Проклятие над Нови Искър! Здравко убива 9 души за 1 ден през 1931 г.
> Здравко Рибаров
На прилежащата маса се черпят Лозе Лазаров и Стоимен Манолов. С двамата Рибаров има остарели сметки за споразумяване. Пресушава две стъкла вино, мезва няколко кюфтета и удря вилицата в пода. "Защо хвърляш вилицата, сине майчин? ", обажда се Стоимен. Здравко единствено това чака. "Ти татко ли си ми, та ме наричаш наследник! ", скача той. Грабва едно шише и го запраща по масата. Тримата се счепкват, намесва се и кръчмарят, скандалджията е изхвърлен на открито.
Здравко отива у дома да се въоръжи с нож и пищов. На площада пресреща Лозе и Стоимен. Замахва и забива острието в гърдите на Лозе. "Уби ме! ", отронва закланият, рухвайки на земята. С добре премерено придвижване Здравко намушква и Стоимен.
Отстрани съселяни гледат сеир. Най-куражлията, дядо Коста Деков, се доближава и хваща килъра за ръката. Оня вади револвера и стреля в стареца. После вижда, че първите двама още шават, и невъзмутимо ги довършва. Други двама пробват да обезоръжат Рибаров. Той клъцва единия по ръката, изскубва се и отива да вземе секира, с цел да продължи клането.
На излизане от у дома злодеят вижда инцидентно минаващия Малинко Николов. Пътьом го халосва с балтията, след което се спуска към снаха си Марта. Ужасената жена бяга с петгодишно внуче на ръце. Брадварят я настига...
Първо убива нея, след това съсича и детето. Следващите жертви са Мартените дъщери Вера и Стефана. Тъкмо стартира да ги коли, не щеш ли се появява брат им Младен. Момъкът сграбчва една вила и погва килъра. Двама стражари от Куриловския сектор следят преследването, само че не смеят да се намесят. Здравко се измъква и драсва към София.
След себе си оставя същинска кланица. Лозе, Стоимен и Марта са убити на място. Малинко и детето издъхват в Александровската болница. Там охкат и четирима ранени. Обявена е премия за залавянето на кръвожадния Рибаров. Тиражиран е портретът му с отличителните белези: междинен растеж, леко изкривен, мургаво лице, черна коса, сив каскет, войнишка куртка, брич панталони, свински цървули.
Из столицата и околията плъзват клюки, че един път подушило кръв, чудовището ще продължи да убива. Няколко пъти го виждат в София и покрайнините. В петък сутринта на 13 ноември злодеят е разпознат на Женски пазар. Зърва го хлапакът Милан Георгиев, който запомнил физиономията му от вестниците.
"Ето го оня... Това е килърът от Кумарица, дето изяде живота на девет души ", прошепва момчето на инцидентен пристав. Униформеният зяпал сергиите със собствен другар пенсионер.
Човекът на закона вади фотография на Рибаров и я сверява с посочения. "Няма неточност! ", заключава той. Приставът и пенсионерът потеглят по дирите му, като пътьом вземат за подкрепление и един жандарм.
Хайката взема решение пръв да работи пенсионерът, тъй като е граждански. Беловласият смелчага ненадейно сграбчва нарушителя и с хватка, запомнена от млади години, заклещва ръцете му. В идващия момент налитат формените. Страшният Здравко е вързан, обезоръжен и откаран в Дирекцията на полицията.
Оказва се, че Рибаров е остарял клиент на закона. Съден е за кражба и за закана. През 1916 година получава смъртна присъда, тъй като вдигнал оръжие против ескадронния си пълководец. Спасява го прошка. През 1921 година стреля по някакъв нотариус и получава 11 години тюрма. Излиза опрощение при започване на 1929 година Захваща обущарство.
За кумаришкото кръвопролитие Здравко Рибаров е наказан на гибел посредством обесване и е тикнат в Централния затвор. Тук го сварва превратът на 19 май 1934 година След политическата смяна пандизът почва да се цялостни с комунисти. За няколко месеца към 200 партийни функционери влизат зад решетките. Има заплаха алената болест да плъзне по килиите.
Марксистът Жак Натан споделя: "За да изолират престъпните пандизчии от въздействието на комунистическата агитация и да предпазят пандиза от общи акции на политическите и престъпните пандизчии, управата ни изолира в крайното южно крило. "
Това помещение преди било обущарница, където се трудел смъртникът Здравко. Злодеят се вижда благонадежден на политическите и те вземат решение да го спасят от въжето и да го завоюват за алената идея. "Освен това - аргументира се Натан - бяхме осведомени от съселянина на Кумаришкия палач, политзатворника от София, конспиратора Йордан Танев, че екзекутираният бил съчувственик на Работническата партия. "
През ноември Касационният съд удостоверява присъдата на Рибаров. По партиен канал вестта прониква в пандиза. "Решено бе да се организира гладна стачка. Отказахме да приемем хляба и чорбата за един ден ", свидетелства още веднъж Натан.
Не всички вземат акцията драговолно. Другар от Ботевградско с название Генерала се оплаква, че не може толкоз дълго да издържи без ястие. В последна сметка обаче не става стачкоизменник, подчинява се на партийната дисциплинираност и не допира чорбата.
"Бъркаше ли се в политическите битки в селото, беше ли член на някоя партия? ", пита кореспондент на вестник "Утро " Кумаришкото страшилище. Здравко се почесва по тила и отвръща: "Какви политически битки, каква партия? Бях в армията, по-късно на война, а след това близо 10 години в пандиза. "
Набеденият съчувственик на Работническата партия е обесен на разсъмване на 27 ноември 1934 година Единственият резултат от гладната стачка е, че политическите за седмица са лишени от рандеву и приемане на храна извън, пише "24 часа ".
Гладувалите обаче записват акцията с едри букви в своите биографии. Тя се трансформира в храбър епизод от антифашистката опозиция, високо оценен след Девети септември 1944 година
Жак Натан, който е в центъра на стачката, става учен, национален активист на науката и воин на социалистическия труд. Друг гладувал също се издига. Борис Милев-Огин е заслужил активист на културата, персонално Тодор Живков декорира костюма му със златната звезда "Герой на социалистическия труд " и ордена "Георги Димитров ". Убиецът Здравко Рибаров може би е бил малко червен - преди да увисне на въжето, отхвърля да се изповяда. Това може да е от марксизъм, само че най-вероятно си е чист сатанизъм.
На прилежащата маса се черпят Лозе Лазаров и Стоимен Манолов. С двамата Рибаров има остарели сметки за споразумяване. Пресушава две стъкла вино, мезва няколко кюфтета и удря вилицата в пода. "Защо хвърляш вилицата, сине майчин? ", обажда се Стоимен. Здравко единствено това чака. "Ти татко ли си ми, та ме наричаш наследник! ", скача той. Грабва едно шише и го запраща по масата. Тримата се счепкват, намесва се и кръчмарят, скандалджията е изхвърлен на открито.
Здравко отива у дома да се въоръжи с нож и пищов. На площада пресреща Лозе и Стоимен. Замахва и забива острието в гърдите на Лозе. "Уби ме! ", отронва закланият, рухвайки на земята. С добре премерено придвижване Здравко намушква и Стоимен.
Отстрани съселяни гледат сеир. Най-куражлията, дядо Коста Деков, се доближава и хваща килъра за ръката. Оня вади револвера и стреля в стареца. После вижда, че първите двама още шават, и невъзмутимо ги довършва. Други двама пробват да обезоръжат Рибаров. Той клъцва единия по ръката, изскубва се и отива да вземе секира, с цел да продължи клането.
На излизане от у дома злодеят вижда инцидентно минаващия Малинко Николов. Пътьом го халосва с балтията, след което се спуска към снаха си Марта. Ужасената жена бяга с петгодишно внуче на ръце. Брадварят я настига...
Първо убива нея, след това съсича и детето. Следващите жертви са Мартените дъщери Вера и Стефана. Тъкмо стартира да ги коли, не щеш ли се появява брат им Младен. Момъкът сграбчва една вила и погва килъра. Двама стражари от Куриловския сектор следят преследването, само че не смеят да се намесят. Здравко се измъква и драсва към София.
След себе си оставя същинска кланица. Лозе, Стоимен и Марта са убити на място. Малинко и детето издъхват в Александровската болница. Там охкат и четирима ранени. Обявена е премия за залавянето на кръвожадния Рибаров. Тиражиран е портретът му с отличителните белези: междинен растеж, леко изкривен, мургаво лице, черна коса, сив каскет, войнишка куртка, брич панталони, свински цървули.
Из столицата и околията плъзват клюки, че един път подушило кръв, чудовището ще продължи да убива. Няколко пъти го виждат в София и покрайнините. В петък сутринта на 13 ноември злодеят е разпознат на Женски пазар. Зърва го хлапакът Милан Георгиев, който запомнил физиономията му от вестниците.
"Ето го оня... Това е килърът от Кумарица, дето изяде живота на девет души ", прошепва момчето на инцидентен пристав. Униформеният зяпал сергиите със собствен другар пенсионер.
Човекът на закона вади фотография на Рибаров и я сверява с посочения. "Няма неточност! ", заключава той. Приставът и пенсионерът потеглят по дирите му, като пътьом вземат за подкрепление и един жандарм.
Хайката взема решение пръв да работи пенсионерът, тъй като е граждански. Беловласият смелчага ненадейно сграбчва нарушителя и с хватка, запомнена от млади години, заклещва ръцете му. В идващия момент налитат формените. Страшният Здравко е вързан, обезоръжен и откаран в Дирекцията на полицията.
Оказва се, че Рибаров е остарял клиент на закона. Съден е за кражба и за закана. През 1916 година получава смъртна присъда, тъй като вдигнал оръжие против ескадронния си пълководец. Спасява го прошка. През 1921 година стреля по някакъв нотариус и получава 11 години тюрма. Излиза опрощение при започване на 1929 година Захваща обущарство.
За кумаришкото кръвопролитие Здравко Рибаров е наказан на гибел посредством обесване и е тикнат в Централния затвор. Тук го сварва превратът на 19 май 1934 година След политическата смяна пандизът почва да се цялостни с комунисти. За няколко месеца към 200 партийни функционери влизат зад решетките. Има заплаха алената болест да плъзне по килиите.
Марксистът Жак Натан споделя: "За да изолират престъпните пандизчии от въздействието на комунистическата агитация и да предпазят пандиза от общи акции на политическите и престъпните пандизчии, управата ни изолира в крайното южно крило. "
Това помещение преди било обущарница, където се трудел смъртникът Здравко. Злодеят се вижда благонадежден на политическите и те вземат решение да го спасят от въжето и да го завоюват за алената идея. "Освен това - аргументира се Натан - бяхме осведомени от съселянина на Кумаришкия палач, политзатворника от София, конспиратора Йордан Танев, че екзекутираният бил съчувственик на Работническата партия. "
През ноември Касационният съд удостоверява присъдата на Рибаров. По партиен канал вестта прониква в пандиза. "Решено бе да се организира гладна стачка. Отказахме да приемем хляба и чорбата за един ден ", свидетелства още веднъж Натан.
Не всички вземат акцията драговолно. Другар от Ботевградско с название Генерала се оплаква, че не може толкоз дълго да издържи без ястие. В последна сметка обаче не става стачкоизменник, подчинява се на партийната дисциплинираност и не допира чорбата.
"Бъркаше ли се в политическите битки в селото, беше ли член на някоя партия? ", пита кореспондент на вестник "Утро " Кумаришкото страшилище. Здравко се почесва по тила и отвръща: "Какви политически битки, каква партия? Бях в армията, по-късно на война, а след това близо 10 години в пандиза. "
Набеденият съчувственик на Работническата партия е обесен на разсъмване на 27 ноември 1934 година Единственият резултат от гладната стачка е, че политическите за седмица са лишени от рандеву и приемане на храна извън, пише "24 часа ".
Гладувалите обаче записват акцията с едри букви в своите биографии. Тя се трансформира в храбър епизод от антифашистката опозиция, високо оценен след Девети септември 1944 година
Жак Натан, който е в центъра на стачката, става учен, национален активист на науката и воин на социалистическия труд. Друг гладувал също се издига. Борис Милев-Огин е заслужил активист на културата, персонално Тодор Живков декорира костюма му със златната звезда "Герой на социалистическия труд " и ордена "Георги Димитров ". Убиецът Здравко Рибаров може би е бил малко червен - преди да увисне на въжето, отхвърля да се изповяда. Това може да е от марксизъм, само че най-вероятно си е чист сатанизъм.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ