„Зелен е…“ от прочутия словашки писател и майстор на иронията Павел Виликовски (предложение за четене)
„ Зелен е… “ е разказ пародия или разказ мистификация – шедьовър освен на словашкия, само че и на средноевропейския постмодернизъм.
Един някогашен разузнавач споделя приключенията си в Европа и отвън нея, и най-много в Словакия. Младежът, към който се обръща – когато не се обръща към своя бивш ухажор полковник от контраразузнаването – остава безгласен от самото начало.
Не е изключително приказлива и някогашната краварка и бъдеща доцентка Стела 2, с която някогашният разузнавач е поддържал по личните му думи „ междучовешки връзки “.
Най-обширно място в романа е отделено, несъмнено, на словаците, обект на присмеха и горчивата благосклонност на безименния повествовател. Ироничният жанр, благосъстоянието на подмятания и препратки, вмъкването в текста на същински и измислени персони, неуместните обстановки и комичните им тълкувания трансформират този дребен по размер разказ в забележителна творба.
А кой е младежът ще разберем в самия му край, малко преди знаковото финално изречение: „ Зелен е конят на живота! – извика полковникът и радостно изцвили “.
За създателя
Павел Виликовски (1941-2020) е измежду водещите имена в актуалната словашка прозаичност. Освен като публицист с безподобен почерк, той се изявява като редактор и преводач – превеждал е на родния си език творби на Джоузеф Конрад, Кърт Вонегът, Малкъм Лоури, Вирджиния Улф, Уилям Фокнър.
Павел Виликовски е единственият словашки публицист, печелил два пъти най-престижната национална премия за литература " Анасофт Литера ".
