Зелените спряха и ски зона Сютка над Велинград
Зелените унищожиха и плана за ски зона „ Сютка “ над Велинград. Един от най-обсъжданите и перспективни планове за развиване на зимния туризъм в Южна България беше дефинитивно блокиран след оповестяването на новата предпазена околност „ Голяма Сютка “.
На 19 август 2025 година в Държавен вестник беше обнародвана заповедта за основаване на предпазената околност в региона на връх Голяма Сютка в Родопите. Територията обгръща 735 хектара, а съгласно самото „ Зелено придвижване “ организацията има ефективно присъединяване в процедурата. В изявления по тематиката се показва и ролята на Васил Тодев – член на Националния съвет на „ Зелено придвижване “ и някогашен депутат, написа " Еконовини ".
Формално претекстът за новата предпазена околност е опазването на присъщия горски ландшафт, основаването на буферна зона към резерват „ Беглика “ и съхраняването на местообитания на разнообразни скотски типове.
На процедура обаче задачата е да се затвори вратата пред реализирането на ски зона „ Сютка “ – план, за който във Велинград и Ракитово се приказва от години. Идеята предвиждаше създаване на относително компактна, бутикова ски зона под връх Сютка, с към 28 километра писти, лифтове, влекове и опция за кабинков въжен превоз.
Районът от дълго време се счита за подобаващ за зимен туризъм. Височината, ревюто и естествените дадености дават опция за постоянен зимен сезон, а близостта до Велинград създаваше необичаен туристически модел – комбиниране сред ски, планина, минерални извори и СПА туризъм. Именно това можеше да трансформира града освен в СПА столица на България, само че и в мощна зимна дестинация на Балканите.
Проектът беше подкрепян от общественици и локални фигури, измежду които и някогашният кмет на Велинград Иван Лебанов – първият български олимпийски медалист в зимните спортове. Още преди години Лебанов говореше за „ Сютка “ като за късмет Велинград да стане конкурентоспособен целогодишен курорт, който комбинира СПА, зимен туризъм и планинска отмора.
Вместо това планът беше подложен в неспособност за реализация посредством следващото разширение на предпазени режими. Така една концепция, която можеше да донесе вложения, нови работни места, повече туристи и икономическо развиване за Велинград, Ракитово и целия район, беше зачеркната с административен акт.
Случаят със „ Сютка “ е следващ образец по какъв начин посредством процедурите по екологично законодателство и натиска на зелени организации се блокират инфраструктурни и туристически планове, без да се предлага действителна опция за развиване на локалните общности. Въпросът към този момент не е дали природата би трябвало да се пази – това е несъмнено. Въпросът е дали всяка опция за развиване би трябвало да бъде спирана под предлог за отбрана, даже когато става дума за планове с капацитет да трансформират стопанската система на цели региони.
Ако ски зона „ Сютка “ беше осъществена, Велинград можеше да се подреди до Банско, Пампорово и Боровец като значима зимна дестинация. Комбинацията сред ски инфраструктура и минерални извори е модел, който в Европа от дълго време работи сполучливо. В България обаче сходни благоприятни условия все по-често се губят в административни процедури, забрани и акции против вложенията.
Днес „ Голяма Сютка “ към този момент е предпазена околност, а планът за ски зона остава в предишното. За зелените това е победа. За Велинград и района – пропуснат късмет за развиване, туризъм и нов стопански живот.
На 19 август 2025 година в Държавен вестник беше обнародвана заповедта за основаване на предпазената околност в региона на връх Голяма Сютка в Родопите. Територията обгръща 735 хектара, а съгласно самото „ Зелено придвижване “ организацията има ефективно присъединяване в процедурата. В изявления по тематиката се показва и ролята на Васил Тодев – член на Националния съвет на „ Зелено придвижване “ и някогашен депутат, написа " Еконовини ".
Формално претекстът за новата предпазена околност е опазването на присъщия горски ландшафт, основаването на буферна зона към резерват „ Беглика “ и съхраняването на местообитания на разнообразни скотски типове.
На процедура обаче задачата е да се затвори вратата пред реализирането на ски зона „ Сютка “ – план, за който във Велинград и Ракитово се приказва от години. Идеята предвиждаше създаване на относително компактна, бутикова ски зона под връх Сютка, с към 28 километра писти, лифтове, влекове и опция за кабинков въжен превоз.
Районът от дълго време се счита за подобаващ за зимен туризъм. Височината, ревюто и естествените дадености дават опция за постоянен зимен сезон, а близостта до Велинград създаваше необичаен туристически модел – комбиниране сред ски, планина, минерални извори и СПА туризъм. Именно това можеше да трансформира града освен в СПА столица на България, само че и в мощна зимна дестинация на Балканите.
Проектът беше подкрепян от общественици и локални фигури, измежду които и някогашният кмет на Велинград Иван Лебанов – първият български олимпийски медалист в зимните спортове. Още преди години Лебанов говореше за „ Сютка “ като за късмет Велинград да стане конкурентоспособен целогодишен курорт, който комбинира СПА, зимен туризъм и планинска отмора.
Вместо това планът беше подложен в неспособност за реализация посредством следващото разширение на предпазени режими. Така една концепция, която можеше да донесе вложения, нови работни места, повече туристи и икономическо развиване за Велинград, Ракитово и целия район, беше зачеркната с административен акт.
Случаят със „ Сютка “ е следващ образец по какъв начин посредством процедурите по екологично законодателство и натиска на зелени организации се блокират инфраструктурни и туристически планове, без да се предлага действителна опция за развиване на локалните общности. Въпросът към този момент не е дали природата би трябвало да се пази – това е несъмнено. Въпросът е дали всяка опция за развиване би трябвало да бъде спирана под предлог за отбрана, даже когато става дума за планове с капацитет да трансформират стопанската система на цели региони.
Ако ски зона „ Сютка “ беше осъществена, Велинград можеше да се подреди до Банско, Пампорово и Боровец като значима зимна дестинация. Комбинацията сред ски инфраструктура и минерални извори е модел, който в Европа от дълго време работи сполучливо. В България обаче сходни благоприятни условия все по-често се губят в административни процедури, забрани и акции против вложенията.
Днес „ Голяма Сютка “ към този момент е предпазена околност, а планът за ски зона остава в предишното. За зелените това е победа. За Велинград и района – пропуснат късмет за развиване, туризъм и нов стопански живот.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ