Здравка Анина: Следродилната депресия е с добра прогноза и повлияване, стига да се потърси навременна помощ
Здравка Анина е клиничен психолог с над 10 година професионален опит. Към момента е в развой на образование в систематичния метод към Институт по фамилна терапия - България. Има дълготраен опит в работа с хора потърпевши от принуждение и с пациенти с разнообразни типове зависимости. Била е инструктор и наставник в планове за предварителна защита на рисковото държание в учебни заведения. Участвала е в процеса по деинституционализация на лица с интелектуални усложнения и е била част от мултидисциплинарен екип, работещ с малцинствени групи. От 2023 година е част от екипа на Центъра за психична помощ към УМБАЛ „ Лозенец “.
Какво съставлява следродилната меланхолия и по какъв начин се разграничава от естествения стрес и тревога, които доста нови майки изпитват?
Раждането се подрежда измежду най-стресиращите събития в живота на дамата. Успоредно с насладата, която постоянно се допуска, че би трябвало да възцари с появяването на бебето, у майките, преди и след раждането, постоянно има доста интензивни паники. Те са свързани с грижите за новороденото, както и с спорни страсти, които закономерно се появяват в този миг.
Често това контрастира с идеализираните показа, че когато бебето се появи и майката го прегърне, мигновено ще бъде обзета от наслада и самодоволство. Всъщност единствено част от дамите се усещат по този метод и това е изцяло обикновено. При не малко родилки в началото има отмалялост, заплеснатост, прочувствени прояви на рев, комплициране или виновност по отношение на майчината роля. Това положение е известно като следродилна горест и е обвързвано както с хормоналните промени в организма, физическото безсилие, неспокойствие и стрес, по този начин и с психоемоционалното приемане на основаването на нов живот. То всекидневно се демонстрира в първите две седмици след раждането на бебето. Когато повече от две седмици паниките, страховете не се уталожват и майката изпитва неспособност да се наслаждения на новата роля, това е сигнал, че нещо не е наред.
Жените могат да изпитат страдалчество, страхове и паника, които да стартират още по време на бременността, директно след раждането, или даже шест и повече месеца, откакто бебето се е родило.
Следродилната меланхолия съставлява единствено един от аспектите на разстройства на настроението, които могат да настъпят преди и след раждането на дете. Много постоянно дамите, които страдат от меланхолия имат признаци още до момента в който са бременни, а в следствие положението се задълбочава. Освен фрапантния хормонален дисбаланс и невроендокринологични аспекти, когато приказваме за бременност и раждане, e значимо да обърнем внимание и на психичните аспекти през този интервал. Това е миг на огромна смяна и изисква нескончаем интервал на акомодация. Метафорично казано, има няколко „ подиуми “, на които се развива това деяние - вътрешно психологичната действителност на майката към сегашния миг, нейният самостоятелен личностен подтекст и общественият подтекст.
По време на бременността у дамата, а и при всички членове на фамилията, пораждат доста интензивни вътрешно-психологични процеси, безчет въпроси, паники, фантазии, мисли, стремежи и най-много мечти за бебето и за самата нея, като майка на това бебе. Те постоянно остават неизговорени и достъпът до тях е усложнен. Към всичко това би трябвало да прибавим и самото раждане, болничният престой и прекарванията на майката, които също са строго самостоятелни и зависят от голям брой съставни елементи. Друго значимо подтекстът на самостоятелната история на всяка майка, нейните личностни характерности, прекарванията й досега, методите по които се е справяла, по какъв начин е построила връзките в живота си. Трябва да се има поради, че прототипът на свързване в живота са връзките с родителите и в този смисъл персоналната история има фундаментална роля, т.е. една неповторима галактика, неповторима при всеки един от нас.
Следващото е общественият подтекст. Описано по този метод можем да си представим аргументите за многочислените разстройства в настроението на една майка - по време на бременността и след раждането. Всъщност, става въпрос за огромна смяна и доста родители могат да се окажат прочувствено неподготвени, на фона на една добра организация за посрещане на бебето. С появяването на детето фамилната двойка се изправя пред задачата да открие ново равновесие.
Кои са главните признаци на следродилната меланхолия и по какъв начин една майка може да разпознае, че може би страда от нея?
Сигналите, че нещо не е наред са самостоятелни. Необходимо е себенаблюдение и рефлексия над личните усеща и държание от страна на майките. От друга страна е значимо околните, медицинският личен състав, както и всички в непосредствена непосредственост, да бъдат бдителни за възприятията, мислите, паниките и държанието на майките със схващане за сложността на интервала. Признаците на меланхолия могат да се показват в прочувствени реакции като потиснато въодушевление или възприятие на горест, паника, засилена сензитивност, суматоха, позор, виновност, възприятие за несправяне, безизходност, самотност, досада, раздразнителност, незадоволеност, яд, нервност, рев и други. Възможно е да се виждат някои промени в държанието - като отбягване на близки и другари, загуба на интерес към действия, които доставят наслаждение или липса на интерес към детето, както и някои физически признаци като недоспиване и отмалялост, смяна в храненето, или несъразмерен сън. Може да се виждат компликации в напасването на майката с бебето, непрекъснати подозрения в майчинския потенциал, от време на време мисли за пострадване на детето или себе си. Най-общо казано, в случай че майката продължава да не може да усети и положителни страсти от новата си роля, би трябвало да се потърси помощ.
Какви са главните аргументи за възникването на следродилна меланхолия? Съществуват ли рискови фактори, които усилват вероятността от появяването й?
Причините са сложни. Много фактори се считат за рискови. Най-често посочвани в разнообразни проучвания са предхождащи травматични събития или депресивни епизоди по време на бременността и преди този момент, невисок социално-икономически статус, влошени взаимоотношения с колегата, уединен родител, малтретиране и принуждение, междуличностни спорове и така нататък
Трябва да имаме поради, че след раждането се задействат затихнали вътрешни спорове, актуализират се проблеми със личните родители и това е ненадейно за майките.
Промяната в нормалния стандарт, изтощението, неналичието на време за отмора и за себе си, са основни рискови фактори за развиване на разстройства в настроението.
Какъв е резултатът на следродилната меланхолия върху връзката сред майката и бебето, както и върху цялото семейство?
Следродилната меланхолия повлиява позитивните аспекти на прекарването и пълноценната роля на дамата и майката. Майката не може да се наслаждения на общуването със своето дете, тъй като не се усеща добре. В множеството случаи тя се изтезава от страхове, обвинявания към себе си и паники, които я изтощават. Най - общо казано, майката е залята от отрицателни прекарвания. Те постоянно остават скрити от околните от боязън да не бъде упрекната или неразбрана, а това основава огромна отдалеченост, чувство за самотност и некомпетентност. Тези мисли са в прорез с общоприетите легенди за “най-.хубавия интервал ” от живота и дамата изпитва мощна рецензия към себе си, поради възприятията си. Следродилната меланхолия лишава от силата на майката и не разрешава тя да бъде спокойна и изобретателна, до момента в който дава отговор на потребностите на бебето си. От друга страна бебето също изпитва доста интензивни прекарвания, на които възрастният би трябвало да придаде смисъл, както и потребности, които да задоволи. Бебето се нуждае от обществен контакт, а дистанцията или прочувствено неефективната връзка се претърпява като страдалчество и има своите последствия.
Съвременни образни проучвания демонстрират, че структури от мозъка остават недоразвити при деца, които са претърпели афективен недостиг и неналичието му може да докара до меланхолия и при бебето. Тя има разнообразни отблясъци в бъдеще, тук имам предвид и способността да основава пълноценни връзки. Депресивитетът на майката постоянно се презентира през проблеми в храненето при бебето. Депресията унищожава доверието и възприятието за сигурност на детето, и връзките в фамилията въобще. Тя утежнява и взаимоотношенията с колегата, като доста постоянно депресията на майката е съпроводена и с меланхолия при бащата.
Бащината меланхолия съвсем постоянно остава неидентифицирана, само че характерното при нея е, че по-често се демонстрира през интервала от третия до шестия месец след раждането на бебето. Става въпрос за поведенчески прояви, като да вземем за пример таткото прекарва с детето допустимо минимум време или въобще заобикаля другарство с него, нервира се при всеки мотив и предизвика кавги, злоупотребява с алкохол, кара невнимателно, изневерява, затваря се в себе си, отхвърля се от предходните си увлечения, непрекъснато е изтощен, усеща се физически слаб и други
Има ли способи за предварителна защита на следродилната меланхолия и какви рекомендации бихте дали на бъдещите майки и техните близки?
Най-важно е да се опитваме да си даваме сметка за сложността на интервала и да бъдем подкрепящи към майките. Идеализациите и митовете, които битуват в обществото, по отношение на родителството, в композиция със страховете и паниката на майката, ускоряват възприятието на виновност, и я подтикват да крие и да не споделя. Превенцията включва отваряне на пространство за чуване на опасенията, диалог за компликациите, през които са минали и други дами и нормализиране на нереалистичния идеализиран облик, който постоянно се тиражира в обществените мрежи и основава илюзорна визия. Физическата поддръжка като облекчаване на потребността от сън, храна, време за отмора, време за двойката, време за себе си, също е извънредно значима.
За да влага прочувствено в бебето си, една майка би трябвало да е спокойна и да разчита на помощ, когато има потребност. Когато има паники и подозрения, тя ще има потребност да чуе, че има на кого да разчита, ще изпита облекчение да чуе, че може да се усеща зле, и че не е отговорна за тези страсти. Коментари от рода на “стискай зъби ”, “ще отмине ”, “какво ти липсва ”, “стягай се ”, “бъди мощна ”, “едно време по какъв начин са се справяли ” и така нататък единствено ускоряват възприятието за виновност и самокритиката и задълбочават положението и могат да доведат до крайности.
Всяка майка би трябвало да знае, че има право и обвързване да се погрижи за себе си като потърси професионална помощ. Спокойната и уверена майка е задоволително добра майка за своето дете, тъй като ще има любознанието, търпението, спокойствието да си показа какво изпитва в този миг бебето и от какво има потребност. В тази връзка всяка майка има разнообразни потребности, има потребност от друг тип грижа за себе си, с цел да се почувства спокойна и уверена, надлежно процесът е неповторим и самостоятелен. Тук доста значимо място заема професионалната помощ, където се изследват самостоятелните потребности, търсят се аргументите и да се откриват методите за справяне.
Каква е ролята на колегата и фамилията в поддръжката на жена, която страда от следродилна меланхолия?
Ролята на колегата, на подкрепящата среда в фамилията и бих добавила, на медицинския личен състав за майката, до момента в който е приета в болница за раждането, е голяма. Предпочитам да приказвам за тази роля през едно разбиране въведено от един доста авторитетен педиатър и психоаналитик доктор Доналд Уиникът, а точно -,,холдинг,, или казано другояче - една „ удържаща “, подкрепяща функционалност на колегата, която дава задоволителна сигурност на майката, с цел да е в положение да понесе паниката и загрижеността за бебето. Има се поради прочувствената поддръжка. По силата на това сътрудникът е доста значим, тъй като точно той може успокои майката и да й вдъхне убеденост. Тази роля, несъмнено, може да бъде изпълнявана и от различен важен човек.
Важна е и физическа поддръжка, от която се нуждае майката, с цел да може да се погрижи за себе си и бебето си. Вниманието към нея самата и възприятията, които претърпява са доста значими. Често бебето остава в центъра, а страданието на майката в периферията.
Какви са методите за лекуване на следродилната меланхолия и каква е тяхната успеваемост?
Следродилната меланхолия е с добра прогноза и повлияване, стига да се потърси навременна помощ. Болестта не е закононарушение и може да засегне дами от разнообразни етноси, обществени съсловия и религии, никой не е застрахован. Лечението включва психотерапия, медикаментозна терапия или и двете. Пътят, който би трябвало да се извърви до започване на развой на лекуване, е дълъг и за жалост постоянно се стига до задънена улица.
Стигмата трайно пречи за по-добрата грижа за психологичното здраве в България и е сериозна спънка за търсене на помощ, без значение от казуса. Макар за следродилна меланхолия постоянно да се загатва, като че ли към момента битува концепцията, че това „ не може да се случи на мен “ и когато майките се изправят пред опасността на голям брой непредвидени отрицателни мисли и прекарвания, те са в потрес, усещат се доста самотно, отговорно, несъответстващо и мъчно намират сили да се свържат със експерт. Много постоянно да се търси помощ се асоциира със уязвимост, несправяне и мотив за позор. Голяма част от майките са погълнати напълно от грижата за децата си и да се отделят от тях, въпреки и за час, и да потърсят помощ, е непостижимо. Тук е ролята на околните, които могат виждат смяната в държанието или страданието и да подкрепят майката, като възстановяват и валидират възприятията й, а също й оказват помощ да се възпротиви на “вътрешния си критик ”.
Много постоянно първите признаци се появяват още през бременността и всекидневно проследяващият доктор е този, който към този момент има наблюдения над своята пациентка и може да забележи сигналите на дискомфорт.
В УМБАЛ “Лозенец ” работим взаимно с сътрудниците от Клиниката по акушерство и гинекология и съумяваме да установим контакт с пациентките, още когато постъпват за следене и раждане. Основната ни цел е, в човешки диалог, да създадем пространство за произнасяне на сложни мисли и усеща. Също по този начин организираме групи за бъдещи родители и родители на деца до 6 месеца, които се организират онлайн и онлайн. Идеята е родителите да имат пространство да разискват вълнуващи ги тематики и въпроси. Когато хората споделят в група схващат, че имат сходни прекарвания и намират поддръжка.
За консултация със Здравка Анина, запазете час на тел. 02/96 07 682.
Какво съставлява следродилната меланхолия и по какъв начин се разграничава от естествения стрес и тревога, които доста нови майки изпитват?
Раждането се подрежда измежду най-стресиращите събития в живота на дамата. Успоредно с насладата, която постоянно се допуска, че би трябвало да възцари с появяването на бебето, у майките, преди и след раждането, постоянно има доста интензивни паники. Те са свързани с грижите за новороденото, както и с спорни страсти, които закономерно се появяват в този миг.
Често това контрастира с идеализираните показа, че когато бебето се появи и майката го прегърне, мигновено ще бъде обзета от наслада и самодоволство. Всъщност единствено част от дамите се усещат по този метод и това е изцяло обикновено. При не малко родилки в началото има отмалялост, заплеснатост, прочувствени прояви на рев, комплициране или виновност по отношение на майчината роля. Това положение е известно като следродилна горест и е обвързвано както с хормоналните промени в организма, физическото безсилие, неспокойствие и стрес, по този начин и с психоемоционалното приемане на основаването на нов живот. То всекидневно се демонстрира в първите две седмици след раждането на бебето. Когато повече от две седмици паниките, страховете не се уталожват и майката изпитва неспособност да се наслаждения на новата роля, това е сигнал, че нещо не е наред.
Жените могат да изпитат страдалчество, страхове и паника, които да стартират още по време на бременността, директно след раждането, или даже шест и повече месеца, откакто бебето се е родило.
Следродилната меланхолия съставлява единствено един от аспектите на разстройства на настроението, които могат да настъпят преди и след раждането на дете. Много постоянно дамите, които страдат от меланхолия имат признаци още до момента в който са бременни, а в следствие положението се задълбочава. Освен фрапантния хормонален дисбаланс и невроендокринологични аспекти, когато приказваме за бременност и раждане, e значимо да обърнем внимание и на психичните аспекти през този интервал. Това е миг на огромна смяна и изисква нескончаем интервал на акомодация. Метафорично казано, има няколко „ подиуми “, на които се развива това деяние - вътрешно психологичната действителност на майката към сегашния миг, нейният самостоятелен личностен подтекст и общественият подтекст.
По време на бременността у дамата, а и при всички членове на фамилията, пораждат доста интензивни вътрешно-психологични процеси, безчет въпроси, паники, фантазии, мисли, стремежи и най-много мечти за бебето и за самата нея, като майка на това бебе. Те постоянно остават неизговорени и достъпът до тях е усложнен. Към всичко това би трябвало да прибавим и самото раждане, болничният престой и прекарванията на майката, които също са строго самостоятелни и зависят от голям брой съставни елементи. Друго значимо подтекстът на самостоятелната история на всяка майка, нейните личностни характерности, прекарванията й досега, методите по които се е справяла, по какъв начин е построила връзките в живота си. Трябва да се има поради, че прототипът на свързване в живота са връзките с родителите и в този смисъл персоналната история има фундаментална роля, т.е. една неповторима галактика, неповторима при всеки един от нас.
Следващото е общественият подтекст. Описано по този метод можем да си представим аргументите за многочислените разстройства в настроението на една майка - по време на бременността и след раждането. Всъщност, става въпрос за огромна смяна и доста родители могат да се окажат прочувствено неподготвени, на фона на една добра организация за посрещане на бебето. С появяването на детето фамилната двойка се изправя пред задачата да открие ново равновесие.
Кои са главните признаци на следродилната меланхолия и по какъв начин една майка може да разпознае, че може би страда от нея?
Сигналите, че нещо не е наред са самостоятелни. Необходимо е себенаблюдение и рефлексия над личните усеща и държание от страна на майките. От друга страна е значимо околните, медицинският личен състав, както и всички в непосредствена непосредственост, да бъдат бдителни за възприятията, мислите, паниките и държанието на майките със схващане за сложността на интервала. Признаците на меланхолия могат да се показват в прочувствени реакции като потиснато въодушевление или възприятие на горест, паника, засилена сензитивност, суматоха, позор, виновност, възприятие за несправяне, безизходност, самотност, досада, раздразнителност, незадоволеност, яд, нервност, рев и други. Възможно е да се виждат някои промени в държанието - като отбягване на близки и другари, загуба на интерес към действия, които доставят наслаждение или липса на интерес към детето, както и някои физически признаци като недоспиване и отмалялост, смяна в храненето, или несъразмерен сън. Може да се виждат компликации в напасването на майката с бебето, непрекъснати подозрения в майчинския потенциал, от време на време мисли за пострадване на детето или себе си. Най-общо казано, в случай че майката продължава да не може да усети и положителни страсти от новата си роля, би трябвало да се потърси помощ.
Какви са главните аргументи за възникването на следродилна меланхолия? Съществуват ли рискови фактори, които усилват вероятността от появяването й?
Причините са сложни. Много фактори се считат за рискови. Най-често посочвани в разнообразни проучвания са предхождащи травматични събития или депресивни епизоди по време на бременността и преди този момент, невисок социално-икономически статус, влошени взаимоотношения с колегата, уединен родител, малтретиране и принуждение, междуличностни спорове и така нататък
Трябва да имаме поради, че след раждането се задействат затихнали вътрешни спорове, актуализират се проблеми със личните родители и това е ненадейно за майките.
Промяната в нормалния стандарт, изтощението, неналичието на време за отмора и за себе си, са основни рискови фактори за развиване на разстройства в настроението.
Какъв е резултатът на следродилната меланхолия върху връзката сред майката и бебето, както и върху цялото семейство?
Следродилната меланхолия повлиява позитивните аспекти на прекарването и пълноценната роля на дамата и майката. Майката не може да се наслаждения на общуването със своето дете, тъй като не се усеща добре. В множеството случаи тя се изтезава от страхове, обвинявания към себе си и паники, които я изтощават. Най - общо казано, майката е залята от отрицателни прекарвания. Те постоянно остават скрити от околните от боязън да не бъде упрекната или неразбрана, а това основава огромна отдалеченост, чувство за самотност и некомпетентност. Тези мисли са в прорез с общоприетите легенди за “най-.хубавия интервал ” от живота и дамата изпитва мощна рецензия към себе си, поради възприятията си. Следродилната меланхолия лишава от силата на майката и не разрешава тя да бъде спокойна и изобретателна, до момента в който дава отговор на потребностите на бебето си. От друга страна бебето също изпитва доста интензивни прекарвания, на които възрастният би трябвало да придаде смисъл, както и потребности, които да задоволи. Бебето се нуждае от обществен контакт, а дистанцията или прочувствено неефективната връзка се претърпява като страдалчество и има своите последствия.
Съвременни образни проучвания демонстрират, че структури от мозъка остават недоразвити при деца, които са претърпели афективен недостиг и неналичието му може да докара до меланхолия и при бебето. Тя има разнообразни отблясъци в бъдеще, тук имам предвид и способността да основава пълноценни връзки. Депресивитетът на майката постоянно се презентира през проблеми в храненето при бебето. Депресията унищожава доверието и възприятието за сигурност на детето, и връзките в фамилията въобще. Тя утежнява и взаимоотношенията с колегата, като доста постоянно депресията на майката е съпроводена и с меланхолия при бащата.
Бащината меланхолия съвсем постоянно остава неидентифицирана, само че характерното при нея е, че по-често се демонстрира през интервала от третия до шестия месец след раждането на бебето. Става въпрос за поведенчески прояви, като да вземем за пример таткото прекарва с детето допустимо минимум време или въобще заобикаля другарство с него, нервира се при всеки мотив и предизвика кавги, злоупотребява с алкохол, кара невнимателно, изневерява, затваря се в себе си, отхвърля се от предходните си увлечения, непрекъснато е изтощен, усеща се физически слаб и други
Има ли способи за предварителна защита на следродилната меланхолия и какви рекомендации бихте дали на бъдещите майки и техните близки?
Най-важно е да се опитваме да си даваме сметка за сложността на интервала и да бъдем подкрепящи към майките. Идеализациите и митовете, които битуват в обществото, по отношение на родителството, в композиция със страховете и паниката на майката, ускоряват възприятието на виновност, и я подтикват да крие и да не споделя. Превенцията включва отваряне на пространство за чуване на опасенията, диалог за компликациите, през които са минали и други дами и нормализиране на нереалистичния идеализиран облик, който постоянно се тиражира в обществените мрежи и основава илюзорна визия. Физическата поддръжка като облекчаване на потребността от сън, храна, време за отмора, време за двойката, време за себе си, също е извънредно значима.
За да влага прочувствено в бебето си, една майка би трябвало да е спокойна и да разчита на помощ, когато има потребност. Когато има паники и подозрения, тя ще има потребност да чуе, че има на кого да разчита, ще изпита облекчение да чуе, че може да се усеща зле, и че не е отговорна за тези страсти. Коментари от рода на “стискай зъби ”, “ще отмине ”, “какво ти липсва ”, “стягай се ”, “бъди мощна ”, “едно време по какъв начин са се справяли ” и така нататък единствено ускоряват възприятието за виновност и самокритиката и задълбочават положението и могат да доведат до крайности.
Всяка майка би трябвало да знае, че има право и обвързване да се погрижи за себе си като потърси професионална помощ. Спокойната и уверена майка е задоволително добра майка за своето дете, тъй като ще има любознанието, търпението, спокойствието да си показа какво изпитва в този миг бебето и от какво има потребност. В тази връзка всяка майка има разнообразни потребности, има потребност от друг тип грижа за себе си, с цел да се почувства спокойна и уверена, надлежно процесът е неповторим и самостоятелен. Тук доста значимо място заема професионалната помощ, където се изследват самостоятелните потребности, търсят се аргументите и да се откриват методите за справяне.
Каква е ролята на колегата и фамилията в поддръжката на жена, която страда от следродилна меланхолия?
Ролята на колегата, на подкрепящата среда в фамилията и бих добавила, на медицинския личен състав за майката, до момента в който е приета в болница за раждането, е голяма. Предпочитам да приказвам за тази роля през едно разбиране въведено от един доста авторитетен педиатър и психоаналитик доктор Доналд Уиникът, а точно -,,холдинг,, или казано другояче - една „ удържаща “, подкрепяща функционалност на колегата, която дава задоволителна сигурност на майката, с цел да е в положение да понесе паниката и загрижеността за бебето. Има се поради прочувствената поддръжка. По силата на това сътрудникът е доста значим, тъй като точно той може успокои майката и да й вдъхне убеденост. Тази роля, несъмнено, може да бъде изпълнявана и от различен важен човек.
Важна е и физическа поддръжка, от която се нуждае майката, с цел да може да се погрижи за себе си и бебето си. Вниманието към нея самата и възприятията, които претърпява са доста значими. Често бебето остава в центъра, а страданието на майката в периферията.
Какви са методите за лекуване на следродилната меланхолия и каква е тяхната успеваемост?
Следродилната меланхолия е с добра прогноза и повлияване, стига да се потърси навременна помощ. Болестта не е закононарушение и може да засегне дами от разнообразни етноси, обществени съсловия и религии, никой не е застрахован. Лечението включва психотерапия, медикаментозна терапия или и двете. Пътят, който би трябвало да се извърви до започване на развой на лекуване, е дълъг и за жалост постоянно се стига до задънена улица.
Стигмата трайно пречи за по-добрата грижа за психологичното здраве в България и е сериозна спънка за търсене на помощ, без значение от казуса. Макар за следродилна меланхолия постоянно да се загатва, като че ли към момента битува концепцията, че това „ не може да се случи на мен “ и когато майките се изправят пред опасността на голям брой непредвидени отрицателни мисли и прекарвания, те са в потрес, усещат се доста самотно, отговорно, несъответстващо и мъчно намират сили да се свържат със експерт. Много постоянно да се търси помощ се асоциира със уязвимост, несправяне и мотив за позор. Голяма част от майките са погълнати напълно от грижата за децата си и да се отделят от тях, въпреки и за час, и да потърсят помощ, е непостижимо. Тук е ролята на околните, които могат виждат смяната в държанието или страданието и да подкрепят майката, като възстановяват и валидират възприятията й, а също й оказват помощ да се възпротиви на “вътрешния си критик ”.
Много постоянно първите признаци се появяват още през бременността и всекидневно проследяващият доктор е този, който към този момент има наблюдения над своята пациентка и може да забележи сигналите на дискомфорт.
В УМБАЛ “Лозенец ” работим взаимно с сътрудниците от Клиниката по акушерство и гинекология и съумяваме да установим контакт с пациентките, още когато постъпват за следене и раждане. Основната ни цел е, в човешки диалог, да създадем пространство за произнасяне на сложни мисли и усеща. Също по този начин организираме групи за бъдещи родители и родители на деца до 6 месеца, които се организират онлайн и онлайн. Идеята е родителите да имат пространство да разискват вълнуващи ги тематики и въпроси. Когато хората споделят в група схващат, че имат сходни прекарвания и намират поддръжка.
За консултация със Здравка Анина, запазете час на тел. 02/96 07 682.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ