Симеон Миланов: Мюнхен - два различни подхода към международните отношения и международната сигурност
Здравейте уважаеми фенове, през днешния ден ще си разреша да разясня наскоро отминалата Мюнхенска конференция по сигурността и по-точно присъединяване в нея на Ван Й, шеф на офиса на Комисията за интернационалните връзки на Централния комитет на ККП и член на Политбюро на Централен комитет на ККП. Защо? Ами, тъй като се видяха за следващ път два разнообразни метода към интернационалните връзки и интернационалната сигурност. И единият от тези подходи напълно не резонира с това, което нашите медии обичат да папагалстват - за мир, народна власт, основан на правила ред и тнт.
- Първо, видяхме Ван Й във Франция, където президентът Макрон не скри, че стратегическият разговор сред двете страни е значим. Според него, Париж и Пекин би трябвало да поддържат дружно стабилността, салдото и многостранната дипломация и да се опълчват на блоковите борби - политика, която за жалост, както е известно, доста от съдружниците на мосю Макрон не поддържат. Така или другояче обаче, тази среща беше ясна индикация, че макар натиска на Съединени американски щати, връзките сред Китай и Европа резервират смисъла си - Китай е най-големият търговски сътрудник на Европа въпреки всичко. А и сигурно на Стария континент към момента има политици, които схващат, че съдействието с Китай е единственият късмет за Европа за някаква субектност и значителност.
- Малко по-късно, в коридорите на Мюнхенската конференция по сигурността видяхме неофициална среща сред Ван Й и Антъни Блинкен по молба на американската страна. Въпреки скорошните ескалации на напрежението инициирани от Съединени американски щати, китайците въпреки всичко одобриха американското искание от позиция на потребността от стабилизация на двустранните връзки и поради световната сигурност. Тук няма изненади - китайската позиция е поредна - Китай държи вратата отворена за разговор с американците. И точно американците са тези, които все приказват от своя страна за въздържане. Просто сравнете реториката. Китайците приказват за " споделена орис на човечеството ", за потребността от китайско-американско съдействие. От другата страна са американците, които приказват за въздържане, за военни съюзи, за потребността да попречат на растежа и развиването на Китай, за войни, наказания и конкуренция. Това прочее в известна степен се дължи и на обстоятелството, че в Съединени американски щати в действителност не схващат китайската цивилизация и менталност, които в общи линии в никакъв случай не са били експанзивни. За разлика от англосаксонците, китайците в никакъв случай в историята си не са тръгвали да покоряват други континенти. Нещо повече, когато известните съкровищни флотилии на династията Мин стигат до Африка през 15-и век, китайският император заповядва да изгорят по-късно корабите и картите - и това е всичко, което би трябвало да знаете за нервността, която се основава изкуствено, че Китай желал да управлява света.
- Третото основно нещо тук, това е китайското предложение за мир в Украйна. Не е загадка, че китайско-руските връзки са стратегическо партньорство, което съгласно мнозина си е неофициален съюз. Двете страни се поддържат по всевъзможен метод, само че все пак, Ван Й се срещна с украинския външен министър Кулеба и акцентира, че Китай е зает с насърчаването на разговор за мир и не желае удължение на спора и рецесията. Това съгласете се, не е държанието на страна, която е намесена в спора, както американците упрекват Китай. Очевидно Пекин държи каналите на връзка освен с другарска Москва, само че и с Киев, към който до момента Китай се е отнасял единствено диалогично. Китайската позиция в общи линии е, че КНР е срещу войната и удължаването й, само че ясно осъзнава, че повода за спора е разширението на НАТО в Източна Европа, което сътвори екзистенциална опасност за сигурността на Русия. Много сходна опасност с тази, която още веднъж Съединени американски щати основават във водите и териториите към Китай.
В идния китайски документ, който китайците оповестиха, че би трябвало да донесе малко разсъдък в тези бурни събития, ще се подчертае освен китайския кардинален ангажимент към суверенитета на всяка страна, само че също по този начин и потребността от почитание и схващане към терзанията за сигурността на всички страни. С други думи, Китай предлага от една страна спорът да се приключи и да се зачита суверенитета на Украйна, а въпреки това Западът и НАТО да зачетат терзанията за сигурността на Русия. В документа стана ясно, че Китай ще преповтори своята позиция, че нуклеарна война не може да бъде извоювана и не би трябвало да се води. Това не е просто празна изразителност, тъй като за жалост, все по-често във Вашингтон някои политици приказват, че Съединени американски щати могат да нанесат обезоръжаващ първи нуклеарен удар или пък че тактическите нуклеарни оръжия няма да унищожат човечеството, както биха го създали стратегическите нуклеарни оръжия. Китай акцентира, че е подготвен да подаде ръце на всички, с цел да се възстановява обстановката.
Но макар всички ясни сигнали, че Китай е безпристрастен в този спор и желае по-бързото му разрешаване, Западът продължава да упреква КНр, че е страна по него, което меко казано наподобява необичайно. На фронта нито има китайски оръжия, нито китайски войски, нито пък Китай е спрял връзките си с Украйна или подкрепящото я НАТО. За всеки по-безпристрастен наблюдаващ е ясно, че за китайците няма полза от заемането на страна. Тяхната теория постоянно се е базирала на така наречен взаимоизгодни връзки с всички. Идеалният свят на китайските дипломати е този, в който не се конфронтират с никого и всички са удовлетворени и фокусирани върху търговията, бизнеса и стопанската система. Което не пречи на Запада, който към този момент е предостатъчно забъркан в украинския спор, снабдявайки Киев с всевъзможни оръжейни системи - от фамозните Хаймарси до към този момент и танкове, да упреква Китай.
И тъй като чета анализите и погледа на китайски медии и интернационалните специалисти, мога да ви кажа уважаеми фенове, че в Китай все по-ясно осъзнават, че Западът не търси мир в Украйна. Както един китайски специалист от Global Times съобщи, Западът самичък се е вкарал в клопката на ирационалната ненавист и конфронтация против Русия и сходен метод на мислене едва ли ще докара и самата Русия на масата за договаряния. Друг китайски специалист, Ван Хуяо споделя, че европейците не желаят да седнат да договарят, а Съединени американски щати поддържат продължаването на войната. На фона на тези обстоятелства китайското предложение за мир е още по-важно от кардинална позиция. Защото към този момент всички предизвикват единствено ескалацията, която от ден на ден ни води в посока на открита война Русия - НАТО.
Моето персонално разбиране е, че Западът няма да разреши то да бъде съществено прегледано. Но все пак, мирното предложение на Китай може да даде ясна индикация най-малко на европейците и руснаците, в случай че не на американците, че има и различен метод с изключение на войната. И че има кой да посредничи за съгласие. Така или другояче, на фона на световната неустойчивост, фактът, че Китай се нагърбва с задачата да обезпечи мир в Европа, на другия завършек на Евразия, повдига доверието в страната и активите на Пекин. Независимо дали самият Китай го желае, още повече пък Съединени американски щати, които не го желаят сигурно, Китай се трансформира в световен фактор, без който не може да се урегулира нито един сериозен спор. Фактор, който ще е все по-голям освен в своя район, в Източна Азия, само че даже и в Европа, където се развива този спор. И даже в Европа никой да не усети разликата сред китайския и американския метод в сигурността, в цяла Азия, Африка и Тихоокеанския район това към този момент се усеща. Нужно ли е да изброявам, че от ден на ден страни избират да сътрудничат с Китай, вместо със Съединени американски щати, освен по въпросите на стопанската система, само че и по тези на сигурността.
Източник: https://bulgarian.cri.cn/2023/02/24/ARTITU9n5xygfczkYZOfjDix230224.shtml
- Първо, видяхме Ван Й във Франция, където президентът Макрон не скри, че стратегическият разговор сред двете страни е значим. Според него, Париж и Пекин би трябвало да поддържат дружно стабилността, салдото и многостранната дипломация и да се опълчват на блоковите борби - политика, която за жалост, както е известно, доста от съдружниците на мосю Макрон не поддържат. Така или другояче обаче, тази среща беше ясна индикация, че макар натиска на Съединени американски щати, връзките сред Китай и Европа резервират смисъла си - Китай е най-големият търговски сътрудник на Европа въпреки всичко. А и сигурно на Стария континент към момента има политици, които схващат, че съдействието с Китай е единственият късмет за Европа за някаква субектност и значителност.
- Малко по-късно, в коридорите на Мюнхенската конференция по сигурността видяхме неофициална среща сред Ван Й и Антъни Блинкен по молба на американската страна. Въпреки скорошните ескалации на напрежението инициирани от Съединени американски щати, китайците въпреки всичко одобриха американското искание от позиция на потребността от стабилизация на двустранните връзки и поради световната сигурност. Тук няма изненади - китайската позиция е поредна - Китай държи вратата отворена за разговор с американците. И точно американците са тези, които все приказват от своя страна за въздържане. Просто сравнете реториката. Китайците приказват за " споделена орис на човечеството ", за потребността от китайско-американско съдействие. От другата страна са американците, които приказват за въздържане, за военни съюзи, за потребността да попречат на растежа и развиването на Китай, за войни, наказания и конкуренция. Това прочее в известна степен се дължи и на обстоятелството, че в Съединени американски щати в действителност не схващат китайската цивилизация и менталност, които в общи линии в никакъв случай не са били експанзивни. За разлика от англосаксонците, китайците в никакъв случай в историята си не са тръгвали да покоряват други континенти. Нещо повече, когато известните съкровищни флотилии на династията Мин стигат до Африка през 15-и век, китайският император заповядва да изгорят по-късно корабите и картите - и това е всичко, което би трябвало да знаете за нервността, която се основава изкуствено, че Китай желал да управлява света.
- Третото основно нещо тук, това е китайското предложение за мир в Украйна. Не е загадка, че китайско-руските връзки са стратегическо партньорство, което съгласно мнозина си е неофициален съюз. Двете страни се поддържат по всевъзможен метод, само че все пак, Ван Й се срещна с украинския външен министър Кулеба и акцентира, че Китай е зает с насърчаването на разговор за мир и не желае удължение на спора и рецесията. Това съгласете се, не е държанието на страна, която е намесена в спора, както американците упрекват Китай. Очевидно Пекин държи каналите на връзка освен с другарска Москва, само че и с Киев, към който до момента Китай се е отнасял единствено диалогично. Китайската позиция в общи линии е, че КНР е срещу войната и удължаването й, само че ясно осъзнава, че повода за спора е разширението на НАТО в Източна Европа, което сътвори екзистенциална опасност за сигурността на Русия. Много сходна опасност с тази, която още веднъж Съединени американски щати основават във водите и териториите към Китай.
В идния китайски документ, който китайците оповестиха, че би трябвало да донесе малко разсъдък в тези бурни събития, ще се подчертае освен китайския кардинален ангажимент към суверенитета на всяка страна, само че също по този начин и потребността от почитание и схващане към терзанията за сигурността на всички страни. С други думи, Китай предлага от една страна спорът да се приключи и да се зачита суверенитета на Украйна, а въпреки това Западът и НАТО да зачетат терзанията за сигурността на Русия. В документа стана ясно, че Китай ще преповтори своята позиция, че нуклеарна война не може да бъде извоювана и не би трябвало да се води. Това не е просто празна изразителност, тъй като за жалост, все по-често във Вашингтон някои политици приказват, че Съединени американски щати могат да нанесат обезоръжаващ първи нуклеарен удар или пък че тактическите нуклеарни оръжия няма да унищожат човечеството, както биха го създали стратегическите нуклеарни оръжия. Китай акцентира, че е подготвен да подаде ръце на всички, с цел да се възстановява обстановката.
Но макар всички ясни сигнали, че Китай е безпристрастен в този спор и желае по-бързото му разрешаване, Западът продължава да упреква КНр, че е страна по него, което меко казано наподобява необичайно. На фронта нито има китайски оръжия, нито китайски войски, нито пък Китай е спрял връзките си с Украйна или подкрепящото я НАТО. За всеки по-безпристрастен наблюдаващ е ясно, че за китайците няма полза от заемането на страна. Тяхната теория постоянно се е базирала на така наречен взаимоизгодни връзки с всички. Идеалният свят на китайските дипломати е този, в който не се конфронтират с никого и всички са удовлетворени и фокусирани върху търговията, бизнеса и стопанската система. Което не пречи на Запада, който към този момент е предостатъчно забъркан в украинския спор, снабдявайки Киев с всевъзможни оръжейни системи - от фамозните Хаймарси до към този момент и танкове, да упреква Китай.
И тъй като чета анализите и погледа на китайски медии и интернационалните специалисти, мога да ви кажа уважаеми фенове, че в Китай все по-ясно осъзнават, че Западът не търси мир в Украйна. Както един китайски специалист от Global Times съобщи, Западът самичък се е вкарал в клопката на ирационалната ненавист и конфронтация против Русия и сходен метод на мислене едва ли ще докара и самата Русия на масата за договаряния. Друг китайски специалист, Ван Хуяо споделя, че европейците не желаят да седнат да договарят, а Съединени американски щати поддържат продължаването на войната. На фона на тези обстоятелства китайското предложение за мир е още по-важно от кардинална позиция. Защото към този момент всички предизвикват единствено ескалацията, която от ден на ден ни води в посока на открита война Русия - НАТО.
Моето персонално разбиране е, че Западът няма да разреши то да бъде съществено прегледано. Но все пак, мирното предложение на Китай може да даде ясна индикация най-малко на европейците и руснаците, в случай че не на американците, че има и различен метод с изключение на войната. И че има кой да посредничи за съгласие. Така или другояче, на фона на световната неустойчивост, фактът, че Китай се нагърбва с задачата да обезпечи мир в Европа, на другия завършек на Евразия, повдига доверието в страната и активите на Пекин. Независимо дали самият Китай го желае, още повече пък Съединени американски щати, които не го желаят сигурно, Китай се трансформира в световен фактор, без който не може да се урегулира нито един сериозен спор. Фактор, който ще е все по-голям освен в своя район, в Източна Азия, само че даже и в Европа, където се развива този спор. И даже в Европа никой да не усети разликата сред китайския и американския метод в сигурността, в цяла Азия, Африка и Тихоокеанския район това към този момент се усеща. Нужно ли е да изброявам, че от ден на ден страни избират да сътрудничат с Китай, вместо със Съединени американски щати, освен по въпросите на стопанската система, само че и по тези на сигурността.
Източник: https://bulgarian.cri.cn/2023/02/24/ARTITU9n5xygfczkYZOfjDix230224.shtml
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ