Проф. Григор Димитров: Здравната система е небалансирана, работи неефективно и е силно е бюрократизирана
Здравната система е небалансирана, работи неефективно и е мощно е бюрократизирана. Доверието към системата е на сериозни нива, а доплащанията непрестанно се усилват. Главната причина за сериозно й положение е неприятното й финансово положение, подбудено непоставянето й като приоритет за ръководещите. Това сподели в предаването " Метроном " на Радио " Фокус " проф. Григор Димитров – член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от квотата на Българската стопанска камара.
" Нашата система е ориентирана да ни ликува, а не да ни защищава от това да не се разболяваме ", уточни още той и добави, че множеството от разноските, които се вършат, към 75%, отиват за болнична помощ и за медикаменти, и напълно преобладават по отношение на дейностите, които са свързани с предварителната защита и профилактиката. Липсата на визия за развиването на здравната система, както и честата промяна на управителните фрагменти, води до неналичието на последователност на решенията и следване на една обща политика. " По създание имаме доста партийност и популизъм, т.е. потребление на опазването на здравето за решение на партийни проблеми, а нямаме дълготрайна национална здравна политика. "
Според Димитров огромният проблем, който страната не взема решение, е съотношението сред обществените фактори и пазарните фактори, като здравната система се комерсиализира прекомерно доста. " Много постоянно средствата, които са в Здравната каса се употребяват за обществени проблеми – нещо, което е роля и функционалност на страната, а не с нашите вноски да се вземат решение належащи проблеми от системата. За да облекчи бюджета си страната, трансферира действия, които се финансират от нашите вноски ", уточни той.
" От една страна ние отделяме доста малко средства, а въпреки това, ние сме прекомерно небогати, с цел да може да се позволим по-големи средства. Вторият фактор, който също е доста значим, когато приказваме за успеваемост, е, че имаме неефективна конструкция на разноските на системата. Близо половината от средствата, които се изразходват за опазване на здравето, са за сметка на джоба на българина, което за страните от Европейския съюз е порядъка на 15-25% ", сподели той и предвижда, че в идващите години няма да има този растеж на средствата от последните 1-2 години, които влизат в системата на опазването на здравето, което ще се отрази отрицателно върху здравната система у нас.
Необходима е да се направи обзор на цялата здравна система, на нейната конструкция и успеваемост, да се преструктурира и едвам тогава да се финансира, каквото е предлагането на Българският лекарски съюз, а точно нарастване на % от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето и съответно финансиране на здравната система.
" Нашата система е ориентирана да ни ликува, а не да ни защищава от това да не се разболяваме ", уточни още той и добави, че множеството от разноските, които се вършат, към 75%, отиват за болнична помощ и за медикаменти, и напълно преобладават по отношение на дейностите, които са свързани с предварителната защита и профилактиката. Липсата на визия за развиването на здравната система, както и честата промяна на управителните фрагменти, води до неналичието на последователност на решенията и следване на една обща политика. " По създание имаме доста партийност и популизъм, т.е. потребление на опазването на здравето за решение на партийни проблеми, а нямаме дълготрайна национална здравна политика. "
Според Димитров огромният проблем, който страната не взема решение, е съотношението сред обществените фактори и пазарните фактори, като здравната система се комерсиализира прекомерно доста. " Много постоянно средствата, които са в Здравната каса се употребяват за обществени проблеми – нещо, което е роля и функционалност на страната, а не с нашите вноски да се вземат решение належащи проблеми от системата. За да облекчи бюджета си страната, трансферира действия, които се финансират от нашите вноски ", уточни той.
" От една страна ние отделяме доста малко средства, а въпреки това, ние сме прекомерно небогати, с цел да може да се позволим по-големи средства. Вторият фактор, който също е доста значим, когато приказваме за успеваемост, е, че имаме неефективна конструкция на разноските на системата. Близо половината от средствата, които се изразходват за опазване на здравето, са за сметка на джоба на българина, което за страните от Европейския съюз е порядъка на 15-25% ", сподели той и предвижда, че в идващите години няма да има този растеж на средствата от последните 1-2 години, които влизат в системата на опазването на здравето, което ще се отрази отрицателно върху здравната система у нас.
Необходима е да се направи обзор на цялата здравна система, на нейната конструкция и успеваемост, да се преструктурира и едвам тогава да се финансира, каквото е предлагането на Българският лекарски съюз, а точно нарастване на % от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето и съответно финансиране на здравната система.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ