Как да комбинираме мазнините, въглехидратите и протеините
Здравословното хранене несъмнено не е елементарна задача , в случай че не го свеждаме до избягването на храните, които всички знаем, че са нездравословни. Но в случай че имаме в действителност огромни цели и желаеме да отслабнем или да реализираме мечтаната форма, то тогава има редица правила, с които би трябвало да се съобразяваме, когато седнем на масата за хранене.
Някои от тях са свързани с по този начин значимите макронутриенти. В тази група влизат трите съществени хранителни субстанции - протеини, мазнини и въглехидрати . Именно тях консумираме в най-големи количества и са в основата на всяка здравословна диета. А според от комбинирането им реализираме и друг резултат.
Въглехидратите са пожеланият от тялото източник на сила. Полезни са бавните въглехидрати, които освобождават силата последователно и постоянно са комбинирани и с фибри. Те се съдържат в плодовете, зеленчуците, пълнозърнестите храни и бобовите растения.
Бързите въглехидрати пък се срещат във всички сладки и нездравословни храни. Те провокират рискови внезапни промени в равнищата на кръвната захар. Именно поради тази разлика не трябва да ограничаваме напълно приема на въглехидрати , а единствено на бързите, от които нямаме никаква изгода.
Протеините поддържат, възстановят и заздравяват тъканите в тялото. Те също могат да се разделят на нездравословни и потребни. Трябва да избираме тези, които са комбинирани с ниско наличие на мазнини - като в пилешкото, рибата, бобовите култури и млечните артикули, и да заобикаляме тези в аленото и модифицираните меса, както и в сиренето.
Мазнините също не можем да заклеймим като нездравословни, тъй като не всички са такива. Моно- и полиненаситените мазнини в зеленчуците, рибата, ядките и семената са потребни за сърцето и общото здраве.
Много от продуктите, които консумираме, е мъчно да приспаднем към някоя група на макронутриенти, тъй като съдържат повече от един. Но се взема поради този, който доминира. Например, в сьомгата има тройно повече протеин, в сравнение с мазнини, написа Healthline.
А това от какви количества макронутриенти имаме потребност зависи от редица фактори, като тегло, здравословно положение и най-много дали желаеме да отслабваме, или да трупаме мускулна маса. И в двата случая се нуждаем и от трите вида субстанции , тъй като в случай че се лишим изцяло от някоя група, резултатът няма да бъде дългогодишен. Можем да си докараме и витаминен недостиг.
Най-вредните храни за стомаха
И освен за него
Според американски учени, дневният ни калориен банкет би трябвало да бъде разграничен по междинния метод - 45 до 65% от въглехидрати, 10 до 35% протеини и 20 до 35% мазнини.
Правилният баланс включва и трите макронутриента, с които си набираме и нужните микронутриенти (витамин и минерали) и освен се усещаме, а и изглеждаме по-добре. И когато това хранене се трансформира в табиет, резултатът ще е нескончаем.
Някои от тях са свързани с по този начин значимите макронутриенти. В тази група влизат трите съществени хранителни субстанции - протеини, мазнини и въглехидрати . Именно тях консумираме в най-големи количества и са в основата на всяка здравословна диета. А според от комбинирането им реализираме и друг резултат.
Въглехидратите са пожеланият от тялото източник на сила. Полезни са бавните въглехидрати, които освобождават силата последователно и постоянно са комбинирани и с фибри. Те се съдържат в плодовете, зеленчуците, пълнозърнестите храни и бобовите растения.
Бързите въглехидрати пък се срещат във всички сладки и нездравословни храни. Те провокират рискови внезапни промени в равнищата на кръвната захар. Именно поради тази разлика не трябва да ограничаваме напълно приема на въглехидрати , а единствено на бързите, от които нямаме никаква изгода.
Протеините поддържат, възстановят и заздравяват тъканите в тялото. Те също могат да се разделят на нездравословни и потребни. Трябва да избираме тези, които са комбинирани с ниско наличие на мазнини - като в пилешкото, рибата, бобовите култури и млечните артикули, и да заобикаляме тези в аленото и модифицираните меса, както и в сиренето.
Мазнините също не можем да заклеймим като нездравословни, тъй като не всички са такива. Моно- и полиненаситените мазнини в зеленчуците, рибата, ядките и семената са потребни за сърцето и общото здраве.
Много от продуктите, които консумираме, е мъчно да приспаднем към някоя група на макронутриенти, тъй като съдържат повече от един. Но се взема поради този, който доминира. Например, в сьомгата има тройно повече протеин, в сравнение с мазнини, написа Healthline.
А това от какви количества макронутриенти имаме потребност зависи от редица фактори, като тегло, здравословно положение и най-много дали желаеме да отслабваме, или да трупаме мускулна маса. И в двата случая се нуждаем и от трите вида субстанции , тъй като в случай че се лишим изцяло от някоя група, резултатът няма да бъде дългогодишен. Можем да си докараме и витаминен недостиг.
Най-вредните храни за стомаха
И освен за него
Според американски учени, дневният ни калориен банкет би трябвало да бъде разграничен по междинния метод - 45 до 65% от въглехидрати, 10 до 35% протеини и 20 до 35% мазнини.
Правилният баланс включва и трите макронутриента, с които си набираме и нужните микронутриенти (витамин и минерали) и освен се усещаме, а и изглеждаме по-добре. И когато това хранене се трансформира в табиет, резултатът ще е нескончаем.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ