Защо уязвимостта ни прави по-силни?
Здраво стиснатите устни не са запазена марка на англичаните. Този израз, а също и гримаса, участва в множеството култури по света. Като дребни какъв брой постоянно сте чували думите: „ Не се хвани като мамино синче “ или „ Не бъди такова дете “? Повечето от нас израстват с убеждението, че е срамно да показват намерено страстите си – даже пред околните и приятелите си – и че уязвимостта е демонстрация на уязвимост.
Удари ли се? Хайде, няма ти нищо.
Мъжете не плачат!
Чудо огромно! Какво ще правиш, когато имаш същински проблеми?
Достатъчно! Върви си в стаята и не се връщай, преди да си се успокоил.
Стига с тези драми!
Редица генерации носят трайните белези на този неправдив обществен диктат. Защото в изразяването на възприятията няма нищо неприятно, а още по-малко неверно или пък срамно. Всъщност разкриването на възприятията работи толкоз пречистващо, тъй като ти оказва помощ да освободиш тялото, мозъка и душата си от всички негативни и затормозяващи страсти, които ти пречат да бъдеш благополучен тук и в този момент. Ето няколко съвета по какъв начин да преодолеете предразсъдъците си в това отношение:
1. Уязвимостта е нещо изцяло естествено.
Всеки от нас е кълбо от страсти. До края на живота си прекосяваме през цялата гама от по този начин наречени „ позитивни “ и „ негативни “ страсти. За жал няма по какъв начин да се ограничим единствено с тези от тях, за които преценяме, че ще ни бъдат от изгода – като да вземем за пример мощ, кураж, хладнокръвие, успокоение – и да си кажем, че ще прилагаме само тях в всекидневието си. Понякога, тъй като сме просто хора, попадаме в обстановки или реагираме по способи, които не се вписват в идеалната ни визия за живота. А белким има нещо неприятно в това? Категорично не. И още веднъж, тъй като сме „ просто хора “, е обикновено и изцяло естествено да изпитваме цялата палитра от страсти, които може да изпита един човек.
