Към края на март 2026 г. броят на наетите по

Към края на март 2026 година броят на наетите по трудово или служебно правно отношение в администрацията на изпълнителната власт доближава 98 600 души. Данните, оповестени от Националния статистически институт (НСИ), демонстрират, че макар разискванията за потребност от оптимизация и промени в обществения бранш, общата бройка на заетите в администрацията остава относително постоянна.

От общия брой чиновници, 56 000 души работят в централната администрация, което съставлява 56,7%.

Останалите 42 700 са заети в териториалната администрация, или 43,3%. Разпределението ясно демонстрира, че централните структури не престават да концентрират малко над половината от административния потенциал на страната.

Ако се върнем една година обратно, картината съвсем не се трансформира. Към края на март 2025 година в администрацията са били наети 98 500 души — единствено със 100 по-малко по отношение на настоящите данни. Тогава в централната администрация са работили 56 100 чиновници (56,9%), а в териториалната — 42 400 (43,1%). Разликите са минимални и демонстрират съвсем цялостна застойност в общия размер на обществената администрация.

Подобна наклонност се следи и към края на декември 2025 година, когато заетите в администрацията са били 98 400 души. Тогава 56 000 са били в централната администрация, а 42 400 — в териториалната. Данните обрисуват резистентен модел, при който числеността на държавната администрация се движи в доста тесни граници без основни промени.

На фона на тези цифри икономисти още веднъж слагат въпроса за успеваемостта на обществения бранш и тежестта му върху бюджета.

Според тях държавната администрация, дружно с редица министерски структури, остава сериозен разход за хазната, който не постоянно се компенсира с действителна успеваемост.

Част от експертните оценки са сериозни към практиките на увеличаващи се разноски и регулации, в това число ценови ограничавания и обществени ограничения. Те настояват, че сходни политики постоянно имат противоположен резултат — основават дефицити и изкривявания на пазара, без да вземат решение главните проблеми.

Според тази позиция главният напън върху обществените финанси не идва толкоз от приходите, които даже бележат растеж, а от стабилно високите разноски. В този подтекст се слага и въпросът за размера на администрацията, в това число в структури като полицията и звената за събиране на пътни такси.

В икономическите разбори се появява и апел за преразглеждане на административната система като цяло. Тя постоянно е описвана като тежест за бюджета, с автоматизирано възходящи хонорари и лимитирана еластичност при промени. Именно това подхранва дебата дали не е време за по-дълбока проверка на обществения бранш.

Източник: Национален статистически институт