Здравко Димитров се надява Мъри да се върне в Левски на бял кон
Здравко Димитров даде изявление за " Дарик ". Ето какво сподели той:
" Много съм удовлетворен от моята крачка към Турция. Мисля, че оправям доста добре с моята игра и с това, което чака треньорът от мен. Бих желал да влезем в Суперлигата, тъй като това ще е голямо достижение, както за клуба, по този начин и за мен, тъй като първият ми сезон да влезем тук, знаете, Суперлигата е на брутално равнище. Уникална атмосфера на всеки един сезон и доста ще се веселя, имаме шанса, имаме упоритостите, уповавам се да си вземем мача, още един мач имаме, тежко посещение на Генчлербирлиги и се надяваме тимът зад нас да се издъни, тъй като имат два мача.
Аз персонално не мисля идващите стъпки, не е моя работа. Двата тима (б.р. - Левски и Сакарияспор) ще се свържат и ще приказват съответно, в случай че тук от този тим имат интерес да ме привлекат. Засега задачата е само влизане в елита.
Прекарах си телевизия тук, виждам всеки мач на Левски, няма по какъв начин да не ги поддържам и да не ги виждам. Чувам се с някогашните съотборници, с управлението не. Много тежко е за цяла " синя " България раздялата с Мъри Стоилов, както за футболистите, по този начин и за управлението. Мисля, че по-късно незабавно си оказа въздействие неговото овакантяване. Всички знаем какво направи той с нашия тим за толкоз малко време. Надявам се да се върне на бял кон да помогне на тима.
Тук равнището е една-две хрумвания по-високо от нашето. Нямаш толкоз време, знаете моята игра каква е, нямаш толкоз празни пространства. Аз пристигнах неопитен. Те си играеха още шампионата. В началото не играех, тъй като треньорът виждаше, че не съм подготвен. С времето започнах да си играя, мисля, че си хванах шанса. Взех си го, направих 4-5 мача като титуляр, последния мач бях запаса, не тъй като съм играл едва, по този начин е решил треньорът. Мисля, че нещата ми се развиват добре тук. Харесват ме хората, ценят ме.
Мисля, по какъв начин да не мисля, на мен ми е доста болно като виждам мои другари да играят, а аз не. Нали сме едно цяло, както се споделя, всеки естествен футболист се бори да носи националната фланелка и да играе на такива конгреси, тъй като едно е, че представляваш родината си, другото е, че излизаш на по-голяма сцена и повече хора могат да те видят ".
" Много съм удовлетворен от моята крачка към Турция. Мисля, че оправям доста добре с моята игра и с това, което чака треньорът от мен. Бих желал да влезем в Суперлигата, тъй като това ще е голямо достижение, както за клуба, по този начин и за мен, тъй като първият ми сезон да влезем тук, знаете, Суперлигата е на брутално равнище. Уникална атмосфера на всеки един сезон и доста ще се веселя, имаме шанса, имаме упоритостите, уповавам се да си вземем мача, още един мач имаме, тежко посещение на Генчлербирлиги и се надяваме тимът зад нас да се издъни, тъй като имат два мача.
Аз персонално не мисля идващите стъпки, не е моя работа. Двата тима (б.р. - Левски и Сакарияспор) ще се свържат и ще приказват съответно, в случай че тук от този тим имат интерес да ме привлекат. Засега задачата е само влизане в елита.
Прекарах си телевизия тук, виждам всеки мач на Левски, няма по какъв начин да не ги поддържам и да не ги виждам. Чувам се с някогашните съотборници, с управлението не. Много тежко е за цяла " синя " България раздялата с Мъри Стоилов, както за футболистите, по този начин и за управлението. Мисля, че по-късно незабавно си оказа въздействие неговото овакантяване. Всички знаем какво направи той с нашия тим за толкоз малко време. Надявам се да се върне на бял кон да помогне на тима.
Тук равнището е една-две хрумвания по-високо от нашето. Нямаш толкоз време, знаете моята игра каква е, нямаш толкоз празни пространства. Аз пристигнах неопитен. Те си играеха още шампионата. В началото не играех, тъй като треньорът виждаше, че не съм подготвен. С времето започнах да си играя, мисля, че си хванах шанса. Взех си го, направих 4-5 мача като титуляр, последния мач бях запаса, не тъй като съм играл едва, по този начин е решил треньорът. Мисля, че нещата ми се развиват добре тук. Харесват ме хората, ценят ме.
Мисля, по какъв начин да не мисля, на мен ми е доста болно като виждам мои другари да играят, а аз не. Нали сме едно цяло, както се споделя, всеки естествен футболист се бори да носи националната фланелка и да играе на такива конгреси, тъй като едно е, че представляваш родината си, другото е, че излизаш на по-голяма сцена и повече хора могат да те видят ".
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ