Васил Илиев е бил убит, за да не направи банка
Кой стои зад основаването на българската мафия, която през 90-те години е наричана страна в страната? Възходът на силовите групировки след рухването на комунизма ражда незаконен хайлайф, който подмолно дърпа конците в ръководството на стопанската система и на цялата страна. Борбата за систематизиране на територии води до кървави гангстерски войни. В новата поредност на „ България Днес “ „ Мафията и ченгето “ Ботев споделя намерено за началото на проведената престъпност в страната.
Убийството на създателя на ВИС Васил Илиев на 25 април 1995 година раздрусва както подземния свят, по този начин и политическия хайлайф на страната. Телефонът на Ботьо Ботев звъни, часът е към 21.00, от другата страна на линията е шефът на заведението „ Мираж “, известно като щаб-квартирата на групировката ВИС. „ Убиха Васил “, споделя гласът в слушалката и за ченгето е ясно, че в незаконните среди се заражда цунами.
Денят е 25 април 1995 година Твърди се, че на тази дата Васил Илиев е имал среща с доста авторитетен български политик, само че и до през днешния ден неговото име остава мистерия. „ Илиев беше узрял за концепцията да направи бизнеса си законен и бухалките от първите години на ВИС да бъдат захвърлени – споделя Ботьо Ботев. – Васил пречеше на хора, които се стремяха да вземат своето парче от парите, въртящи се в проведената престъпност в България. При убийството на Илиев аз бях на мястото на престъплението след към четвърт час “. След това стартират да се случват необикновени неща.
Случаят се поема от ГДБОП. Криминалистът твърди, че той и негови сътрудници са изолирани съзнателно от случая, а следствието е оставено в ръцете на хора, които в никакъв случай преди този момент не са работили по убийства. Екзекуцията на боса на ВИС е осъществена в интервала, когато проведената престъпност към този момент е укрепнала и се е разцепила на враждуващи групировки.
Какво тъкмо се случва вечерта на 25 април в София?
Васил Илиев пътува с персоналния си мерцедес към щаб-квартирата си в „ Мираж “ към 21 ч., когато е посрещнат със залп от патрони. Атентаторите са скрити до прилежащ градеж и стрелят от упор. Линейка прибира натрупа малко след 21,30 ч. Аутопсията демонстрира, че патрон в слепоочието е предизвикал моменталната гибел на жертвата. Илиев е пронизан още в дясното рамо, парче олово е заседнало в шията. Общо 17 патрона са изстреляни по някогашния герой, колата му, останала без надзор, катастрофира в градеж на кооперация. Версията на Ботьо Ботев, че Васил Илиев е имал желание да почисти бизнеса си, е доказана и от Христо Марков, който при започване на 90-те е народен представител от Съюз на демократичните сили. Марков си отиде от този свят през 2020 година, само че преди този момент даде писмо, персонално написано до него от основателя на ВИС.
„ Ице, не обичам да приказвам по телефона, по тази причина ти пиша. Ще върша банка “. Така написа с убеден наедрял почерк Васил Илиев до своя другар от спортното учебно заведение „ Олимпийски очаквания “ Христо Марков. Писмото носи дата 26 февруари 1995 година, тъкмо два месеца преди борецът да бъде разстрелян.
По това време Марков е народен представител в Народното събрание от Съюз на демократичните сили и има многочислени контакти във всички сфери.
„ Очистиха го поради тази банка – безапелационен беше Марков. – Васил искаше да я кръсти „ Осогово “. За разлика от тогавашните кредитни милионери, Васил имаше пари в брой. Истински, свежи пари. Виждал съм в офиса му чували с кинти. Държеше ги в един дрешник. Той си знае по какъв метод ги е спечелил, само че е реалност, че ги имаше. А по това време банковата система към този момент беше почнала да се клати. Подготвяше се оня деликатно плануван прелом, който в последна сметка докара до рухването на цялата финансова система. И внезапно – някакво момче от Кюстендил с голяма финансова мощност желае да се намеси в играта. Не му разрешиха. Убеден съм, че това е главната причина Васил да бъде разстрелян “.
Илиев неслучайно се доверява на Христо Марков, когато търси приближен човек за банката си. Двамата учат дружно в софийското спортно учебно заведение „ Олимпийски очаквания “ през 80-те години.
Убийството на Васил Илиев не е последното. Кръстника Иво Карамански също е разстрелян, въпреки и при напълно разнообразни условия.




