Министър Петър Димитров: Зелените коридори в градовете могат да играят много важна роля в адаптацията към климата
Зелените коридори в градовете биха могли да играят доста значима роля в акомодацията към климата. Това сподели служебният министър на околната среда и водите по време на национална конференция „ Адаптация към изменението на климата в градска среда - разрастване на локалния потенциал и националните политики “.
Форумът е част от съпътстващата стратегия на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата и в него вземат участие специалисти от университети, министерства, общини, неправителствени организации, професионални организации. Конференцията е проведена от Националния поверителен екофонд (НДЕФ).
Наблюденията ни демонстрират, че огромна част от общините извършват доста съществени действия, ангажирани с акомодацията към изменението на климата, сподели още той и даде за образец Бургас, където онлайн може да се наблюдават температурните зони в града. По думите му множеството от тях са били „ зелени “ поради озеленяването на градската среда.
Според последния отчет на Междуправителствения панел по изменение на климата е недвусмислено, че човешкото влияние е довело до климатичните промени, сподели още министър Димитров. Домакинството на 61-та сесия е ясно удостоверение на политиките на България, а срещата е придружена от редица събития, с които целим да притеглим вниманието на локалната власт и на политиците към проблеми, чието решение не търпи отсрочване, добави той. Надявам се днешната конференция да подкрепи работата на локалната власт в акомодацията към климатичните промени, защото тези управляващи са виновни за използването на климатичните политики.
Националният поверителен екофонд инициира тази конференция във връзка срещата на Междуправителствения панел за климатичните промени, която ще бъде в София, а това е най-голямото събитие в България в областта на политиките за климата, сподели ръководителят на Управителния съвет на НДЕФ проф. Димитър Ненков. Днешната конференция е поради забележителното придвижване на разискванията за нова самодейност за възстановяване на потенциала на общините за осъществяване на ограничения за акомодация към климатичните промени, която да се води от фонда, а самодейността стартира през днешния ден, добави той. По думите му фондът ще разгърне още нови механизми за финансиране, които основават условия за допълнение и с външни финансови запаси. Темата за акомодацията изисква интердисциплинарен метод и интердисциплинарни решения, добави проф. Ненков.
На фона на пожарите в страната в резултат на рисково високите температури и отчайващата човешка немарливост днешната полемика за работата на локалните управляващи по ограниченията за акомодация към климата е извънредно нужна, въпреки и безнадеждно закъсняла, сподели Силвия Георгиева, ръководител на Националното съдружие на общините в Република България. Ако имаме повече познания за измененията в климата и обръщаме повече внимание на проучванията на научната общественост и в случай че нормативната ни уредба не беше толкоз извехтяла, част от тези пожари не биха се случили, добави тя. В последните години Европейски Съюз даде голям брой стратегии и принадлежности за решение на климатичните провокации, а Зелената договорка вкара нужната смяна в политиките, но регулаторната ни рамка е създадена, без да вземе поради териториалните особености на страната ни и не е съобразена с това, че част от територията на България е средиземноморска климатична област, с високи температури, уточни още Георгиева. По думите ѝ нормативни текстове, които се отнасят за земеделците, не престават да изискват те да чистят стърнищата през юли и август. Георгиева даде образец с Гърция, където стърнища не се чистят, в случай че в няколко поредни дни температурата на въздуха е над 30 градуса.
Най-важните ограничения и виновни решения се взимат на локално равнище, защото огромна част от дейностите въздействат върху ограниченията за попречване на изменението на климата. Не бива да се премълчава възходящата бездна сред европейските упоритости и живота на жителите ни, за които дават отговор общините – вижда се все по-нарастващо неодобрение, което ни демонстрира, че на жителите би трябвало да се изяснява какво постанова все по-интензивно локалните управляващи да работят по зелените политики, добави Георгиева, предава Българска телеграфна агенция.
