Здравните власти отново опитват да прокарат по-висок стандарт за жизнеспособност на плода
Здравните управляващи пробват още веднъж да прокарат високи критерии, които два състава на Върховния административен съд към този момент отхвърлиха, за евентуалната жизненост на плода. От които критерии надлежно зависи по кое време новороденото бебе ще се води бебе и при възможна гибел, то ще бъде предоставяно на родитерите, които ще могат да го погребат. Или ще се води импровизиран аборт.
Въпреки двете правосъдни решения по този проблем, в този момент още веднъж с план за подзаконов нормативен акт се планува за " импровизиран аборт " да се приема раждането " преди навършване на 26 г.с. и постигане на тегло 800 грама " на плода. А също и всяко бебе, родено с тегло под 800 грама.
В определението на прибързано раждане е посочено, че плодът се дефинира като евентуално жизнерадостен, в случай че е с телесна маса при раждането над 800 гр. и/или гестационна възраст над 26 г.с., без значение дали плодът е роден жив или мъртъв. Друга алтернатива е, в случай че бебето е родено под тези параметри, само че е оживяло най-малко 3 денонощия.
Тези критерии в този момент са записани в плана за фармако-терапевтично управление по " Акушерство и гинекология ", пуснат за координиране от здравното министерство. Тези управления би трябвало да дадат инструкции на лекарите за стандарти, насоки за работата им, какви лекарства да употребяват и други Ако не се придържат към тези правила, лекарите могат да търпят и наказания от здравната каса. Може и да не им бъде платено за каквито и да било разноски по спасяването и обгрижването на новороденото, в случай че то не преживее да вземем за пример съответните 3 денонощия и се е родило под 800 грама.
Още през ноември 2016 година след тъжба на фондация " Макове за Мери " Върховният административен съд (ВАС) дефинитивно анулира текст от медицинския стандарт по акушерство и гинекология, съгласно който родените преди 26-та гестационна седмица, или под 800 грама, бебета нямат " евентуална жизненост ". Това стана, откакто петчленен състав на Върховен административен съд удостовери решението на тричленния състав от март 2016 година Според висшите магистрати въведените повишени критерии - тегло от 600 на 800 грама и възраст от 22 на 26 гестационна седмица, не са били стимулирани в плана за приемане на наредбата от 2014 година, когато министър на опазването на здравето бе Таня Андреева.
Дотогава в стандарта от 2008 година пишеше, че в случай че плодът тежи най-малко 600 грама и е роден след 22-ра гестационна седмица, той се води човек, даже да няма късмет за оцеляване. При атакуваното предписание, в случай че плодът, въпреки и жив, не покрива повишените критерии беше сложено условието той да преживее най-малко три денонощия, с цел да се смята за живо роден и законът да го третира като персона - т.е. родителите да имат право да му дадат име и да го погребат при положение на гибел.
Въпреки недвусмислените решения на съда, досега няма одобрен безапелационен аршин за евентуална жизненост на плода. Всъщност след решенията на съда не е признат въобще нов стандарт по акушерство и гинекология.
" За интервал от три години по този начин и не се състоя естествена и продуктивна полемика сред всички заинтригувани страни, а продължава опитът сходни дефиниции да се постановат ултимативно по един или различен метод ", разяснява през днешния ден в блога си юристът по здравно право Мария Шаркова. Тя отбелязва, че съгласно закона се планува фармако- лечебните управления да основават логаритми за лекуване с лекарствени артикули, само че на никое място не е планувано те да съдържат критерии, " отразяващи се директно и директно върху правосубектността на новородените " .
Адвокатът показва още, че съгласно Закона за гражданската регистрация преценката дали детето е родено живо или мъртво, както и дали е налице аборт, се прави от умело здравно лице. В тази си част законът не планува основаването на подзаконова нормативна уредба , която да урежда редът и критериите, по които способените медицински лица да правят тази преценка.
Шаркова напомня, че в сдебното решение, с което са анулирани въведените критерии за жизненост на плода, категорично е обърнато внимание на неналичието на каквито и да било претекстове за установяване на съответните граници като тегло и гестационна възраст.
Допълва, че в претекстовете към препоръчаното управление няма нито една дума, мотивираща въвеждането на сходни критерии.
" И за това аз ще попитам: Колко още пъти ще занимаваме Върховен административен съд с този въпрос? ", приключва Шаркова.
Въпреки двете правосъдни решения по този проблем, в този момент още веднъж с план за подзаконов нормативен акт се планува за " импровизиран аборт " да се приема раждането " преди навършване на 26 г.с. и постигане на тегло 800 грама " на плода. А също и всяко бебе, родено с тегло под 800 грама.
В определението на прибързано раждане е посочено, че плодът се дефинира като евентуално жизнерадостен, в случай че е с телесна маса при раждането над 800 гр. и/или гестационна възраст над 26 г.с., без значение дали плодът е роден жив или мъртъв. Друга алтернатива е, в случай че бебето е родено под тези параметри, само че е оживяло най-малко 3 денонощия.
Тези критерии в този момент са записани в плана за фармако-терапевтично управление по " Акушерство и гинекология ", пуснат за координиране от здравното министерство. Тези управления би трябвало да дадат инструкции на лекарите за стандарти, насоки за работата им, какви лекарства да употребяват и други Ако не се придържат към тези правила, лекарите могат да търпят и наказания от здравната каса. Може и да не им бъде платено за каквито и да било разноски по спасяването и обгрижването на новороденото, в случай че то не преживее да вземем за пример съответните 3 денонощия и се е родило под 800 грама.
Още през ноември 2016 година след тъжба на фондация " Макове за Мери " Върховният административен съд (ВАС) дефинитивно анулира текст от медицинския стандарт по акушерство и гинекология, съгласно който родените преди 26-та гестационна седмица, или под 800 грама, бебета нямат " евентуална жизненост ". Това стана, откакто петчленен състав на Върховен административен съд удостовери решението на тричленния състав от март 2016 година Според висшите магистрати въведените повишени критерии - тегло от 600 на 800 грама и възраст от 22 на 26 гестационна седмица, не са били стимулирани в плана за приемане на наредбата от 2014 година, когато министър на опазването на здравето бе Таня Андреева.
Дотогава в стандарта от 2008 година пишеше, че в случай че плодът тежи най-малко 600 грама и е роден след 22-ра гестационна седмица, той се води човек, даже да няма късмет за оцеляване. При атакуваното предписание, в случай че плодът, въпреки и жив, не покрива повишените критерии беше сложено условието той да преживее най-малко три денонощия, с цел да се смята за живо роден и законът да го третира като персона - т.е. родителите да имат право да му дадат име и да го погребат при положение на гибел.
Въпреки недвусмислените решения на съда, досега няма одобрен безапелационен аршин за евентуална жизненост на плода. Всъщност след решенията на съда не е признат въобще нов стандарт по акушерство и гинекология.
" За интервал от три години по този начин и не се състоя естествена и продуктивна полемика сред всички заинтригувани страни, а продължава опитът сходни дефиниции да се постановат ултимативно по един или различен метод ", разяснява през днешния ден в блога си юристът по здравно право Мария Шаркова. Тя отбелязва, че съгласно закона се планува фармако- лечебните управления да основават логаритми за лекуване с лекарствени артикули, само че на никое място не е планувано те да съдържат критерии, " отразяващи се директно и директно върху правосубектността на новородените " .
Адвокатът показва още, че съгласно Закона за гражданската регистрация преценката дали детето е родено живо или мъртво, както и дали е налице аборт, се прави от умело здравно лице. В тази си част законът не планува основаването на подзаконова нормативна уредба , която да урежда редът и критериите, по които способените медицински лица да правят тази преценка.
Шаркова напомня, че в сдебното решение, с което са анулирани въведените критерии за жизненост на плода, категорично е обърнато внимание на неналичието на каквито и да било претекстове за установяване на съответните граници като тегло и гестационна възраст.
Допълва, че в претекстовете към препоръчаното управление няма нито една дума, мотивираща въвеждането на сходни критерии.
" И за това аз ще попитам: Колко още пъти ще занимаваме Върховен административен съд с този въпрос? ", приключва Шаркова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ