Д-р Костадин Сотиров: Инатът на Здравната каса се плаща с жи...
Здравната каса е финансова институция, тя няма потенциала да прави оценка нашата дейност
Само 20-30 % от нашите прегледи се заплащат от Касата
Един общопрактикуващ доктор прави 42-45 прегледа дневно
Все отново ние не сме служители, нито работим " на парче "
- Къде се разминахте със Здравната каса?
- Оказа се, че разминаването е тъкмо в детайла, където се облекчава достъпът на жителите до здравна помощ. Според Касата ние, които предлагаме повече хора да са налице и да си оказваме помощ взаимно, усложняваме процеса на достъп, което е неуместно. Ограничавал се достъпът. Как се лимитира, като ние предлагаме повече хора да сме взаимнозаменяеми, по този начин и не разбрахме! Прави се преднамерено, напук, без мисъл. Просто не се гледа предлагането - то просто би трябвало да се отхвърли.
- Д-р Сотиров, от кое място и за какво потегли спорът сред Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса?
- На всеки 3 години по Закона за здравното обезпечаване БЛС и НЗОК би трябвало да се договарят и да подписват нов Национален рамков контракт, въз основа на който се дефинират разпоредбите на работата сред тях. Изтече остарелият и трябваше да се подпише новият. Ако се постановат промени, те се оферират на поредност срещи и най-после се разискват. Лекарският съюз имаше оферти - Здравната каса нямаше. На поредност срещи през октомври, които имаше по няколко дневно, ние направихме оферти. Основният ни конфликт е в предлагането ни за промени за подобряването на достъпа на пациентите до здравна помощ, който да става по-бърз и ефикасен. Целта беше да се отстранен чисто административни спънки.
- Какви спънки имаше до момента, които спъваха тези ваши планове?
- Една огромна спънка е доста усложненият ред, при който фамилните лекари би трябвало да се заместваме един различен. Т.е., когато някой от нас е в отпуска или се разболее, би трябвало да има кой да го замести. По сегашните правила заместникът би трябвало да е със същата подготовка, което се пояснява друго от НЗОК. Има региони, в които това заменяне е доста мъчно. Става въпрос за по-малките обитаеми места, където лекарите са по-малко. В огромните градове рядко се случва, макар че 2020-2021 година и там имаше огромна рецесия - разболява се лекарят, разболява се и заместникът му и няма кой да обслужи пациентите. Тогава се постановяваше няколко сътрудници да обикаляме от кабинет в кабинет за по няколко часа, с цел да има въпреки всичко някакво обслужване на болните. Абсурдното е, че в това време имаме сътрудници, които биха могли да ни оказват помощ, само че те не са общопрактикуващи лекари. Някои от тях даже имат специализанти, които са правоспособни, дипломирани лекари, само че към момента не са добили компетентност. Оказва се, че те не могат да поемат това заменяне, и се стига до парадокс. Искахме в такива изключителни случаи всички общопрактикуващи лекари да могат да обслужват отсъстващия доктор - по този начин заместването не се поема от един, а може да се разпредели сред 10-20 сътрудници.
- Тук не приказваме, че може да ви замества ортопед или анестезиолог да вземем за пример, нали?
- Не. Става въпрос отново за общопрактикуващ доктор, който да е наоколо.
- Но за какво Касата не е съгласна? Има ли някаква съответна цел?
- Тук към този момент влизаме в личностни особености. Как и за какво управлението на Касата взема решение нещо без никаква логичност, никой от практикуващите лекари не можа да разбере. Как може решение, което уголемява достъпа, да се отхвърли с изказванието, че го лимитира?
- Къде още се разминахте?
- В нарушаване на всички правила по подготовка на договорите. Здравната каса стартира да прави свои оферти, които трябваше да направи преди началото на договарянията. И дадоха оферти, с които се лимитира достъпът на пациента до лекаря.
- Какво ви предложиха?
- За едното към този момент загатнах - това, че единствено един човек да може да замества отсъстващия доктор. Другото е, че в случай че сътрудник работи в граничен регион сред две области, той не може да лекува болен, който не е от неговата област.
- Искате да кажете, че в случай че лекарят работи в обитаемо място от област Пловдив, а пациентът живее в Пазарджишка, той не може да го прегледа. Дори в случай че дистанцията сред тях е 5 км, а до най-близкия ви сътрудник от Пазарджишка област е 50 км?
- Точно по този начин. Но има още едно предложение от НЗОК, което не е в интерес на пациентите. От там желаят да се вкарат ограничавания в продължителността на прегледа, който да е 15 минути. Без значение с какви недоволства идва пациентът. Значи прегледът на една гнойна ангина може да завърши за 2-3 минути. Следващите 10-12 ние би трябвало да стоим „ с ръце в джобовете “, преди да можем да приемем идващия.
- Правилно ли разбирам, че пред кабинета може да има опашка, само че вие би трябвало да се вмествате тъкмо в тези 15 минути?
- Да. Ние правихме калкулации с сътрудниците - един общопрактикуващ доктор прави 42-45 прегледа дневно. Въвеждайки това предписание, броя ще падне до 25-30. Половината от нуждаещите се няма да получат здравна помощ. Тогава те или не би трябвало въобще да отидат на доктор, или техният обзор би трябвало да се отсрочи за седмица, две, месец.
- Т.е. след обзор, който става за няколко минути, чакате и не приемате, даже да има опашка, само че в случай че идващият изисква 25-30 минути, би трябвало да го приключите по-бързо - отново за 15?
- Да, и по този начин се нарушава качеството на лекуване с тези условия. Все отново ние не сме служители, нито работим " на парче ". Лекари сме и сме полагали Хипократовата клетва.
- Това предложение да не би да е, с цел да си спести Касата разноските - по-малко прегледи - по-малко пари?
- Това е по-малката причина. По-голямата е да се сътвори напрежение. Само 20-30 % от нашите прегледи се заплащат от Касата. Проблемът обаче е и чисто човешки. Ние, общопрактикуващите лекари, сме свързани с пациентите си. С някои се познаваме повече от 20-30 години. Остарявали сме дружно, знам на всеки недоволствата, на родителите му, на децата му. Аз не мога да приема, че трябва да кажа на някой, който се нуждае от помощ, че нямам време. Другият парадокс е, че това го оферират като аршин за качество. Времето, за което се прави един обзор, няма общо с качеството. Качеството при нас е здравна активност. Касата е финансова институция. Те нямат потенциала да правят оценка нашата активност. В целия свят оценките на качеството на лекарския труд и инспекциите на здравната страна на активността ни не се прави оценка от институции, организации и каси, а от съсловната организация. Т.е. лекари правят оценка лекари. Здравната каса си измисля критерии, тъй като те не могат да оценят медицинския аспект, нямат този потенциал.
- Защо се прави това? Нали страдат пациентите?
- Няма рационално пояснение. Единствено от дебелоглав. Ама тоя дебелоглав го заплащат пациентите, някои от които е допустимо да го платят с живота си.
- Да не би да има проблем с парите в Касата?
- Не, пари има. Те даже останаха и имаше спор по какъв начин да се изразходва този излишък. Проблемът не е стопански. Цели се напрежение и да се сътвори усещане, че извънболничната помощ не си прави работата и тези действия да се трансферират към болничната, само че и това е догадка. Гадаем, не можем да намерим рационален отговор.
- И какво се случва оттук насетне?
- Ако не подпишем контракта, продължаваме да работим по старите правила, само че остават изискванията на ограничавания достъп на пациентите до лекарска помощ. Идва зима и когато почнат да боледуват лекарите, няма да има кой да лекува пациентите. От Лекарския съюз сме безапелационни, че няма да приемем тези оферти и няма да подпишем подобен контракт. Не можем да допуснем да се вкарват правила, които да нарушават правата на пациентите. Затова и поискахме оставката на шефа на Здравната каса.
ВИЗИТКА
Д-р Костадин Сотиров е приключил Медицински университет - Пловдив през 1986 година От завършването си до в този момент работи в с. Белащица, обл. Пловдив, като общопрактикуващ доктор. През 1999 година пази компетентност „ Обща медицина ”. От 1991 година членува в БЛС, а от 2003 г.- в Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България.
От 2017 година е член на УС на НСОПЛБ и е един от учредителите на Сдружението на общопрактикуващите лекари - Пловдив, като от 2017 година е и негов ръководител.
Само 20-30 % от нашите прегледи се заплащат от Касата
Един общопрактикуващ доктор прави 42-45 прегледа дневно
Все отново ние не сме служители, нито работим " на парче "
- Къде се разминахте със Здравната каса?
- Оказа се, че разминаването е тъкмо в детайла, където се облекчава достъпът на жителите до здравна помощ. Според Касата ние, които предлагаме повече хора да са налице и да си оказваме помощ взаимно, усложняваме процеса на достъп, което е неуместно. Ограничавал се достъпът. Как се лимитира, като ние предлагаме повече хора да сме взаимнозаменяеми, по този начин и не разбрахме! Прави се преднамерено, напук, без мисъл. Просто не се гледа предлагането - то просто би трябвало да се отхвърли.
- Д-р Сотиров, от кое място и за какво потегли спорът сред Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса?
- На всеки 3 години по Закона за здравното обезпечаване БЛС и НЗОК би трябвало да се договарят и да подписват нов Национален рамков контракт, въз основа на който се дефинират разпоредбите на работата сред тях. Изтече остарелият и трябваше да се подпише новият. Ако се постановат промени, те се оферират на поредност срещи и най-после се разискват. Лекарският съюз имаше оферти - Здравната каса нямаше. На поредност срещи през октомври, които имаше по няколко дневно, ние направихме оферти. Основният ни конфликт е в предлагането ни за промени за подобряването на достъпа на пациентите до здравна помощ, който да става по-бърз и ефикасен. Целта беше да се отстранен чисто административни спънки.
- Какви спънки имаше до момента, които спъваха тези ваши планове?
- Една огромна спънка е доста усложненият ред, при който фамилните лекари би трябвало да се заместваме един различен. Т.е., когато някой от нас е в отпуска или се разболее, би трябвало да има кой да го замести. По сегашните правила заместникът би трябвало да е със същата подготовка, което се пояснява друго от НЗОК. Има региони, в които това заменяне е доста мъчно. Става въпрос за по-малките обитаеми места, където лекарите са по-малко. В огромните градове рядко се случва, макар че 2020-2021 година и там имаше огромна рецесия - разболява се лекарят, разболява се и заместникът му и няма кой да обслужи пациентите. Тогава се постановяваше няколко сътрудници да обикаляме от кабинет в кабинет за по няколко часа, с цел да има въпреки всичко някакво обслужване на болните. Абсурдното е, че в това време имаме сътрудници, които биха могли да ни оказват помощ, само че те не са общопрактикуващи лекари. Някои от тях даже имат специализанти, които са правоспособни, дипломирани лекари, само че към момента не са добили компетентност. Оказва се, че те не могат да поемат това заменяне, и се стига до парадокс. Искахме в такива изключителни случаи всички общопрактикуващи лекари да могат да обслужват отсъстващия доктор - по този начин заместването не се поема от един, а може да се разпредели сред 10-20 сътрудници.
- Тук не приказваме, че може да ви замества ортопед или анестезиолог да вземем за пример, нали?
- Не. Става въпрос отново за общопрактикуващ доктор, който да е наоколо.
- Но за какво Касата не е съгласна? Има ли някаква съответна цел?
- Тук към този момент влизаме в личностни особености. Как и за какво управлението на Касата взема решение нещо без никаква логичност, никой от практикуващите лекари не можа да разбере. Как може решение, което уголемява достъпа, да се отхвърли с изказванието, че го лимитира?
- Къде още се разминахте?
- В нарушаване на всички правила по подготовка на договорите. Здравната каса стартира да прави свои оферти, които трябваше да направи преди началото на договарянията. И дадоха оферти, с които се лимитира достъпът на пациента до лекаря.
- Какво ви предложиха?
- За едното към този момент загатнах - това, че единствено един човек да може да замества отсъстващия доктор. Другото е, че в случай че сътрудник работи в граничен регион сред две области, той не може да лекува болен, който не е от неговата област.
- Искате да кажете, че в случай че лекарят работи в обитаемо място от област Пловдив, а пациентът живее в Пазарджишка, той не може да го прегледа. Дори в случай че дистанцията сред тях е 5 км, а до най-близкия ви сътрудник от Пазарджишка област е 50 км?
- Точно по този начин. Но има още едно предложение от НЗОК, което не е в интерес на пациентите. От там желаят да се вкарат ограничавания в продължителността на прегледа, който да е 15 минути. Без значение с какви недоволства идва пациентът. Значи прегледът на една гнойна ангина може да завърши за 2-3 минути. Следващите 10-12 ние би трябвало да стоим „ с ръце в джобовете “, преди да можем да приемем идващия.
- Правилно ли разбирам, че пред кабинета може да има опашка, само че вие би трябвало да се вмествате тъкмо в тези 15 минути?
- Да. Ние правихме калкулации с сътрудниците - един общопрактикуващ доктор прави 42-45 прегледа дневно. Въвеждайки това предписание, броя ще падне до 25-30. Половината от нуждаещите се няма да получат здравна помощ. Тогава те или не би трябвало въобще да отидат на доктор, или техният обзор би трябвало да се отсрочи за седмица, две, месец.
- Т.е. след обзор, който става за няколко минути, чакате и не приемате, даже да има опашка, само че в случай че идващият изисква 25-30 минути, би трябвало да го приключите по-бързо - отново за 15?
- Да, и по този начин се нарушава качеството на лекуване с тези условия. Все отново ние не сме служители, нито работим " на парче ". Лекари сме и сме полагали Хипократовата клетва.
- Това предложение да не би да е, с цел да си спести Касата разноските - по-малко прегледи - по-малко пари?
- Това е по-малката причина. По-голямата е да се сътвори напрежение. Само 20-30 % от нашите прегледи се заплащат от Касата. Проблемът обаче е и чисто човешки. Ние, общопрактикуващите лекари, сме свързани с пациентите си. С някои се познаваме повече от 20-30 години. Остарявали сме дружно, знам на всеки недоволствата, на родителите му, на децата му. Аз не мога да приема, че трябва да кажа на някой, който се нуждае от помощ, че нямам време. Другият парадокс е, че това го оферират като аршин за качество. Времето, за което се прави един обзор, няма общо с качеството. Качеството при нас е здравна активност. Касата е финансова институция. Те нямат потенциала да правят оценка нашата активност. В целия свят оценките на качеството на лекарския труд и инспекциите на здравната страна на активността ни не се прави оценка от институции, организации и каси, а от съсловната организация. Т.е. лекари правят оценка лекари. Здравната каса си измисля критерии, тъй като те не могат да оценят медицинския аспект, нямат този потенциал.
- Защо се прави това? Нали страдат пациентите?
- Няма рационално пояснение. Единствено от дебелоглав. Ама тоя дебелоглав го заплащат пациентите, някои от които е допустимо да го платят с живота си.
- Да не би да има проблем с парите в Касата?
- Не, пари има. Те даже останаха и имаше спор по какъв начин да се изразходва този излишък. Проблемът не е стопански. Цели се напрежение и да се сътвори усещане, че извънболничната помощ не си прави работата и тези действия да се трансферират към болничната, само че и това е догадка. Гадаем, не можем да намерим рационален отговор.
- И какво се случва оттук насетне?
- Ако не подпишем контракта, продължаваме да работим по старите правила, само че остават изискванията на ограничавания достъп на пациентите до лекарска помощ. Идва зима и когато почнат да боледуват лекарите, няма да има кой да лекува пациентите. От Лекарския съюз сме безапелационни, че няма да приемем тези оферти и няма да подпишем подобен контракт. Не можем да допуснем да се вкарват правила, които да нарушават правата на пациентите. Затова и поискахме оставката на шефа на Здравната каса.
ВИЗИТКА
Д-р Костадин Сотиров е приключил Медицински университет - Пловдив през 1986 година От завършването си до в този момент работи в с. Белащица, обл. Пловдив, като общопрактикуващ доктор. През 1999 година пази компетентност „ Обща медицина ”. От 1991 година членува в БЛС, а от 2003 г.- в Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България.
От 2017 година е член на УС на НСОПЛБ и е един от учредителите на Сдружението на общопрактикуващите лекари - Пловдив, като от 2017 година е и негов ръководител.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ