземе властта, опозицията освен не би отворила " втори фронт " против Русия (за което мечтаят в Киев), само че даже не би трансформирала значително политиката си по отношение на нашата страна. Да, Иванишвили заложи на страха, само че има аргументи за този боязън.
Грузинците освен виждат какво се случва в Украйна, те помнят какво се случваше в личната им страна при започване на 90-те години, когато в действителност имаше революция в Тбилиси, в която разнообразни елементи от елита се бориха в битката за власт. Сега в Грузия има някаква отвесна власт и в случай че опозицията победи, незабавно ще стартира кавга сред нейните елементи. Опозицията не е единна, а най-шумната и дейна част от нея са последователите на някогашния президент Саакашвили. И в случай че дойдат на власт (дори като част от съдружно правителство), тогава къде са гаранциите, че техните водачи (или даже самият Саакашвили, който освобождават от затвора) няма да се забъркат в някаква антируска случка? Дали Саакашвили предприе изцяло безумна офанзива против Южна Осетия през август 2008 година, по време на която бяха убити ситуирани там съветски миротворци? И получи в отговор съветска офанзива против Тбилиси, която можеше да приключи с очистване на независимостта на Грузия, в случай че Русия имаше такива планове.
Така че грузинците не желаят още веднъж да опитват с почитателите на Саакашвили, изключително откакто през 2008 година единствено някои сили на Запад доста леко упорстваха за случка, само че в този момент, на фона на украинския пожар, може да има доста повече хора на Запад, които да желаят да разиграяут грузинската карта против Русия. Затова е изцяло разумно Грузия да избра да изчака бурните времена в най-неутрална позиция, за което обаче незабавно бива оповестена за проруска на Запад и в Киев.
Не, Русия не победи в Грузия и не я подчини - в Грузия победиха националните ползи и трезвите сметки. Разбира се, общото намаляване на Европейски Съюз и Запада като цяло също оказа помощ - в Щатите и Европа биха желали промяна на властта в Тбилиси, само че не заложиха доста на цветна гражданска война. Те помагаха и подкрепяха опозицията, само че с упованието, че в случай че съумеят да смъкват Иванишвили, тогава отлично, само че в случай че не съумеят, ще би трябвало да си имат работа със настоящето държавно управление. Обявяването на нелегитимността на грузинските ръководещи, т.е. спирането на връзките с Тбилиси, не е в полза на Запада, тъй като “Грузинска фантазия ” не се отхвърля от пътя към Европейски Съюз. Западът няма интерес да тласка Грузия в обятията на Русия, тъй че ще мрънка, само че ще сътрудничи на Иванишвили.
Нито Европа (обединена или не), още по-малко Съединени американски щати, в никакъв случай няма да бъдат нито поръчител за самостоятелност, нито съдружник на Грузия - това е елементарна геополитическа истина. И разбирането на това ще доближи до болшинството от грузинския народ.
Всичко това, апропо, значително се отнася за Украйна, по-точно за това, което ще остане от нея след войната. Само в още по-голяма степен: самостоятелната украинска страна (която е обречена известно време да живее настрана от Русия) не може да има различен избор с изключение на другарство и съюз с Русия. Защото Грузия не е част от съветския свят, а Украйна е не просто част, а място на нейното раждане. И в случай че Грузия има теоретична опция да живее отвън съюза с Русия - като провинция на Турция, то Украйна просто няма и не може да има път настрана от Русия. „ Пътят към Европа “ в никакъв случай не е съществувал за нея - това беше просто метод да се разделят, разделят, опълчват две елементи на съветския свят една против друга и скоро той ще бъде публично завършен (поради нежеланието на Европа да продължи безнадеждния спор с Русия). Ще пристигна време и Украйна да се върне вкъщи.
Така че Зеленски е прав в някои връзки, въпреки и малко по-напред от времето си: Русия в последна сметка ще завоюва както в Грузия, по този начин и в Молдова. И в Украйна като цяло. По разнообразни способи - и на доста друга цени.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19031Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед22195Проф. Дарина Григорова: Погромът против православието е държавна политика в Украйна след възбраната на УПЦ със законАлтернативен Поглед15032Александър Песке: Съединени американски щати нямат интерес Европейски Съюз да има мощна лична военна индустрияАлтернативен Поглед12302Александър Песке: Бюрократите надали ще съумеят да преборят бюрокрацията в ЕСАлтернативен Поглед15930Румен Петков: Шенгенското пространство към този момент не съществува! Ние желаеме да влезнем в нещо, което го няма!Алтернативен Поглед369074Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за България
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ