Костадин Костадинов, председател на Българската аграрна камара: Вкарват мляко от Украйна, а нашето стои във фермите
Зелената договорка е най-голямата неточност на Европейския съюз, съгласно ръководителя на Българската земеделска камара
Г-н Костадинов, при започване на годината казахте, че зърнопроизводството е в колапс. Сега има ли усъвършенстване на обстановката?
- Тогава споделих, че зърнопроизводството е в колапс поради климатичните условия, ниските цени на зърното на международните тържища и настрана натиска, който се упражнява в Черноморския район на тези цени от войната в Украйна. И несъмнено, вносът от Украйна, който вървеше, няма какво да се заблуждаваме. Той и в този момент си върви. Ако отидете на Граничен контролно-пропусквателен пункт Дуранкулак, ще видите защо става въпрос - има подредени по 200 камиона на опашка. Говорим за украинско зърно, минаващо през Румъния, което става вътрешно-общностна доставка и по този начин продължава насам. Отчаянието на всички производители беше много огромно, до момента в който не паднаха последните дъждове. Те не са на всички места, само че стопаните в Добруджа въпреки всичко са удовлетворени от преваляванията. Те върнаха очакванията на производителите най-малко да си покрият разноските по новата годишна продукция.
Ваши сътрудници говореха за близо 50% по-ниска годишна продукция, в този момент какви добиви очаквате?
- Ситуацията се усъвършенства. до момента в месец като май не сме имали толкоз дъждове. Самата пшеница, само че и другите селскостопански култури, вървят по-рано. Говоря за пшеница, ечемик, плодните дръвчета, всички те вървят с към месец по-рано. Самата вегетация при пшеницата - на 10 -15 сантиметра от земята изкласиха, тъй като самото растение се пази от сушата. Сега се надяваме да се понапълнят класовете и да се получи рандеман, удовлетворяващ производителите.
Това значи ли, че ще подрани и жътвата тази година?
- Да. По принцип изкласяването на пшеницата в Добруджа върви към 24 май, а в останалата част на страната е към 10 - 15 май, само че тази година това стана на 10 април. Много зависи оттук насетне какво ще бъде времето, само че гаранция, че ще има по-ранна беритба тази година.
Тези дъждове ще влошат ли качеството на пшеницата?
- Няма по какъв начин да влошат качеството, само че сега доста оказват помощ на културите. Имайте поради, че сушата беше доста огромна, цяла зима без сняг, високи температури. Виждате, че в този момент времето е като ранна пролет.
Ще ви дам образец - оня ден в Добрич температурите бяха под нула градуса. Ние зимата нямахме такива температури - Овощарите обаче предизвестиха, че дъждовете са поразили част от реколтата. Черешите също потеглиха по-рано и узряха, приказваме за по-ранните череши. Всичко зависи от дъждовете в региона и процеса на жътва.
Какво се случва с цените на пшеницата тази година? Миналата те паднаха много, нали по този начин?
- Тази година цените са още по-ниски. Има някакво придвижване нагоре през последните седмици след информацията, че в Русия, където на доста места имаше ниски температури и сняг, и реколтата пропадна. Но това са цени за бъдеща доставка септември - декември идната година.
Иначе сега цената на пшеницата е към 340 лв. за звук, до момента в който предходната година беше към 380 - 400 лв. за звук. Още не знаем дали при тези цени ще си върнем разноските за произвеждане, това ще стане ясно, когато свърши годината. след дъждовете нормално следват третирания против заболявания.
Валежите веднъж оказват помощ за развиването на културите, само че това време подготвя растенията да са по-податливи на заболявания. Влажно време, по-късно слънчево, следват заболявания и повече третирания, което значи и повече разноски.
- Стопани сигнализираха и за проблем при ечемика, какви добиви очаквате при него?
- Площите с ечемик са повече тази година в цяла България, тъй като имаше едно условие за четвърта просвета. Затова се засяха повече ппощи и да ви кажа почтено, ечемикът тук-там стои по-добре от пшеницата. Но пък за сметка на това цените, които се оферират за нова годишна продукция, са ниски - към 300 - 320 лв. на звук.
При пролетните култури тази година е по-специфична, не се развиват както би трябвало поради ниските температури на почвата. Само от стоплянето последните дни към този момент има коренна разлика и при тях.
Отново главно слънчоглед ли се внася от Украйна?
- Различно е. Слънчогледът в Украйна към този момент не е на такива цени, на каквито беше преди.
Украинците си възвърнаха мощностите в производството и при тях цената към този момент не е толкоз атрактивна, с цел да се внася у нас. Имайте поради, че стоките от Украйна, които се внасят, са доста - като тръгнете от малини, през мед, брашно, изсъхнало мляко и доста други. Цените са по-ниски очевидно, откакто преработвателите ги внасят от Украйна и не купуват българското.
При сухото мляко една част идва от Украйна, другата от Европейския съюз, в това време българското прясно мляко стои на ниски цени. Сухото мляко обаче е по-лесно за приложимост от мандраджията. Влиза един камион със изсъхнало мляко, влага го в производството, не се занимава да обикаля всеки ден да изкупува прясно мляко, само че по този начин се убива българското произвеждане.
Преди месец имаше заседание на една асоциация на преработвателите, обясняваха, че не им стигало млякото и сключили контракт да вкарват свежо и изсъхнало мляко от Украйна. Това не е обикновено. Тук млякото стои, притискат българските производители с ниска цена, а в това време пазарят от друго място. Не разбирам вярата ни, че всичко в Украйна е добре. Там се води война, а знаете, че при война падат бомби, разнообразни сплави и токсини, не може да няма замърсяване.
Ще ви дам един образец - шурей ми и сестра ми вървяха в Сърбия на посетители и домакините им споделили, че не купуват от еди-къде си селскостопанска продукция, тъй като още не се е изчистила почвата от войната там. Имайте поради, че от нея минаха 20 години. А в Украйна сега се водят борби и споделяме, че всичко е чисто. Трябва да има прецизен надзор и в случай че се внася от Украйна, то продукцията би трябвало да дава отговор на всички условия на Европейския съюз.
Трябва да погледнем не далаверата за обособения търговец, а здравето на хората.
Много стопани се оплакват от високите ренти. Какво съгласно вас би трябвало да се направи в тази посока?
- Миналата година в Добруджа беше суша. самите производители не съумяха да си избият разноските и рентите от 90-100 лв. на дка паднаха на 50 лв. на дка.
Като тези 50 лв., които се дадоха като наем за земята, те също не дават отговор на икономическата логичност. Но те дадоха тези пари, тъй като имат връзки със притежателите на земеделска земя и с вярата идната година нещата да се оправят. Но това, което се случи в Добруджа с всеобщия скок на рентите завладя и останалата част на страната. При една такава обстановка като войната в Украйна, понижението на цените на международните пазари, такива наеми са нереалистични.
Ще ви дам образец - в Добруджа на търг държавни земи се дадоха за по 180 - 200 лв. на декар. Добре, само че 500 кг пшеница по 350 лв. са толкоз общ доход.
Ами разноските на производителя къде са? Не знам по какъв начин хората, които заплащат такива ренти, съумяват да го вършат. Или след още една такава година ще се наложи да спрат активността си. Защото доста от тези хора, с цел да платят рентите предходната година, изтеглиха заеми, с цел да могат да си купят торове, препарати и семена.
Затова ние желаеме да се подписват многогодишни контракти ние сме в Европейския съюз и всеки аграрни производител извършва условията на съюза - приказваме за ротация, за диверсификация на културите.
Как да направиш ротация на един имот, като ти си почнал в този момент, а идната година този имот не е при теб. И даже те глобяват, без значение че той към този момент не е твой. Ако другият притежател не извършва това, което си почнал ти, теб те глобяват. В същото време, когато един аграрни собственик наеме една земя дълготрайно, той влага в нея - в торове, препарати, разнообразни технологии, семена, които са екологично чисти.
Ефектът от по-малката приложимост на торове и препарати при новите технологии се реализира най-рано на четвъртата - петата година. Знаете, че в зърнопроизводството процесът е годишен, само че особено с цел да постигнеш еко задачите, ти трябват пет години. Как това да се случи с едногодишни контракти за наем на земята? Местиш се от поле на поле, не можеш да спазиш условията, следват санкции. Затова желаеме да има дълготрайни контракти и съглашения със притежателите на земи, с цел да можем умерено да си работим земята и да имаме предвидимост.
Определяте Зелената договорка, която Европейски Съюз одобри за страните членки, като неточност. Защо смятате по този начин?
- Това е най-голямата неточност на Европейския съюз. Изискванията и упоритостта, с които беше написана Зелената договорка, умори доста бизнеси. Натовари с високи цени европейския консуматор. Например има условие за понижаване с 50% на влаганите артикули за растителна отбрана в земеделието. Средната приложимост на такива артикули в Нидерландия е 8 кг на декар, а в България е 4,5 кг на дка. Ние от 4,5 кг като ги понижим на половина и отидем на 2 кг на дка, ще би трябвало да вършим чудеса. А в Нидерландия като понижат на половина, ще стигнат това равнище, на което в този момент сме ние. И не е единствено това, доста условия са.
В 70% от времето си земеделският производител се занимава с бумащина, а не да си прави работата. Предстоят ни избори за Европейски парламент и се надяваме по-малко депутати от " зелените партии " да влязат и много неща да се премислят.
Източник/Автор: в. Златна възраст/ изявление на Адрияна Никифорова
***Костадин Костадинов от 2018 година до април 2023 година е ръководител на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (ИA3). От май 2023 година е ръководител на Българската земеделска камара. Роден е и живее в Добрич. Завършил е обществена администрация във Варненския университет. От 1993 година се занимава със земеделие. Обработва към 11 000 дка със зърнени и маслодайни култури в община Крушари.
Г-н Костадинов, при започване на годината казахте, че зърнопроизводството е в колапс. Сега има ли усъвършенстване на обстановката?
- Тогава споделих, че зърнопроизводството е в колапс поради климатичните условия, ниските цени на зърното на международните тържища и настрана натиска, който се упражнява в Черноморския район на тези цени от войната в Украйна. И несъмнено, вносът от Украйна, който вървеше, няма какво да се заблуждаваме. Той и в този момент си върви. Ако отидете на Граничен контролно-пропусквателен пункт Дуранкулак, ще видите защо става въпрос - има подредени по 200 камиона на опашка. Говорим за украинско зърно, минаващо през Румъния, което става вътрешно-общностна доставка и по този начин продължава насам. Отчаянието на всички производители беше много огромно, до момента в който не паднаха последните дъждове. Те не са на всички места, само че стопаните в Добруджа въпреки всичко са удовлетворени от преваляванията. Те върнаха очакванията на производителите най-малко да си покрият разноските по новата годишна продукция.
Ваши сътрудници говореха за близо 50% по-ниска годишна продукция, в този момент какви добиви очаквате?
- Ситуацията се усъвършенства. до момента в месец като май не сме имали толкоз дъждове. Самата пшеница, само че и другите селскостопански култури, вървят по-рано. Говоря за пшеница, ечемик, плодните дръвчета, всички те вървят с към месец по-рано. Самата вегетация при пшеницата - на 10 -15 сантиметра от земята изкласиха, тъй като самото растение се пази от сушата. Сега се надяваме да се понапълнят класовете и да се получи рандеман, удовлетворяващ производителите.
Това значи ли, че ще подрани и жътвата тази година?
- Да. По принцип изкласяването на пшеницата в Добруджа върви към 24 май, а в останалата част на страната е към 10 - 15 май, само че тази година това стана на 10 април. Много зависи оттук насетне какво ще бъде времето, само че гаранция, че ще има по-ранна беритба тази година.
Тези дъждове ще влошат ли качеството на пшеницата?
- Няма по какъв начин да влошат качеството, само че сега доста оказват помощ на културите. Имайте поради, че сушата беше доста огромна, цяла зима без сняг, високи температури. Виждате, че в този момент времето е като ранна пролет.
Ще ви дам образец - оня ден в Добрич температурите бяха под нула градуса. Ние зимата нямахме такива температури - Овощарите обаче предизвестиха, че дъждовете са поразили част от реколтата. Черешите също потеглиха по-рано и узряха, приказваме за по-ранните череши. Всичко зависи от дъждовете в региона и процеса на жътва.
Какво се случва с цените на пшеницата тази година? Миналата те паднаха много, нали по този начин?
- Тази година цените са още по-ниски. Има някакво придвижване нагоре през последните седмици след информацията, че в Русия, където на доста места имаше ниски температури и сняг, и реколтата пропадна. Но това са цени за бъдеща доставка септември - декември идната година.
Иначе сега цената на пшеницата е към 340 лв. за звук, до момента в който предходната година беше към 380 - 400 лв. за звук. Още не знаем дали при тези цени ще си върнем разноските за произвеждане, това ще стане ясно, когато свърши годината. след дъждовете нормално следват третирания против заболявания.
Валежите веднъж оказват помощ за развиването на културите, само че това време подготвя растенията да са по-податливи на заболявания. Влажно време, по-късно слънчево, следват заболявания и повече третирания, което значи и повече разноски.
- Стопани сигнализираха и за проблем при ечемика, какви добиви очаквате при него?
- Площите с ечемик са повече тази година в цяла България, тъй като имаше едно условие за четвърта просвета. Затова се засяха повече ппощи и да ви кажа почтено, ечемикът тук-там стои по-добре от пшеницата. Но пък за сметка на това цените, които се оферират за нова годишна продукция, са ниски - към 300 - 320 лв. на звук.
При пролетните култури тази година е по-специфична, не се развиват както би трябвало поради ниските температури на почвата. Само от стоплянето последните дни към този момент има коренна разлика и при тях.
Отново главно слънчоглед ли се внася от Украйна?
- Различно е. Слънчогледът в Украйна към този момент не е на такива цени, на каквито беше преди.
Украинците си възвърнаха мощностите в производството и при тях цената към този момент не е толкоз атрактивна, с цел да се внася у нас. Имайте поради, че стоките от Украйна, които се внасят, са доста - като тръгнете от малини, през мед, брашно, изсъхнало мляко и доста други. Цените са по-ниски очевидно, откакто преработвателите ги внасят от Украйна и не купуват българското.
При сухото мляко една част идва от Украйна, другата от Европейския съюз, в това време българското прясно мляко стои на ниски цени. Сухото мляко обаче е по-лесно за приложимост от мандраджията. Влиза един камион със изсъхнало мляко, влага го в производството, не се занимава да обикаля всеки ден да изкупува прясно мляко, само че по този начин се убива българското произвеждане.
Преди месец имаше заседание на една асоциация на преработвателите, обясняваха, че не им стигало млякото и сключили контракт да вкарват свежо и изсъхнало мляко от Украйна. Това не е обикновено. Тук млякото стои, притискат българските производители с ниска цена, а в това време пазарят от друго място. Не разбирам вярата ни, че всичко в Украйна е добре. Там се води война, а знаете, че при война падат бомби, разнообразни сплави и токсини, не може да няма замърсяване.
Ще ви дам един образец - шурей ми и сестра ми вървяха в Сърбия на посетители и домакините им споделили, че не купуват от еди-къде си селскостопанска продукция, тъй като още не се е изчистила почвата от войната там. Имайте поради, че от нея минаха 20 години. А в Украйна сега се водят борби и споделяме, че всичко е чисто. Трябва да има прецизен надзор и в случай че се внася от Украйна, то продукцията би трябвало да дава отговор на всички условия на Европейския съюз.
Трябва да погледнем не далаверата за обособения търговец, а здравето на хората.
Много стопани се оплакват от високите ренти. Какво съгласно вас би трябвало да се направи в тази посока?
- Миналата година в Добруджа беше суша. самите производители не съумяха да си избият разноските и рентите от 90-100 лв. на дка паднаха на 50 лв. на дка.
Като тези 50 лв., които се дадоха като наем за земята, те също не дават отговор на икономическата логичност. Но те дадоха тези пари, тъй като имат връзки със притежателите на земеделска земя и с вярата идната година нещата да се оправят. Но това, което се случи в Добруджа с всеобщия скок на рентите завладя и останалата част на страната. При една такава обстановка като войната в Украйна, понижението на цените на международните пазари, такива наеми са нереалистични.
Ще ви дам образец - в Добруджа на търг държавни земи се дадоха за по 180 - 200 лв. на декар. Добре, само че 500 кг пшеница по 350 лв. са толкоз общ доход.
Ами разноските на производителя къде са? Не знам по какъв начин хората, които заплащат такива ренти, съумяват да го вършат. Или след още една такава година ще се наложи да спрат активността си. Защото доста от тези хора, с цел да платят рентите предходната година, изтеглиха заеми, с цел да могат да си купят торове, препарати и семена.
Затова ние желаеме да се подписват многогодишни контракти ние сме в Европейския съюз и всеки аграрни производител извършва условията на съюза - приказваме за ротация, за диверсификация на културите.
Как да направиш ротация на един имот, като ти си почнал в този момент, а идната година този имот не е при теб. И даже те глобяват, без значение че той към този момент не е твой. Ако другият притежател не извършва това, което си почнал ти, теб те глобяват. В същото време, когато един аграрни собственик наеме една земя дълготрайно, той влага в нея - в торове, препарати, разнообразни технологии, семена, които са екологично чисти.
Ефектът от по-малката приложимост на торове и препарати при новите технологии се реализира най-рано на четвъртата - петата година. Знаете, че в зърнопроизводството процесът е годишен, само че особено с цел да постигнеш еко задачите, ти трябват пет години. Как това да се случи с едногодишни контракти за наем на земята? Местиш се от поле на поле, не можеш да спазиш условията, следват санкции. Затова желаеме да има дълготрайни контракти и съглашения със притежателите на земи, с цел да можем умерено да си работим земята и да имаме предвидимост.
Определяте Зелената договорка, която Европейски Съюз одобри за страните членки, като неточност. Защо смятате по този начин?
- Това е най-голямата неточност на Европейския съюз. Изискванията и упоритостта, с които беше написана Зелената договорка, умори доста бизнеси. Натовари с високи цени европейския консуматор. Например има условие за понижаване с 50% на влаганите артикули за растителна отбрана в земеделието. Средната приложимост на такива артикули в Нидерландия е 8 кг на декар, а в България е 4,5 кг на дка. Ние от 4,5 кг като ги понижим на половина и отидем на 2 кг на дка, ще би трябвало да вършим чудеса. А в Нидерландия като понижат на половина, ще стигнат това равнище, на което в този момент сме ние. И не е единствено това, доста условия са.
В 70% от времето си земеделският производител се занимава с бумащина, а не да си прави работата. Предстоят ни избори за Европейски парламент и се надяваме по-малко депутати от " зелените партии " да влязат и много неща да се премислят.
Източник/Автор: в. Златна възраст/ изявление на Адрияна Никифорова
***Костадин Костадинов от 2018 година до април 2023 година е ръководител на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (ИA3). От май 2023 година е ръководител на Българската земеделска камара. Роден е и живее в Добрич. Завършил е обществена администрация във Варненския университет. От 1993 година се занимава със земеделие. Обработва към 11 000 дка със зърнени и маслодайни култури в община Крушари.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ