Зеленият преход може да върви ръка за ръка със земеделието.

Зеленият преход може да върви ръка за ръка със земеделието. Пример в това отношение е Тракийският университет, който съумява да съчетава сполучливо планове за кръгова стопанска система, стабилно земеделие и възобновима сила. За всичко това обаче са нужни фрагменти, а преходът към този момент стартира и няма никакво време за бавене, счита ректорът на университета. За проблемите по зелената договорка и дали може да се гледат зеленчуци и животни във въглищна мина, Dir.bg и 3eNews потърсиха за диалог ректора на Тракийския университет доцент доктор. Добри Ярков. Доц. Ярков по какъв начин Тракийския университет се трансформира в образец за български зелен университет? Ние сме първият зелен университет в България, тъй като до момента сме създали над 15 млн. лв. вложения в енергийно спестяващи ограничения. Всички наши здания са с енергийни паспорти и по тази причина ние не се тормозим от покачването на цените на електрическата енергия. Ние сме в една група университети “Net to zero”, която е международно съдружие. Там сме поели ангажимент до 2030 година да понижим 50% от излъчванията си, а до 2035 година напълно да премахнем изпусканите въглеродни излъчвания. За задачата планираме построяването на фотоволтаични централи върху покривите на всички наши здания. Тук приказвам освен за кампуса на Тракийския университет. Ние сме локирани в три регионални града – Стара Загора, Ямбол и Хасково. Извън Стара Загора имаме и научен софтуерен комплекс, това е бившето учебно-опитно стопанство. Там имаме животновъдни ферми и преработвателни предприятия. И фантазията ни е всичко това да бъде енергийно без значение и да бъде част от кръговата стопанска система. Как планирате това да се случи? Ние го виждаме по този начин: едната от пътеките е да включим енергийни политики в преподаването на всички наши дисциплини, в нашите професионални посоки и специалности. Така нашите студенти ще бъдат готови и ще популяризират наученото. Те ще бъдат един тип посланици на зелените хрумвания, на пестенето на сила, на опазването на околната средата и ограничението на климатичните промени. Нашият университет е с най-голяма мощ в региона на продоволствената сигурност и на пътя на храната. От земята до трапезата. И тук не приказваме единствено за произвеждане и надзор. Сега планираме основаването на един Институт за продоволствена сигурност, като това включва освен хранителната верига, само че включва и енергийна сигурност, транспортна и цифрова сигурност, съчетани с устойчивото развиване за бъдещите генерации. В това отношение към този момент започнахме първите стъпки, които ги взаимствахме от нашите немски сътрудници. Започнахме и работа с деца в най-малка възраст, с цел да ги образоваме за зелени политики, в икономисване на сила, произвеждане на екологична сила, запазване на околната среда и предварителна защита на климатичните промени. След това тези младежи да продължат образованието си в университета и да си обезпечат едно кариерно развиване тук. Така те може да си основат фамилии и да продължат живота си тук в България. Вие наподобява сте образец по какъв начин устойчивото земеделие може да върви ръка за ръка с екологичните цели и енергийните политики. Не е ли доста мъчно това? Трудно е, само че не стартираме ли в този момент, то ние ще загубим още доста време. Вече сме изгубили задоволително – нашите младежи са разпръснати по света. Десетки, стотици хиляди даже бих споделил. И в този момент се следи развой, при който тези хора се връщат. Така ние търсям наши българи, които са създали кариерно развиване в чужбина в разнообразни области – компютърни науки, енергетика, земеделски науки. Искаме да привличаме тези хора да работят в университета. Разчитаме и доста на младежите, които приключват тук. За тях осигуряваме кариерно развиване. В общи линии в науката нашия университет има три съществени посоки за развиване. Първото е здравето на хората, което включва храната и продоволствената сигурност. Второто е запазване на околната среда и третото е предварителна защита на климатичните промени. В подтекста на климатичните промени бих желал да споделя, че тук е построена първата аквапонична система, взаимно с бизнеса. Тя е безусловно самостоятелна, тя е за произвеждане на риба и зеленчуци. Те се създават в изцяло следена среда, без въздействие на климатичните фактори. Това е затворена среда, която е енергийно и водно самостоятелна. Това е модел за този район на Европа и Балканите, която по-натам ще трансферираме. Ролята на университетите е да основават научни артикули. А най-важното е бързо да ги трансферират към практиката. Тоест научно-развойната активност бързо да доближи до бизнес средите и компаниите да се възползват от това, което вършим в нашите лаборатории. Но най-важното е, че ние можем да подготвим хората, които могат да работят с тези нови технологии. Ние да им дадем ноу-хау и те непосредствено да продължат своето развиване в разнообразни бизнес структури, които се доверяват на нас и нашите технологии. Каква е ролята на бизнеса тук? Помагат ли фирмите? Имаме подписани стотици контракти с бизнеса. Той чака и очевидно, че е чакал това да се случи. Имаме към този момент подписани контракти със знакови бизнес структури, нашите студенти към този момент се образоват там. Още при приемането на младежите при нас, ние започваме да работим за тяхното кариерно развиване и израстване. Включително с обучаване в зелените технологии и опазването на околната среда. Така съумяваме и да ги възпитаме към производството и потреблението на здравословни и потребни храни. Работим и по разнообразни национални научни планове. Един от тях е Националната научна стратегия интелигентно отглеждане на животни. Там имаме упоритостта през идващите 4-5 години да променим напълно профила на аграрния бранш в посока цифровизация. Заради това и откриваме нови специалности, каквато е агротрониката. Заради това имаме академико-техничен комплекс, където построяваме демонстрационни центрове, роботизирани системи за доене, разчистване и хранене на животните. Там имаме и следене на здравния статус на животните с дронове. Започваме още с ембрио- трансфер, с цел да осигурим генетичния напредък. И всичко това го вършим в подтекста на Зелената договорка, на кръговата стопанска система, тъй че да няма отпадни артикули. По същата научна стратегия, с изключение на с роботизиране и дигитализиране на развъждането и здравето на животните, ние работим и по складови наличия, образование на млади гении и до утилизация на оборския тор. Вече имаме построени пилотни съоръжения, които и сега допълваме, за произвеждане на гранулиран оборски тор. Разбира се, че имаме и системи за биометан. Но гранулирания тор е нова технология – при нея от оборския тор се основават специфичен тип перлички, които могат елементарно да се разпръскват по земеделските площи. Те усъвършенстват почвеното изобилие и резервират почвите. Това е тип биотор, въпреки всичко ние имаме шанса, че имаме разнообразни типове животни – говеда, овце, коне, прасета, птици. Това нещо не може да се направи в една плантация за говеда, само че ние тук съумяваме. Вече стартирахме и лично произвеждане на млечни артикули като сирене и кашкавал. Това не е с бизнес концепция, а за образование на студените и опазване на локалните производства. Това е и погледът в бъдещето за нас. Имам подписани контракти за съдействие с редица университети. Така реализираме един приключен цикъл на цялото произвеждане. Какво е бъдещето на зелената договорка съгласно вас и по какъв начин може форумът „ Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход “, който ще се организира в София, да спомогне в този въпрос? За Зелената договорка ние работим взаимно с университета в Шефилд. Той е подготвил цялостен пакет във връзка с образователни стратегии и проекти, в подтекста на зелената договорка и позеленяването на образование на студентите. Обсъждахме и разнообразни транспортни визии – в идващите месеци планираме построяването на 10 зарядни станции за електрически транспортни средства. Те ще бъдат разположени тук, в кампуса на университета и към този момент водим договаряния с няколко доставчика. Мечтата ни е тук да бъде построена и първата атомна зарядна станция. Да, ние се занимаваме и с водородните технологии, привлекли сме учени, които към този момент са назначени в Тракийския университет. Такъв образец е проф. Дария Владикова, която е наш чиновник в Института за резистентен преход като води направлението „ Водородни технологии “. Идеята ни е да караме първия водороден автомобил и да имаме първата атомна станция тук в обсега на кампуса. Тук имаме електризатор, имаме и задоволително подземни, наши водоизточници. Така че нашата фантазия е да бъдем енергийно и водно самостоятелни след 15-20 години. Успявате ли да притегляте студентите с тези хрумвания и визии? С фрагментите е най-трудно, само че ние разчитаме на младежите. Разбира се разчитаме и на професорите със знанието и опита те да наставляват и да бъдат водещи. Но младежите, които привличаме да работят в университета ги привличаме с това, което се чака да се случи на следващия ден. А не това, което е било в предишното. На тях разчитаме. За две години и половина, откогато съм ректор сме разкрили над 30 нови специалности. Те са извънредно атрактивни, търсени и ние не ги решаваме на ректорските препоръки. Специалностите ги избираме след задълбочени съвещания с бизнеса. И поради това имаме задоволително кандидат-студени. Сега младежите не идват просто да се научат и да имат удоволствието да завършат някоя съвременна компетентност. А той се интересува откакто приключи с какво ще се занимава и какво ще е неговото кариерно развиване. Това е неговия метод на живот и неговата реализация. Така че тези специалности, които откриваме са с взор в бъдещето. Последните специалности, които стартираха през предходната година това са IT специалности като софтуерно инженерство и осведомителни технологии. И през идващите пет години имаме вяра, че ще променим образа на стопанската система на район Стара Загора в региона на дигитализацията. Защото имам вяра, че ще имаме над 500 експерти, в това число и студени, които ще работят в IT фирмите в Стара Загора. Къде тук виждате работата на Института за резистентен енергиен преход и развиване? Институтът е една неповторима конструкция в границите на Тракийския университет. Тук са събрани три университета на процедура – Тракийски университет, Минно-геоложкия университет в София и Техническия университет в столицата. Тук са и двата най-големи национално показани синдиката, дружно с работодателските организации. Имаме и представители на министерство на образованието и на министерство на енергетиката, дружно с локалната власт. Имаме доста сериозна упоритост да създадем зеления преход обществено обективен освен в област Стара Загора, само че и в Ямбол, Хасково и чак до Кърджали, Кюстендил и Перник. Имаме контракти за изнесени образования, усилваме броя на студентите и към този момент имам вяра, че ще бъдат над 200. Работим доста добре в региона на декарбонизацията с Община Кюстендил и контракти с още много общини, съвсем в цяла България. А имате ли хрумвания по какъв начин да се развива въглищния комплекс „ Марица Изток “? По отношение на потреблението на рекултивираните и нерекултивирани територии, ние имаме теоретичен план, в който сме вложили над 1 млн. лв. лични средства. Закупили сме специфични породи животни като концепцията на плана е нерекултивираните територии да може да се отглеждат животни от устойчиви породи. В плана сме планувани по какъв начин тези нерекултивирани терени, стоящи към този момент 15-20 години по този начин и по какъв начин те ще повлияят върху здравето и репродукцията на животните. И по какъв начин животните ще повлияят върху повишение на хумусния пласт и почвеното изобилие, без да се хвърлят големи средства за рекутивация. Предлагаме нещата да се случват по натурален път и дори мечтаем да произвеждаме артикули оттова. Защо не да са „ Мини Марица Изток “ да вземем за пример? Вече имаме закупени животни, имаме и целия проект и чакаме в действителност да получим терените. Ние сме декларирали нашето предпочитание да използваме 5000 дка повърхност и да стартираме нашата научно-развойна активност, новаторска и която не е правена в други елементи на света. Животните към този момент пораснаха, само че имаме подготвеност и желаем да го създадем този план. Чакаме търпеливо, тъй като това е новаторски план, който ще спести доста средства на страната за рекултивация. Отделно той е обвързван и с производството на храна – земята там преди е произвеждала храни. Тук приказваме за над 250 000 дка и ние желаем от тези терени да се създава храна, качествена, потребна и здравословна. Освен това ще се създава и сила по нов прийом, наименуван агроенергетика. Затова имаме и нова компетентност, наречена „ Агротроника “. Целта е процесите да бъдат напълно цифровизирани – приказвам за процесите за развъждане на животните, репродукцията им и надзор на здравния им статус посредством дронове, потребление на електропастири. От самите терени ще се създава електрическа енергия посредством построени специфични „ фотоволтаични дървета “. Така производствата ще бъдат безусловно самостоятелни и ще са част от кръговата стопанска система – планът не планува обособяване на отпадни артикули. С екскрементите на животните ще се наторява почвата и ще се увеличи хумусния пласт. Така с времето ще се увеличи почвеното изобилие и тези терени могат да се употребяват за произвеждане на други култури – зеленчуци и плодове да вземем за пример. ________________________________________________________________________________________________ Доц. доктор. Добри Ярков приключва междинното си обучение в Първа гимназия „ Христо Ботев “, гр. Стара Загора. През интервала 1978-1983 следва компетентност „ Ветеринарна медицина “ във Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина, който слага основите на днешния Тракийски университет. След четири години процедура като ветеринарен доктор, през 1987 година поставя сполучливо изпит за помощник по генетика и отглеждане във Ветеринарномедицински факултет. През 2000 година придобива научна степен „ Доктор “ по Генетика, а от 2007 година досега е доцент в катедра „ Общо животновъдство”. Има няколко специализации в чужбина - в Англия, Германия, Съединени американски щати. Доц. Ярков е създател е на голям брой изявления, в това число в авторитетни интернационалните научни списания. За да бъде оптимално потребен на Тракийски университет, през 2013 година доцент Добри Ярков придобива спомагателна подготовка по „ Финансов мениджмънт” в УНСС.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България.