Здравейте, сигурно сте чели многократно подобни истории. Аз самата също съм

Здравейте,
сигурно сте чели неведнъж сходни истории. Аз самата също съм чела, само че не съм предполагала, че ще попадна в същата обстановка.
С годеникът ми (Марин) сме дружно от близо 2 години, имаме си детенце на 9 месеца, с нас живее и щерка ми от предходна връзка.
Всичко в фамилията е наред, имаме си дребните ежедневни проблеми, само че като цяло съм щастлива с него, тъй като знам че най-сетне съм срещнала „ моят човек “ след три несполучливи връзки.
Най-големият ми проблем идва от една жена (ще я нарека Зара) и фамилията и.
Та въпросната жена беше наша колежка, там са се и срещнали, преди аз да стартира работа в тази компания.

Сближили са се доста като другари, в някакъв миг Марин е имал някакви усеща към нея, само че в никакъв случай нищо не се е случвало сред тях (така споделя той, а от други сътрудници знам, че нищо не се е случило, тъй като тя не е искала).В следствие тя среща настоящия си сътрудник (Мартин), с който живеят на фамилни начала и имат дете на 2 год.
В началото Мартин не е бил доста благополучен от тяхното другарство, само че с времето го приема и в този момент с годеникът ми са близки, в което няма нищо неприятно.
Всички неприятности започнаха от момента, в който Зара стъпи за пръв път у дома…Аз от работата още я знам, че е извънредно нахална и груба даже с хората но в никакъв случай не сме били близки и не ме е дразнело кой знае какъв брой.

Тъкмо бях забременяла, преместихме се в независимо жилище, още не си бяхме наредили като хората мебели и мебелировка, и започнаха всяка седмица да се натрисат вкъщи – няма да пита комфортно ли е, не е ли -„ ние идваме “ или „ другата седмица сме у вас “….нито аз, нито годеникът ми смеем да кажем нещо от обикновено образование, а той по-скоро им е привикнал, тъй като до момента в който е живеел самичък непрекъснато се е случвало това.
Аз работех от заран до вечер, бременна, с щерка ученичка, единствено до посетители ми беше от самото начало.
Идва Зара и стартира да разяснява кое по какъв начин сме наредили, туй било смешно, в градината такива цветя да сме посадили, тия що по този начин сме ги оставили да изсъхнат…освен това нон стоп директиви за бременността ми, като че ли аз не съм била бременна преди или съм малоумна.

Най-бруталната интервенция беше по отношение на кърменето. Понеже си имам здравословни проблеми и предизвестих моят човек, че ще опитвам, само че надали ще се получи,а и известно време след раждането чаках да ми слагат инжекции, които не са съвместими с кърмене.
Е да но Зара зад тила ми споделила, че безусловно би трябвало да кърмя, даже и да е за няколко дни и моят тъй като я слуша (което ми беше извънредно обидно,че нейното мнение е по-важно) аз към този момент доста набрах но стиснах зъби и този път.
Тя все всичко знае, на всички места е способена по всички въпроси. По всевъзможен метод се пробва да се изкара освен това от мен и да ми подсети какъв брой добре познава Марин. Подаряваме им нещо за тях или детето….реакция „ цялостен саможивец “…сякаш пък сме длъжни, маса пари сме дали по дарове за тях.

Идва вкъщи, пуска сина си да върви и пипа безотговорно на всички места „ то дете, обикновено да пипа “.Ами на мен ми е ясно,че е обикновено да пипа но от неговото пипане имаме към този момент няколко развалени ел.уреда, щото е „ обикновено “ и то няма потребност да го гледа къде върви и какво пипа.
Аз не съм възпитана по този метод и за мен това е последна безочливост и пренебрежение към непознатото.
Друг проблем – няколко пъти звъни на годеникът ми, той не подвига и стартира да звъни на мен – няма „ здрасти “ единствено „ къде е? “….чакай малко, къде се намираш и с кого приказваш???Тя просто беше привикнала той да и е разполагаем 24/7 и въобще не се преценява, че има семейство към този момент и не е доста подходящо да звъни, тъй като и е докривяло,че и звук да ми държи.

Стисках зъби, стисках но не устоях и избухнах един ден след следващото неуговорено посещаване и го питах тя за коя и каква се мисли?Каква е тази безочливост и по какъв начин може той въобще да и разрешава да се държи по този начин….някак си ми е извънредно обидно.
Майка му не звъни толкоз и не идва толкоз постоянно,камо ли пък звук да ми държи за нещо.
Та очевидно най-сетне се усетиха,че не ми е доста прелестно да идват вкъщи и стопираха, при което споделих на Марин най-културно да и изясни,че ние сме семейство и това непрекъснато наличие, тъй като на тях им е скучно, не е доста комфортно,защото в случай че нищо не и каже и стартира да страни от тях,ще стане проблем.

Само че той нищо не и сподели, дали от образование, дали тъй като реши,че ще си скапват отношенията…
Изведнъж ми стана доста хубаво и умерено, цели 2 месеца не я бях виждала и един ден годеникът ми се прибира от работа и ми споделя, че някой на работа пуска клюки, че синът на Зара е от моят мъж, тъй като приличал на него.
Колегите още като е забременяла са шушукали, това не е нов слух за мен, само че се ядосах,че за следващ път денят ми се скапа поради тази хитруша.
Миналият месец детето им имаше рожден ден и тъй като му вършиха празненство след няколко дни, питали Марин по кое време ще отиде – на денят или на празненството но в случай че можело и синът ни да вземе да го видели.

Казах на Марин, че в случай че счита за добра концепция да отидем всички като семейство ще стисна зъби и ще отида,колкото и да ме нервира.
Той се зарадва, тъй като му тежи,че не се харесваме. Аз разбирам,че държи на тях, другари са му, кръстник е на сина им и постоянно съм му казвала,че нямам срещу това другарство единствено да е с някаква мярка. За мен не е обикновено някаква жена да ми звъни и да ми държи звук къде е мъжът ми, да ми влиза в къщата и да се разпорежда все едно е вкъщи си.
Отидохме на рождения ден…по непоносимо отношение не съм търпяла – седнаха си на масата, ядат си, мен ме оставиха в профил на дивана с бебето като че ли ме няма общо взето.

Най-демонстративно предложения щерка ми на празненството след няколко дни, само че единствено нея и знае,че няма да я пусна да стъпи там но трябваше пред нея да каже, с цел да се изяснявам след това за какво няма да ходи…
Като си тръгнахме Марин ми сподели „ Край, повече няма да те карам да търпиш същото. Благодаря, че пристигна и опита. Аз ще ги виждам понякога, тъй като съм кръстник на дребния и толкоз. “
Ами да но не…те си му звънят да върви да им попълня всякакви документи, в събота вместо да излезем някъде фамилно, Марин ще ги кара на не знам си какъв брой км до летище,щото щели да вървят еди къде си, изтощен след работа вечерта до късно.

Обидно ми е, тъй като той ги е привикнал да им е разполагаем, върви отново да им угажда, действително за него очевидно е ОК те да се държат с мен все едно съм никой. Аз ли не съм наред или???
За мен Марин е индивидът, който трябваше да изясни на двамата (и изключително на „ положителната си другарка “), че казусът не е в това какво шушукат хората, а в нейното безочливо държание, само че той просто не е учтив по този начин, а и малко или доста държи на това другарство, което поради изброените случки ме кара да се усещам по-малко значима за него.
Вие какво мислите – Аз ли не съм наред, че избеснявам от тази обстановка или повредата не е в моя тв приемник?
Инфо: rozali