Зеленият водород и неговите производни като метанола и зеления амоняк

Зеленият водород и неговите производни като метанола и зеления амоняк би трябвало да заменят изкопаемите горива в случаите, когато електрификацията е невъзможна и е от сериозно значение за реализиране на климатична индиферентност. Бързото увеличение на размерите на доставка на водород е сложна задача. Дори в случай че потенциалът за електролиза пораства по този начин бързо, както и слънчевата е вятърна енергетика, размерът на предложенията от зелен водород ще останат незадоволителни в краткосрочно бъдеще. Що се касае до дълготрайната вероятност, то тя се характеризира с огромна неустановеност. До този извод стигат учените от Потсдамския институт за въздействието на климата (Potsdam Institute for Climate Impact Research), както и други институти в своя разработка за вероятностите за необятното разпространяване на зеления водород. Резултатите от проучването са оповестени в списанието Nature Energy. Независимо от забележителните известия за водородни планове, зеленият водород с възможност от ≥75% ще обезпечава по-малко от 1% от крайното ползване на сила до 2030 година в Европейския съюз и до 2035 година в международен мащаб. Планираните вложения и старания за разширението на пазара на зелен водород ще са незадоволителни, тъй че горивото да заема значима роля в енергийния бранш. През 2040 година се чака нарастване на каузи, само че има огромна неустановеност във връзка с определянето на съответни стойности. Така в Европа каузи на водорода може да е от 3,2% до 11,2 % от крайното ползване на сила, а в световен проект – сред 0,7 % до 3,3 %. Краткосрочният дефицит и дълготрайната неустановеност пречат на вложенията в крайното ползване на водород и инфраструктура, „ намалявайки капацитета за зелен водород и поставяйки под опасност задачите в региона на климата “. С разпространяването на вятърната и фотоволтаична енергетика към този момент е насъбран забележителен опит, показващ по какъв начин резултатът от мащаба може да бъдат ускорени за сметка на държавните вложения. „ Исторически аналогии демонстрират, че политики сходни на изключителни обстановки могат да доведат до доста по-високи темпове на растеж, по-бързи пробиви и нараснала възможност за наличност на водорода в бъдещето “. В същото време мащабът на такава задача е величествен. Според проучването на създателите, за реализирането на сюжета за климатична индиферентност, отговарящ на Парижкото съглашение, в интервала 2021 година – 2050 година се изисква нарастване на потенциала от електролизери от 6000 до 8000 пъти. За това са нужни „ рискови ограничения “ и политики. Авторите на проучването съпоставят това с други обстановки, когато развиването на едни или други браншове се форсират доста с помощта на намесата на страната. Те припомнят да вземем за пример, развиването на атомната енергетика във Франция или стартирането на високоскоростните влакове в Китай. Независимо от избрана еуфория във връзка вложенията на обилни средства във водородната промишленост, създателите не подминават и заплахата от преоценката на капацитета за зелен водород. Хората, които са призвани да вземат политически решения би трябвало да подсигуряват потреблението на зеленото гориво единствено там, където директната електрификация е невъзможна. Пълният отчет може да прочетете на: https://www.nature.com/articles/s41560-022-01097-4