Здравното министерство предлага конкуренция на здравната каса
Здравният министър Кирил Ананиев ще показа окончателния вид за промяна на здравния модел на 15 юли.
© Велко Ангелов Десет месеца след първия несполучлив опит за започване на здравна промяна, ръководеното от Кирил Ананиев министерство ще опитва отново. Сега се мисли за цялостна демонополизация на здравната каса, която да се конкурира с частни здравни фондове, заяви bTV.
Окончателните оферти на здравното министерство ще станат ясни на 15 юли, само че наличната все още информация повдига въпроса дали прекосяването към новия здравен модел ще е безпроблемно и използвано на процедура.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как се прави промяна без сметки
В момента пациентите нямат избор дали да се обезпечават в държавната здравна каса или не, защото тя е монополист в заплащането на здравни услуги. През годините здравни министри и специалисти неведнъж са предложили модели, които плануват частните здравни фондове да получат правото да събират наложителните здравни вноски, само че в последна сметка в никакъв случай не се е стигало даже до един законопроект, към който всички да се обединят. Основна спънка за това е, че здравните управляващи настойчиво отхвърлят да остойностят действително всяка предлагана здравна услуга и да оповестят публично какъв брой средства не доближават на здравната каса, с цел да покрие цялостното лекуване на нуждаещите се.
Получава се по този начин, че по данни на Световната банка, българите доплащат за прегледи, лекуване и медикаменти толкоз средства, колкото заплащат на здравната каса за здравни осигуровки. Целта на ръководещите и сега е да понижат и отстранен доплащането. Те, обаче, се пробват да създадат това без да са остойностили действително здравната помощ и със същата здравна вноска в размер на 8% от заплатата.
Новият модел и рисковете
Проектът, който вероятно министерството ще стартира на 15 юли, планува демонополизация на здравната каса и това тя да се конкурира за наложителните здравни вноски с частни фондове, научи " Капитал ". Прагът за достъп на частните фондове, обаче, е доста висок - те би трябвало да съберат най-малко 1 млн. обезпечени, с цел да бъдат лицензирани. В момента здравни вноски внасят 1.7 млн. души, работещи в частния бранш. Държавата от своя страна заплаща вноските на към 500 хиляди държавни чиновници, а настрана от това – осигуровки на 1.3 млн. деца и над 2 млн. пенсионери, безработни и други или общо – осигуровките за здраве на 4.5 млн. души. Тези пари идват от налозите, които се събират от частния бранш. Но има и 1.3 млн. българи без осигуровки като за близо 800 хиляди от тях страната не знае дали са в чужбина и за какво не се обезпечават. Хората, които не са избрали частен фонд, ще останат обезпечени в НЗОК.
Има и още един проблем с хората, за които здравни вноски прави страната, тъй като в момента те са по-ниски от 8% от минималната работна заплата месечно. Вероятно по тази причина и се предлага парите за здраве, които внася всеки, да се събират както и сега от Националната организация за приходите, само че по-късно те да се разпределят към фондовете по формула, избрана от КФН. Т я планува фондовете да получават осреднена вноска за всеки, записан от тях. А тя ще се дефинира на база общо събраната сума от осигуровки, разграничена на броя обезпечени. Не излиза наяве обаче дали междинната осигуровка ще се пресмята за всеки фонд или за цялата система. При втория вид ще се окаже, че страната национализира здравни осигуровки и непрозрачността кой върху какво се обезпечава ще стане цялостна.
Предвижда се и въвеждане на наложителна потребителска такса за всяка здравна услуга, която ще се покрива от здравния фонд. Мотивът е, че по този начин пациентите ще управляват какви услуги им се правят. В момента потребителски такси съществуват, те са в границите на 2.60 лева за извънболничната помощ и 5.20 лева дневно за лечебните заведения, а част от пациентите с хронични болести и пенсионерите не заплащат или заплащат 1 лева за обзор. Проектът не дава изясненост какъв ще бъде размерът на потребителската такса.
Новият план планува всяко лечебно заведение да може да си избира на какви цени да работи. Това обаче значи, че министерството отстранява централизираното договаряне на цени на услугите от главния пакет и всеки фонд ще би трябвало да сътвори административна конструкция, която да прилича тази на здравната каса с към 2200 чиновници, които да се договорят с 365 лечебни заведения и общо към 30 хиляди лекари. До момента за услугите от главния пакет имаше централизирано договаряне с лекарския съюз и цените бяха идентични за всички здравни действия, като над тях се доплаща за консумативи, по-качествено лекуване, избор на екип, независими стаи и други Ако лечебните заведения сами дефинират цената на услугите си, съществува заплаха те да злоупотребят с монополното си състояние при положение, че са единствени в града или пък да предложат непостижими цени.
" Лечебните заведения сами да образуват цените си по главния пакет, без ясни правила, написани от страната и без национално договоряне, ще бъде дефинитивна злополука за опазването на здравето. И сега пациентите доплащат непостижими такси за лекуване и болничен престой в огромни лечебни заведения, а и очевидно никой не си дава сметка какви административни разноски ще има един осигурител, който да обиколи 30 хиляди лекари и да се договаря с всеки от тях персонално. Да, застрахователите биха желали да се конкурират със здравната каса, само че не при невъзможни условия за работа и цялостна абдикация на страната ", разяснява доктор Мими Виткова, ръководител на Асоциацията на здравните застрахователи.
През предходната година Ананиев предложи тристълбов модел, в който здравната каса заплаща услуги до 700 лева, а над тази стойност всичко се покрива от здравните застрахователи посредством наложителна и доброволна застраховка.
Тъй като нито лекарите, нито пациентите, нито пък застрахователите бяха съгласни с него, в този момент Ананиев евентуално ще предложи демонополизация на здравната каса и всеки самичък да избира дали да се обезпечава за здраве в здравната каса или в различен фонд. Министърът беше предложил през предходната година и този модел, само че твърдеше, че не го харесва.
© Велко Ангелов Десет месеца след първия несполучлив опит за започване на здравна промяна, ръководеното от Кирил Ананиев министерство ще опитва отново. Сега се мисли за цялостна демонополизация на здравната каса, която да се конкурира с частни здравни фондове, заяви bTV.
Окончателните оферти на здравното министерство ще станат ясни на 15 юли, само че наличната все още информация повдига въпроса дали прекосяването към новия здравен модел ще е безпроблемно и използвано на процедура.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как се прави промяна без сметки
В момента пациентите нямат избор дали да се обезпечават в държавната здравна каса или не, защото тя е монополист в заплащането на здравни услуги. През годините здравни министри и специалисти неведнъж са предложили модели, които плануват частните здравни фондове да получат правото да събират наложителните здравни вноски, само че в последна сметка в никакъв случай не се е стигало даже до един законопроект, към който всички да се обединят. Основна спънка за това е, че здравните управляващи настойчиво отхвърлят да остойностят действително всяка предлагана здравна услуга и да оповестят публично какъв брой средства не доближават на здравната каса, с цел да покрие цялостното лекуване на нуждаещите се.
Получава се по този начин, че по данни на Световната банка, българите доплащат за прегледи, лекуване и медикаменти толкоз средства, колкото заплащат на здравната каса за здравни осигуровки. Целта на ръководещите и сега е да понижат и отстранен доплащането. Те, обаче, се пробват да създадат това без да са остойностили действително здравната помощ и със същата здравна вноска в размер на 8% от заплатата.
Новият модел и рисковете
Проектът, който вероятно министерството ще стартира на 15 юли, планува демонополизация на здравната каса и това тя да се конкурира за наложителните здравни вноски с частни фондове, научи " Капитал ". Прагът за достъп на частните фондове, обаче, е доста висок - те би трябвало да съберат най-малко 1 млн. обезпечени, с цел да бъдат лицензирани. В момента здравни вноски внасят 1.7 млн. души, работещи в частния бранш. Държавата от своя страна заплаща вноските на към 500 хиляди държавни чиновници, а настрана от това – осигуровки на 1.3 млн. деца и над 2 млн. пенсионери, безработни и други или общо – осигуровките за здраве на 4.5 млн. души. Тези пари идват от налозите, които се събират от частния бранш. Но има и 1.3 млн. българи без осигуровки като за близо 800 хиляди от тях страната не знае дали са в чужбина и за какво не се обезпечават. Хората, които не са избрали частен фонд, ще останат обезпечени в НЗОК.
Има и още един проблем с хората, за които здравни вноски прави страната, тъй като в момента те са по-ниски от 8% от минималната работна заплата месечно. Вероятно по тази причина и се предлага парите за здраве, които внася всеки, да се събират както и сега от Националната организация за приходите, само че по-късно те да се разпределят към фондовете по формула, избрана от КФН. Т я планува фондовете да получават осреднена вноска за всеки, записан от тях. А тя ще се дефинира на база общо събраната сума от осигуровки, разграничена на броя обезпечени. Не излиза наяве обаче дали междинната осигуровка ще се пресмята за всеки фонд или за цялата система. При втория вид ще се окаже, че страната национализира здравни осигуровки и непрозрачността кой върху какво се обезпечава ще стане цялостна.
Предвижда се и въвеждане на наложителна потребителска такса за всяка здравна услуга, която ще се покрива от здравния фонд. Мотивът е, че по този начин пациентите ще управляват какви услуги им се правят. В момента потребителски такси съществуват, те са в границите на 2.60 лева за извънболничната помощ и 5.20 лева дневно за лечебните заведения, а част от пациентите с хронични болести и пенсионерите не заплащат или заплащат 1 лева за обзор. Проектът не дава изясненост какъв ще бъде размерът на потребителската такса.
Новият план планува всяко лечебно заведение да може да си избира на какви цени да работи. Това обаче значи, че министерството отстранява централизираното договаряне на цени на услугите от главния пакет и всеки фонд ще би трябвало да сътвори административна конструкция, която да прилича тази на здравната каса с към 2200 чиновници, които да се договорят с 365 лечебни заведения и общо към 30 хиляди лекари. До момента за услугите от главния пакет имаше централизирано договаряне с лекарския съюз и цените бяха идентични за всички здравни действия, като над тях се доплаща за консумативи, по-качествено лекуване, избор на екип, независими стаи и други Ако лечебните заведения сами дефинират цената на услугите си, съществува заплаха те да злоупотребят с монополното си състояние при положение, че са единствени в града или пък да предложат непостижими цени.
" Лечебните заведения сами да образуват цените си по главния пакет, без ясни правила, написани от страната и без национално договоряне, ще бъде дефинитивна злополука за опазването на здравето. И сега пациентите доплащат непостижими такси за лекуване и болничен престой в огромни лечебни заведения, а и очевидно никой не си дава сметка какви административни разноски ще има един осигурител, който да обиколи 30 хиляди лекари и да се договаря с всеки от тях персонално. Да, застрахователите биха желали да се конкурират със здравната каса, само че не при невъзможни условия за работа и цялостна абдикация на страната ", разяснява доктор Мими Виткова, ръководител на Асоциацията на здравните застрахователи.
През предходната година Ананиев предложи тристълбов модел, в който здравната каса заплаща услуги до 700 лева, а над тази стойност всичко се покрива от здравните застрахователи посредством наложителна и доброволна застраховка.
Тъй като нито лекарите, нито пациентите, нито пък застрахователите бяха съгласни с него, в този момент Ананиев евентуално ще предложи демонополизация на здравната каса и всеки самичък да избира дали да се обезпечава за здраве в здравната каса или в различен фонд. Министърът беше предложил през предходната година и този модел, само че твърдеше, че не го харесва.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ