Здравната система е във фокуса на тазгодишния алтернативен бюджет на

...
Здравната система е във фокуса на тазгодишния алтернативен бюджет на
Коментари Харесай

ИПИ: Здравната реформа е наложително да започне с диагноза

Здравната система е във фокуса на тазгодишния различен бюджет на Института за пазарна стопанска система заради наложителните действителни промени и липса на резултати. Спрямо междинното равнище за Европейски Съюз България е втора по разноски за опазване на здравето по отношение на Брутният вътрешен продукт. Въз основа на тези данни от ИПИ акцентират, че системата не е недофинансирана.

"Проблемът не е в това, че парите са малко, а че не се харчат вярно ", разяснява Калоян Стайков. Той акцентира неналичието на информация за действителната стойност на здравните услуги, разноските на лечебните заведения, лекарствения пазар и пазара на медицински произведения.

Реформите наподобяват на диагностициране на заболяване при пациент, изясни Стайков, по тази причина съгласно него те би трябвало да стартират от съответно изследване.

Институтът предлага пациентът да бъде подложен в центъра на здравната система, да има избор при здравното обезпечаване и услугите, а в този смисъл е нужна конкуренция на всички равнища. За да се обезпечи работещ модел, се постанова въвеждането на осведомителна система. Ролята на страна би трябвало да се ограничи само до основаването на рамка за конкуренцията, считат икономистите. Предложенията се основават на положителните практики по света.

Това, което прави усещане в бюджета за 2019 година, е несъразмерният оптимизъм, подлагат на критика от ИПИ. Последните месеци от ден на ден се заприказва за закъснение на европейската и българската стопанска система през идната година. Тези упования имат МВФ и Европейска комисия.

На фона на този консенсус българското държавно управление чака ускорение на растежа и повишение на инфлацията. В резултат на това е заложен сериозен номинален Брутният вътрешен продукт, а на негова база се залагат много високи бюджетни доходи, с цел да се обезпечи и сериозният растеж на разноските.

Това слага съществени опасности пред осъществяването на бюджета идната година, като се вземе поради заложения недостиг, разяснява Десислава Николова от ИПИ. От 2016 до момента бюджетът е в остатък, акцентира тя. За следващата година заложената цел е 0,5 недостиг.

Постоянно се приказва за фискална консолидация, което е стесняване на недостига чрез понижаване на разноските, увеличение на приходите или и двете дружно, изясни Николова.

Бюджетът е процикличен и съставлява бюджетна агресия при стопанска система над капацитета. "Залагането на недостиг при близо 4% растеж на стопанската система е безпричинно решение ", уточни още тя.

При неподходящ поврат остатъкът ще бъде буфер против несъразмерен недостиг, предвиждат от ИПИ. Напомпването на обществените разноски с близо 10 милиарда лева единствено за две години е рисково и се разминава с действителностите на макроикономическата рамка, подчертаха икономистите.

От ИПИ оферират опция на държавния бюджет, която включва превръщане на отрицателните трендове в данъчната политика и унищожаване на някои налози като облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните награди. Премахване на дискреционните приходни ограничения в бюджета във връзка с МРЗ, МОД и нарастването в администрацията, също и облекчения в подоходното облагане са акценти в различния бюджет.

В него попадат и ограничения за опазване на покачването на заплатите в обществения бранш, действителни осигурителни промени, които да отстранен монопола на здравната каса и стесняване на преразпределението на бюджета с ограничения за финансова децентрализация. От ИПИ възнамеряват остатък, който да направи бюджета антицикличен.

Около милион души работят в публичния бранш през 2000 година, а до 2008 наклонността е повишаване на заетите в обществения бранш, разкритикува Петър Ганев липса на административна промяна.

"Докато образованието е бранш, който би трябвало да преглеждаме като инвестиция, там нарастването следва средносрочна логичност ", разяснява Ганев. "Все отново там има някаква промяна и оправдани разноски ", означи Ганев.

Прогнозираните резултати от различния бюджет на ИПИ са действителен бюджетен остатък, който не е прикрит в финансовите разноски, повече пари за обособените райони, както и по-добре платена, само че развита администрация.
Повече наличен приход на популацията и по-голям избор в осигурителните системи, който съгласно ИПИ е главен систематичен проблем, са основни в предложенията.

Бюджетното салдо в държавния бюджет е от -600 млн. лева, а ИПИ залагат позитивно салдо от 923 млн. лева.
Източник: bnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР