Здравко Попов е философ, дипломат и университетски преподавател. Президент на

Здравко Попов е мъдрец, посланик и академични учител. Президент на Института за обществена политика. Главен редактор на сп. Дипломация.
Завършва философия и логика на психиката в Софийския университет, има разнообразни специализации в Италия, Съединени американски щати и Англия.
Външнополитически консултант на президента Желю Желев в интервала 1990-1992.
Основател и пръв шеф на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2003-2006)
Посланик на България в Чехия (2006-2010).

- Остават към 4 месеца до европейските избори, проф. Попов. Социолозите предвиждат доста по-плътно наличие на националистическите и крайнодесните обединения в Екологичен потенциал. Вие по какъв начин си обяснявате техния напредък? С рецесиите в последните четири години?

- Да погледнем по-дълбоко в процесите. Структурата на Европа, което ненапълно е и структурата на Европейския съюз, са националните страни.

Европейците от дълго време са осъзнали, че имат общоевропейски ползи. Всички сме съседи заради близостта ни – географска и културно-историческа, за какво не и религиозна в близкото минало. Но дружно с това съществуват национални страни и национални ползи. Когато тези ползи са нарушени или са под риск и опасност, без значение дали са стопански, политически, културни ползи, когато под въпрос е и по-дълбоката национална еднаквост на народите на Европа, се раждат обединения, които припомнят, а и стартират да изискват националните ползи да бъдат сложени преди всичко.

Ние не можем да се освободим от структурата на Европа. Позволявам си да изтъквам едно доста мъдро изявление на Маргарет Тачър и то е, че Европа в никакъв случай няма да бъде като Америка. Защото Европа е артикул на историята, а Америка е артикул на философията.

Всеки французин, италианец или поляк пази своите национални легенди, идентичности, триумфи или провали. Всяка страна има свои национални планове за бъдеще. В същото време всеки човек на нашия континент по едно и също време се счита и за европеец. Той има две идентичности и доста ненавижда да му бъде отнета някоя от тези две идентичности.Един поляк да вземем за пример доста държи да е поляк, само че дружно с това държи и да e европеец. Отнеми му едно от двете и виж по какъв начин ще реагира!

Сега равновесието е нарушено. Причините за несъответствието може да се разнообразни - стопански, финансови, геополитически, само че дисбаланс има и национализмите са тип реакция против разрушаването на равновесието сред европейското и националното, които имат и ценностна подплата.

В европейския план съществува структурна проблематичност, вътрешно несъгласие, което поражда напрежение, от време на време и спор сред общоевропейско и национално. Има нужда от умно ръководство на Европа, от водачество, което да държи този баланс. 

- Кой и какво слага в риск и опасност националната еднаквост на другите европейски нации?

- Имаме една необикновена обстановка. Тя беше обвързвана с една доста продължителна серия от наказания поради войната в Украйна. Тези наказания нарушиха салда и взаимоотношения сред Русия и Европа. Това нямаше по какъв начин да не се отрази на европейската икономическа, политическа, геополитическа форма на ръководство и на битие.
Германия е доста наранена. Тя има висок % на зависимости от съветските първични материали, освен газ и нефт. Нямаше по какъв начин откъсването да стане за един ден. Няма по какъв начин да спреш суровинни потоци, които в продължение на десетилетия вършат вероятни развиването и подема на твоята стопанска система, благоденствието на немския народ, и на другия ден да намериш отплата. Налице е тежка рецесия и е нужно време, с цел да се преодолеят следствията от нея. В по-малка или по-голяма степен това се отразява върху цяла Европа, върху връзките, които правеха допустимо развиването на европейския план.

- Да, забавна е обстановката в Германия, където към този момент близо месец се организират митинги против крайнодясната „ Алтернатива за Германия “. Тя, съгласно изследванията, към този момент е втора мощ на федерално равнище, а в някои провинции е даже първа мощ. Споделяте ли тезата, че в случай че се промени Германия, ще се промени и Европа?

- Да. Някой би могъл да каже, че Германия не е Европа. Вярно е, не можем да редуцираме европейското до немското. Не би било и обичайно да го вършим в някакъв смисъл. Но в случай че приемем, че Европа е едно тяло, то Германия несъмнено е витално значим орган от това тяло. Без това сърце на Европа, без този мотор, изключително във връзка с европейския план, отраженията върху Европа са неизбежни.

- Около АзГ от години има хигиеничен кордон и все пак нейният напредък е реалност. Колко огромен е рискът Германия да завие надясно, което, почтено казано, плаши света?

- Официално тя е оповестена за втора мощ, само че когато приказвам с мои немски сътрудници, те настояват, че капацитетът й е по-голям и е прекомерно евентуално следващата година, когато са изборите в Германия АзГ да стане и първа мощ, в случай че не се вземат някакви ограничения.

- Какви биха могли да бъдат тези ограничения? Върви даже спор за възбраната й, което е в прерогативите на Конституционния съд.

- Не имам предвид санкциониращи ограничения или възбрана. Би било елементарно Конституционен съд да се събере, да сложи партията отвън закона, само че следствията ще бъдат доста по-сложни.
Разсъждавайки като чужденец върху Германия, мисля, че  класическите немски партии би трябвало да си вземат поука от това съществено събитие, каквото е „ Алтернатива за Германия “, и да възстановят доверието на жителите си.

- Това също звучи елементарно, само че по какъв начин би могло да се осъществя?

- Има потребност от промяна. Традиционните партии следва да възстановят своя достоверен облик и своя достоверен публичен ангажимент. Либерализмът, който овладя света след рухването на Берлинската стена, обезличи класическите немски партии, уеднакви ги. Всички изгубиха спецификата си като десни и леви, като бранители на разнообразни публични и стопански ползи. Всички станаха центристи и всички станаха либерали. Кажете една демократична полезност и ще видите, че всички партии я пазят. Кажете една водеща демократична политика и ще видите още веднъж, че всички застават зад нея.

Резултатът от уеднаквяването е, че опразниха същински консервативното, само че и същинското ляво. Вече нямаме достоверно ляво. Социалдемокрацията има доста мощни обичаи в Германия, само че и тя се либерализира. Християндемокрацията – също. Особено по време на канцлера Ангела Меркел, когато двете огромни партии – ХДС и ГСДП, се съюзиха, с цел да ръководят Германия. Те си преляха полезности и правила една на друга, обезличиха се и одобриха демократичния артикул, демократичната политика в необятния смисъл като своя партийна политика. Освободиха полюсните места и естествено, едно от тях беше взето от радикалното. „ Алтернатива за Германия “ се яви на небосклона, тъй като преди нейната поява левите и десните бяха други възможности едно на друго. Когато те стопираха да бъдат алтернативата едно на друго, се появи „ Алтернатива за Германия “. Никой към този момент не вижда основни разлики сред класическото ляво и класическото дясно, изразяващи се в политиките на социалдемократите и християндемократите по отношение на бизнеса, по отношение на жителите.

- Изброихте съществени аргументи за възхода на АзГ. Все отново до каква степен миграцията е водещата причина за преобръщането на настройките в Германия?

- Миграцията не може да е единствен фактор и единствена причина. Да, тя е водещ фактор, тя е в полето на забележимото. Помним какво се случи през 2015 година, когато огромни групи мигранти, идващи от Африка, влязоха в страната с позволението на канцлера и под егидата за нужда от стопански напредък, мултикултурализъм и други обществено изразени причини. Но миграцията е единствено като черешката на тортата. Тя се трансформира във фактор за катурване на тренда, само че аргументите са по-дълбоки. Преди огромната мигрантска вълна се случи финансовата рецесия, последваха икономическите опасности за немската и за европейската стопанска система и всичко това се събра в едно, като миграцията стана катализатор на процесите, забележимия мотив за усилване освен на АзГ, а на всички националистически партии в Европа.

Няма страна в Европа сега, където да няма националистически партии и придвижвания. Те започнаха да образуват европейска мрежа, да поддържат връзка между тях.

Някой ще каже, че те показват единствено национални ползи. Не е по този начин. Тези националистически сили схващат, че има и общоевропейска еднаквост и въпросът е не да се бият против нея, тъй като тя е в тъканта на всеки от нас. Въпросът е по какъв начин разбираме европейското. Като интегриращ план, който в далечно бъдеще ще докара до федерална страна Европа? Или ще остане планът, поддържан от Де Гол, да вземем за пример, за Европа на отечествата, за Европа като съюз на суверенни страни?

Националистическите партии през днешния ден се солидаризират към построяването на общ фронт на идните европейски избори, с общо обръщение към жителите на Европа. И то е да се върнем към Европа на отечествата като план, който би ни дал по-голяма опция за създаване на план за бъдеще на Европа, в сравнение с демократичния план на събаряне на национални граници и суверенитети.

Води се не битка против общоевропейското, а битка за особена форма на битие на европейското. Голямата тематика на европейската избори е за бъдещето на Европа.

- Казвате, че всеки французин, италианец или поляк се усеща и европеец и би се обидил, в случай че пренебрегнем една от двете негови идентичности – национална и европейска. Според Вас, в случай че попитаме българина какъв се усеща, какво би ви дал отговор?

- Мисля, че българите привикнаха с тази двойна еднаквост и си я обичат. Кажете на българина, че е единствено българин, а не европеец, и ще видите по какъв начин ще реагира!
Виждате по какъв начин реагира във връзка на Шенген и какъв брой е сърдит, че е подценен и маргинализиран в политиката на Европейския съюз във връзка с шенгенската ни интеграция. Българинът е ядосан, не тъй като вижда огромните изгоди на Шенген, а тъй като е наранена втората му еднаквост. Обиден е, че май не го считат доста за европеец. Че го изолират на границата сред Азия и Европа.

Тук е сериозният въпрос. Национализмът в България може да се окаже породен от опита на Европейски Съюз да ни маргинализира, да ни сложи на трета или четвърта скорост. Причините за възникването на национализма в България може да не са тези, заради които е зародила АзГ или Партията на свободата в Нидерландия. Не, има други аргументи и моето схващане е, че колкото повече се държат с нас като с възпитаници, които не са си взели изпита, толкоз повече работят в интерес на националистически напредък. Има риск това да се преобърне и в антиевропейски настройки, което не би било в интерес на жителите.

- Има ли у нас ниша за закостенял план?

- Според мен – да.
Българинът има една особена сензитивност. Когато са застрашени бъдещето на децата му, къщата, работното място, той реагира повече консервативно, в сравнение с демократично и прогресистко.
Не толкоз огромни ценностни платформи и дела го движат, а битът, домът, фамилията. Когато те се намират под опасност, той стартира да става закостенял. Говорил съм със социолози и се счита, че към 50 на 100 от българите имат консервативни настройки. Някъде те са осъзнати като такива, други са единствено интуитивни, безсъзнателни даже. Потенциал има, само че явен закостенял план в България към момента няма.

Между закостенял и националистически план има разлика. Разглеждам консервативният план в духа на консервативните европейски обичаи, зародили още в 17-18 век. Демокрацията е зародила с помощта на две начала – консервативно и демократично. Те взаимно се поправят и допълват при построяването на разбирането за съвременна народна власт. На политически език ние сме ги превели като дясно и ляво, само че може да гледаме и по-дълбоко - като отвесното и хоризонталното начало на живота. На едното са редът, страната, законът, сигурността, на другото са свободата, гражданските ни права.
За страдание, след Студената война и рухването на Берлинската стена либерализмът като хоризонтално начало на живота ни стартира да изпълва цялото разбиране за народна власт. Ако питате през днешния ден младежите какво схващат под народна власт, те ще възпроизведат демократични възгледи. Няма да се сетят, че демокрацията има и консервативно начало.

Същото се отнася и за понятието „ цивилизация “. Днес то е изпълнено единствено с демократизъм. Опасността Европа да се трансформира в чисто демократичен план среща другите възможности, които виждаме в другите страни като националистически. Но същинският европейски консерватизъм има друга философия, друго схващане за Европа, за живота, за околната среда, в случай че щете, които вършат демократична и цивилизована Европа съвременен план, а не тесногръд, виждайки го само като демократичен.

България може да се окаже страната, която да покаже здравословен европейски консерватизъм, стига да има ясно политическо водачество за това и явен политически план. Засега обаче няма. Затова има привидности, симулакруми.

Сглобката е подобен симулакрум. Тя претендира да сплотява в себе си консервативно и демократично, само че не е нито едното, нито другото. По-скоро е машинален артикул, създание на лекар Франкенщайн.  Тя може да се назова продуктът Франкенщайн, с органи отсам оттова...

- Колко дълго може да просъществува продуктът Франкенщайн?

- Човек чака това творение всеки миг да се разпадне, тъй като се движи тромаво и не е органично цяло, само че може и цялостен мандат да стои. Мотивът за неговото битие не е ценностен, не е и обща идеология. Хората, които знаем какво е европеизъм или евроатлантизъм, сме наясно, че това са привидности и реторически използва. Това е сглобка, основана от властовия интерес на участниците, и оцеляваща от боязън. Страх да не изгубят вероятно последващи избори или да им се потърси отговорност. Налице е лакомия за власт и мощна пристрастеност за доминация в нашето общество. Сглобката е съединена от дълбинни екзистенциални ползи, не от политически.

- Да отбележим обаче, че ГЕРБ имат толкоз твърдо ядро, че то надали се опасява от нови избори.

- Така е, само че ГЕРБ не могат да създадат независимо държавно управление. При тях страхът е обвързван с упованието, че няма по какъв начин да вземат 121 места в Народното събрание. Добре, ще вземат още веднъж 60-70 депутати. И „ Възраждане “ могат да вземат на следващия ден 60-70 депутати, знае ли човек. Но „ Възраждане “ няма да може да ръководи независимо, нали.
Зависимостта от другите участници в политическия живот кара ГЕРБ да мислят по-утилитарно.

- Защо, съгласно Вас, е толкоз гръмък този спор за външния министър?

- Външната политика сега има и вътрешно значение. Геополитическите принадлежности в този момент са значими за ръководството на страната. Външният министър е оперативна фигура, която държи опциите за изразяването на съдействия, лоялности, договорености с огромните играчи в света и Европа, които биха подсигурили властта на ръководещите. Търси се външно-политическия капацитет за поддържане на вътрешно-политическата власт. Става ясно, че не може към този момент да управляваш без да имаш интернационална поддръжка. Външният министър е директно привързан с тази опция.

От друга страна, дипломацията е маргинализирана в актуалната обстановка. Все по-малко и по-малко тя има водеща роля при разрешаването на властови проблеми и изключително доста – на спорове и несъгласия сред страните. Всичко, което виждаме да се случва в света, демонстрира, че дипломацията не е на мода.

- Очаквате ли да се сътвори (про)президентска партия и дали това би било сполучлив ход? „ Трети март “, в случай че по този начин се споделя един нов план, може ли да бъде опция на Франкенщайн, както определихте сегашната власт?

- Моят личен опит и наблюдения сочат, че президентски и пропрезидентски партии не са успявали в България. Бях външнополитически консултант на президента доктор Желю Желев и помня, че се сътвориха две пропрезидентски партии през 90-те. Едната беше „ Нов избор “ на Димитър Луджев, до момента в който Желев още беше президент. И друга - Либерален алианс, която се сътвори след края на мандата му с ръководител Румен Данов. Неуспешни бяха и двата плана.
Петър Стоянов не инициира собствен план. Той, помним, се върна в оперативната политика като ръководител на Съюз на демократичните сили. И при Плевнелиев не се случи нова партия, тъй като неговата взаимозависимост от ГЕРБ беше голяма и нямаше по какъв начин той да мисли различно. Но партията на Първанов – АБВ, която се роди още до момента в който той беше президент във втория си мандат, също нямаше огромен триумф. Успя отчасти, влизайки в комбинация/коалиция с ГЕРБ.

Българинът е дал своя вот за президента мажоритарно, харесвал го и евентуално ще продължи да го харесва и след мандатите. Но гледа по друг метод на артикул, обвързван с него. Ако погледнем историческите опити, те са несполучливи. Но всяко време има разнообразни потребности.

- Сега залозите като че ли доста се подвигат. Не е имало различен президент, който да я влизал в толкоз остри спорове с всички водещи партии. Няма и различен, който да е зареждал толкоз огромни упования за собствен план като опция за целия модел.

- Да, и в случай че питате мен, повода е неслучващият се сериозен закостенял план, за който говорихме. Ако бъде основан план на основата на европейския консерватизъм, може би той щеше да направи невъзможни сходни опити за нови партии. Прави се опит за завладяване на ниша. Но дали ще бъде сполучливо начинанието „ Трети март “ не мога да кажа. Не зная каква идеология ще показва планът, какви политики в стратегическите сфери в развиването на България предлага, каква ще е геополитическата му ориентировка.

Много са жителите, които не гласоподават и може би имат очакване да намерят най-сетне изразител на техните ползи и настройки. Има капацитет и по тази причина непрестанно се вършат опити. Но би трябвало да улучиш ваксата. Да откриеш паролата на анонимния български жител. Ако (про)президентските партийни строители я улучат, може и да съумеят. Ако не я улучат, както при Желев и при Първанов планът ще мине и отмине.

- Започнахме диалога с евроизборите, чийто небосвод е по-близък. Но през ноември предстоят и други – за президент на Съединени американски щати. Защо националистите гледат с вяра към победа на Тръмп? Нима без поддръжката на Съединени американски щати Европа би била едно по-сигурно място?

- Тръмп е несъмнено и извънредно събитие в американската политика. Очакваше се той да продължи положителните американски обичаи на републиканците, на Буш-старши и на Буш-младши, на Роналд Рейгън. Но той влезе с нова парадигма, с ново схващане за Америка и за американските политика и бизнес.

Тръмп се трансформира в изключително събитие в американската, а и в международната политика. Да не забравяме, че Америка е водач на западния свят и всеки президент на Съединени американски щати по естеството на американизацията на света се трансформира в водач на цялата западна цивилизация.

От друга страна, както Америка, по този начин и Европа е разграничена сред демократично и консервативно. Затова всички политически партии, придвижвания, даже жители на Европа, споделят същите настройки и упования, както тези американски гласоподаватели, които гласоподават за Доналд Тръмп. Тоест, те гласоподават за радикална промяна. Те желаят радикална смяна.

Ако ги питате в какво се показва тази радикална промяна, може и да не отговорят по артикулиран метод. Но този въпрос е значим. Важен е за Москва, за Пекин, за Саудитска Арабия, за Израел. Важен и в Африка и Латинска Америка. От значимостта на президента на Съединените щати не може да се избяга. Но светът е доста разграничен.

Ние приказваме за Америка, само че става въпрос за две Америки. Говорим за Европа, само че са две Европи с разнообразни показа за настояще и бъдеще. Очевидно е, че консервативни и националистически сили в Европа избират Тръмп. И назад – демократични сили и глобалистки корпорации изпитват страх и ще оказват дълбока опозиция против появяването на подобен водач на Съединени американски щати.

Появата на Тръмп през 2016-а катализира процеси в света, които стояха незадоволително добре артикулирани. Той ги артикулира, рационализира ги и сподели – ето ви план за ръководство, за бъдеще, за Америка, за НАТО, за цивилизация. И, забележете, хората си споделят – да, тъкмо това постоянно съм си мислел. Тръмп, малко недодялан и от време на време жесток, става изразител на някаква сензитивност, на някакво безпокойствие, на яд от статуквото, в което живееш.

- Очевидно е, че Владимир Путин също симпатизира повече на господин Тръмп. Защо?

- О, да. Няма спор. Още от времето на Съветския съюз Москва предпочиташе републикански президент в Съединени американски щати. Повече се разбираше с тях.Както и да се назоваха взаимно - „ империя на злото “ да вземем за пример, сред двете велики сили имаше почит.

Републиканците имат в своята философия концепцията за велики сили в света и за водачество. Когато се изправиш против друга велика мощ и съзнаваш това, изпитваш почит, почитание.Републиканците и по-тоталитарен вид водачи в Съветския съюз и в този момент в Русия имат възприятието, че могат да се схванат по основни въпроси. И двете страни са по-склонни да одобряват философията на интернационалните връзки като зони на въздействие.

Тези дни инцидентно разговарях с кубинци, които показаха безпокойствие от вероятно връщане на Тръмп в Белия дом. Проявих любознание за какво. Те обясниха своята тревога по този начин: „ Много се опасяваме, тъй като Тръмп е човек на договорката. Да не създадат договорка с Путин и Путин да съобщи нас и венецуелците за Украйна, а Тръмп да се съгласи. “
Стори ми се необичайно и даже фантасмагорично, само че знае ли човек какво би могло да се случи в този към този момент непредвидим свят.

- Интересна е Вашата теза, че се води борба сред планове за бъдещето и конкуренцията за Европейския парламент ще е тъкмо това. Какъв план за бъдещето оферират Русия и Путин?

- Има един забавен разбор за бъдещето на света, където се преглеждат три плана за бъдеще на три огромни страни – Съединени американски щати, Русия и Китай. Съединени американски щати държи на своя еднополюсен план, където Америка е водач в стратегическите сфери. При превъзходството си в света Съединени американски щати би имала близо 60% преимущества пред станалите велики сили.

Русия беше оценена от позиция на неин план, а точно на двуполюсен свят. Русия тегне да направи света още веднъж двуполюсен, не безусловно както по време на Студена война, само че свят със зони и със страни, които гравитират към някоя велика мощ. Този двуполюсен свят би понижил въздействието на Съединени американски щати до 40%.

Моделът на Китай е най-труден за разбор. Той е обвързван с философията на многополюсен свят. Светът има доста полюси, които се конкурират и съревновават между тях – с разнообразни валути, разнообразни търговски и капиталови политики, в областта на високите технологии. В тази свободна и мирна конкуренция с потребление на ролята на интернационалните организации като регулатори Китай би набрал по-голяма скорост в развиването си, в сравнение с Съединените щати. Тоест, това би свалило Съединени американски щати до 20% на преимущества.

Светът сега е във война и в състезание сред планове за бъдеще на света. Тези планове са свързани директно с ползите на тези три огромни сили, които допускат прегрупиране, преформатиране на интернационалната среда за сигурност, разнообразни парадигми в сферите на стопанската система, финансите, поява на нови валути и т.н. 

Това е огромно съревнование и ние, дребните страни, би трябвало да се ориентираме в този свят – нещо, което за България към момента е проблем. Ние нямаме същинска осведомителна визия какво става в света. Имаме дребни медийни осведомителни артикули и разбори, а не можем да забележим огромната картина.

Като не можем да забележим огромната картина, ние не знаем къде сме и какво да създадем със себе си, в какви политики да се ангажираме, които биха били от изгода както за българската страна, по този начин и за българските жители.