Създаване на синдикални и партийни здравни каси е сред вариантите за нов осигурителен модел
Здравният министър Кирил Ананиев отхвърли да са се спрели на съответен модел на финасиране на здравния бранш.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
ВМА дефинитивно изплати задълженията си от 227 млн. лева
Това става с финален транш от 14 млн. лева от принципала й - Министерството на защитата, и със лични средства
12 апр 2018
Премиерът отдръпна наредбата за ТЕЛК
Промени в уредбата на инвалидните пенсии ще има единствено след консенсус с хората с увреждания, сподели здравният министър Кирил Ананиев
10 апр 2018
Държавата не знае за какво 393 хиляди българи нямат здравни осигуровки
Без вноски за здраве са общо 719 хиляди, безработицата е една от главните аргументи
2 апр 2018 Синдикатите и политическите партии да имат частни здравни каси. Този модел, който съществува в Белгия, се е обсъждал от работна група в здравното министерство, стана ясно след среща на синдикатите, работодателите и представители на държавното управление в здравния бранш. Новината е била поднесена от заместник-министъра на опазването на здравето доктор Бойко Пенков на участващите в срещата, като представителите на синдикатите не са отрекли, нито са се оповестили срещу.
В момента настоящото законодателство не разрешава на политическите партии да правят стопанска активност. Самите синдикати, обаче, се занимават с такава и през годините са били създатели на пенсионни и приватизационни фондове, а до напълно скоро една от организациите имаше застрахователна компания, която заобикаляше всички условия за останалите застрахователи.
Здравният министър Кирил Ананиев даде обещание през месец юни да показа вижданията си за промени в здравноосигурителния модел. Според стратегиите на множеството политически партии през идващите години ще стартира процеса на демонополизация на здравната каса и тя ще се конкурира за част от вноските или цялата здравна вноска с частни фондове. До момента се предполагаше, че това ще бъдат застрахователните сдружения, които и сега застраховат към половин милион души за заболяване и акцидент.
Ако бъде признат белгийският модел, обаче, спомагателните вноски за здраве ще бъдат ръководени и от компании на политическите партии и синдикатите. Самият министър удостовери по време на конференция, че е изискал разбор на всички модели на здравната система в останалите 27 европейски страни и сега те се проучват, като той счита да предложи чисто български модел, приспособен към особеностите на българския здравен бранш.
" Имаме лична визия, желаеме да забележим настоящите модели и ще създадем наш народен модел ", разгласи министър Ананиев.
Как работи белгийският модел
Социалното обезпечаване в Белгия, което включва покриване на опасности от болест и пенсионно обезпечаване, е с модел от 19 век. Според уеб страницата на една от най-големите европейски финансови групи ING, публичните фондове, в които жителите се обезпечават за здраве (mutuelle) в основата си са благосъстоятелност на синдикати и на белгийските политически партии и по този начин съществуват фондове, които са да вземем за пример филиал на социалистическата или демократичната партия.
Отделно от това работят и частни застрахователи, които оферират разнообразни пакети, които покриват доплащането за разнообразни здравни услуги.
Защо не е добре моделът да се повтаря в България
Само здравната каса сега заплаща здравни услуги за 3.8 милиарда лева, настрана от това жителите доплащат за здраве същата сума, по калкулации на Световната банка. Така в опазването на здравето има заплащания за лекуване, медикаменти, медицински услуги и други в размер на 8-10 милиарда лева
Промяната в модела цели да понижи доплащането за здраве и да изсветли парите, които се дават отвън здравната каса. До момента концепцията постоянно е била да има три стълба в здравния бранш по сходство на пенсионната система – главен, обвързван със здравната каса, спомагателен наложителен посредством здравноосигурителни или здравнозастрахователни фондове, и непринуден.
Въпросът при предходни полемики за смяна в модела на финасиране на здравните услуги е бил вторият и третият дирек да бъдат постоянни. Именно като подготовка за това бяха сложени високи условия към всички към 30 застрахователи, които подписват медицински застраховки, без значение дали в общото или в животозастраховането.
Като начало ще наподобява необичайно компании с обичаи в здравното обезпечаване да стартират да бъдат сложени в конкуренция с партиите и синдикалните сдружения. Това, обаче, ще се случи, в случай че част или цялата здравна вноска под някаква форма стартира да се разпределя към здравни каси на политическите партии и синдикатите.
Специално моделът в Белгия е завещан от 19 век и в известна степен остарял. В България на последните избори бяха регистрирани общо 27 политически партии и обединения, като броят на настоящите партии е към 200.
Според настоящия закон те нямат право да правят стопанска активност, да учредяват и вземат участие в търговски сдружения и кооперации. Партиите имат право да се устоят от членски импорт, лични недвижими парцели, дарения от физически лица, лихви по депозити и приходи от скъпи бумаги, издателска активност, авторски права и продажба на материални с партийно-пропагандно наличие. Заплащането на здравни услуги изрично не попада в тези клаузи.
Разбира се, законът би могъл да бъде изменен, само че в случай че има здравна каса към съответната политическа партия, стои въпросът дали това няма да наруши тайната на вота. Освен това въпросът е на какъв принцип ще бъде ръководена една такава здравна каса, ще могат ли партиите по райони, както е в Белгия да излъчат задоволително грамотни шефове или ще се наложи те да бъдат избирани и да им бъдат възлагани контракти за ръководство. Дискусията дали партиите да имат надзор върху здравните вноски би могла да тече по оста дали част от лечебните заведения и лекарите няма да бъдат принуждавани да подписват контракти за доста по-малко пари с касата на ръководещата партия, да вземем за пример.
Злочестият опит със синдикатите
Синдикатите, за разлика от партиите, през годините са били притежатели на разнообразни търговски сдружения – като приватизационни и пенсионни фондове, стопанисвали са почивни станции, обекти за търговия и така нататък, като в множеството случаи са се разделяли със собствеността си, тъй като не са имали потенциал да я ръководят.
Последната случка на синдикатите, чието сдружение беше третирано по напълно друг метод от останалите застрахователи, беше Синдикалната взаимоспомагателна каса (или СИВЗК), обвързвана с КНСБ, която оферираше необятен набор от застраховки акцидент, заболяване и даже живот.
Към края на 2017 година тя държеше пазарен дял от 4.6% в животозастраховането с насъбран премиен доход в размер на 20.5 млн. лева Близо 20-годишната й история обаче завърши при европейската инспекция на балансите в бранша, когато се видя, че моделът й на работа не се припокрива доста със застрахователния и я обрича да е постоянно губеща, което " директно заплашва ползите на ползвателите на застрахователни услуги и финансовата непоклатимост на застрахователя ".
В числа, инспекцията се натъкна на значително разминаване сред финансовите задължения, поети от СИВЗК, и сумата на активите. Дефицитът към 30.06.2016 година бе изчислен на 2.7 млн. лева, като съгласно инспекторите, с цел да покрие минималните финансови условия, бяха нужни малко над 10 млн. лева свежи средства. Въпреки че ръководителят на кооперацията Борис Георгиев предложи да внесе 15 млн. лева за нарастване на капитала, мярката не бе призната от регулатора, защото се откри, че това няма да бъдат лични средства и на процедура инжекцията няма да докара до смяна на модела на работа на СИВЗК. Освен това, съгласно КФН, сдружението е затруднявало инспекцията и не е съдействало в цялостна степен за анализиране на действителното му финасово положение, заради което през юни предходната година назначи квестор, а през декември лиши и лиценза на СИВЗК.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
ВМА дефинитивно изплати задълженията си от 227 млн. лева
Това става с финален транш от 14 млн. лева от принципала й - Министерството на защитата, и със лични средства
12 апр 2018
Премиерът отдръпна наредбата за ТЕЛК
Промени в уредбата на инвалидните пенсии ще има единствено след консенсус с хората с увреждания, сподели здравният министър Кирил Ананиев
10 апр 2018
Държавата не знае за какво 393 хиляди българи нямат здравни осигуровки
Без вноски за здраве са общо 719 хиляди, безработицата е една от главните аргументи
2 апр 2018 Синдикатите и политическите партии да имат частни здравни каси. Този модел, който съществува в Белгия, се е обсъждал от работна група в здравното министерство, стана ясно след среща на синдикатите, работодателите и представители на държавното управление в здравния бранш. Новината е била поднесена от заместник-министъра на опазването на здравето доктор Бойко Пенков на участващите в срещата, като представителите на синдикатите не са отрекли, нито са се оповестили срещу.
В момента настоящото законодателство не разрешава на политическите партии да правят стопанска активност. Самите синдикати, обаче, се занимават с такава и през годините са били създатели на пенсионни и приватизационни фондове, а до напълно скоро една от организациите имаше застрахователна компания, която заобикаляше всички условия за останалите застрахователи.
Здравният министър Кирил Ананиев даде обещание през месец юни да показа вижданията си за промени в здравноосигурителния модел. Според стратегиите на множеството политически партии през идващите години ще стартира процеса на демонополизация на здравната каса и тя ще се конкурира за част от вноските или цялата здравна вноска с частни фондове. До момента се предполагаше, че това ще бъдат застрахователните сдружения, които и сега застраховат към половин милион души за заболяване и акцидент.
Ако бъде признат белгийският модел, обаче, спомагателните вноски за здраве ще бъдат ръководени и от компании на политическите партии и синдикатите. Самият министър удостовери по време на конференция, че е изискал разбор на всички модели на здравната система в останалите 27 европейски страни и сега те се проучват, като той счита да предложи чисто български модел, приспособен към особеностите на българския здравен бранш.
" Имаме лична визия, желаеме да забележим настоящите модели и ще създадем наш народен модел ", разгласи министър Ананиев.
Как работи белгийският модел
Социалното обезпечаване в Белгия, което включва покриване на опасности от болест и пенсионно обезпечаване, е с модел от 19 век. Според уеб страницата на една от най-големите европейски финансови групи ING, публичните фондове, в които жителите се обезпечават за здраве (mutuelle) в основата си са благосъстоятелност на синдикати и на белгийските политически партии и по този начин съществуват фондове, които са да вземем за пример филиал на социалистическата или демократичната партия.
Отделно от това работят и частни застрахователи, които оферират разнообразни пакети, които покриват доплащането за разнообразни здравни услуги.
Защо не е добре моделът да се повтаря в България
Само здравната каса сега заплаща здравни услуги за 3.8 милиарда лева, настрана от това жителите доплащат за здраве същата сума, по калкулации на Световната банка. Така в опазването на здравето има заплащания за лекуване, медикаменти, медицински услуги и други в размер на 8-10 милиарда лева
Промяната в модела цели да понижи доплащането за здраве и да изсветли парите, които се дават отвън здравната каса. До момента концепцията постоянно е била да има три стълба в здравния бранш по сходство на пенсионната система – главен, обвързван със здравната каса, спомагателен наложителен посредством здравноосигурителни или здравнозастрахователни фондове, и непринуден.
Въпросът при предходни полемики за смяна в модела на финасиране на здравните услуги е бил вторият и третият дирек да бъдат постоянни. Именно като подготовка за това бяха сложени високи условия към всички към 30 застрахователи, които подписват медицински застраховки, без значение дали в общото или в животозастраховането.
Като начало ще наподобява необичайно компании с обичаи в здравното обезпечаване да стартират да бъдат сложени в конкуренция с партиите и синдикалните сдружения. Това, обаче, ще се случи, в случай че част или цялата здравна вноска под някаква форма стартира да се разпределя към здравни каси на политическите партии и синдикатите.
Специално моделът в Белгия е завещан от 19 век и в известна степен остарял. В България на последните избори бяха регистрирани общо 27 политически партии и обединения, като броят на настоящите партии е към 200.
Според настоящия закон те нямат право да правят стопанска активност, да учредяват и вземат участие в търговски сдружения и кооперации. Партиите имат право да се устоят от членски импорт, лични недвижими парцели, дарения от физически лица, лихви по депозити и приходи от скъпи бумаги, издателска активност, авторски права и продажба на материални с партийно-пропагандно наличие. Заплащането на здравни услуги изрично не попада в тези клаузи.
Разбира се, законът би могъл да бъде изменен, само че в случай че има здравна каса към съответната политическа партия, стои въпросът дали това няма да наруши тайната на вота. Освен това въпросът е на какъв принцип ще бъде ръководена една такава здравна каса, ще могат ли партиите по райони, както е в Белгия да излъчат задоволително грамотни шефове или ще се наложи те да бъдат избирани и да им бъдат възлагани контракти за ръководство. Дискусията дали партиите да имат надзор върху здравните вноски би могла да тече по оста дали част от лечебните заведения и лекарите няма да бъдат принуждавани да подписват контракти за доста по-малко пари с касата на ръководещата партия, да вземем за пример.
Злочестият опит със синдикатите
Синдикатите, за разлика от партиите, през годините са били притежатели на разнообразни търговски сдружения – като приватизационни и пенсионни фондове, стопанисвали са почивни станции, обекти за търговия и така нататък, като в множеството случаи са се разделяли със собствеността си, тъй като не са имали потенциал да я ръководят.
Последната случка на синдикатите, чието сдружение беше третирано по напълно друг метод от останалите застрахователи, беше Синдикалната взаимоспомагателна каса (или СИВЗК), обвързвана с КНСБ, която оферираше необятен набор от застраховки акцидент, заболяване и даже живот.
Към края на 2017 година тя държеше пазарен дял от 4.6% в животозастраховането с насъбран премиен доход в размер на 20.5 млн. лева Близо 20-годишната й история обаче завърши при европейската инспекция на балансите в бранша, когато се видя, че моделът й на работа не се припокрива доста със застрахователния и я обрича да е постоянно губеща, което " директно заплашва ползите на ползвателите на застрахователни услуги и финансовата непоклатимост на застрахователя ".
В числа, инспекцията се натъкна на значително разминаване сред финансовите задължения, поети от СИВЗК, и сумата на активите. Дефицитът към 30.06.2016 година бе изчислен на 2.7 млн. лева, като съгласно инспекторите, с цел да покрие минималните финансови условия, бяха нужни малко над 10 млн. лева свежи средства. Въпреки че ръководителят на кооперацията Борис Георгиев предложи да внесе 15 млн. лева за нарастване на капитала, мярката не бе призната от регулатора, защото се откри, че това няма да бъдат лични средства и на процедура инжекцията няма да докара до смяна на модела на работа на СИВЗК. Освен това, съгласно КФН, сдружението е затруднявало инспекцията и не е съдействало в цялостна степен за анализиране на действителното му финасово положение, заради което през юни предходната година назначи квестор, а през декември лиши и лиценза на СИВЗК.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ