Мини през трупове, но качи Еверест
Здравейте съотечественици,
Честит ви Бляк фрайди!
Присетих се оня ден за едно филмче, което бях гледала за Еверест, където една покорителка, стара англичанка, разправяше по какъв начин идва един миг, в който влизаш в така наречен Мъртва Зона, която стартира от височина 8600 метра до заветните 8848, където виждаш единствено замръзнали трупове, стоящи на студа, бурите и снеговете от години.
Разбира се това много ме впечатли и се разрових за детайлности...
Оказва се, че... в действителност не знам от къде да стартира, тъй като желая да засегна расизма, толерантността, себеотдаването, лудостта и най-вече - безумието, което живеем...
Та, става известно, че отивайки да покоряваш този топ на Земята, ти в действителност оставяш всичкото си образование и просвета, особености, темперамент и впрочем общо признати правила за държание в социума някъде долу в последния базов лагер и единствената ти и заветна цел е да качиш себе си и да се свалиш от там, с цел да се прибереш назад в къщи и там да кажат "той покори покрива на планетата ". Независимо, че качвайки се и - забележете - слизайки, ти срещаш бедстващи алпинисти. Срещаш ги, чуваш на идващия ден, в случай че си късметлия да се върнеш от върха, че още са живи и бедстват, по-късно още ден два те оцеляват там, след това просто умират, прегърнати от бялата гибел.
Но на каква цена...
Вие представяте ли си, че това е признато там и не се разяснява, не се смята за съучастие или подбуждане към самоубийство...
Намерих един случай, в който жена бедствала под върха, около нея прекосявали други алпинисти, някои поспирали и давали от личния си О2. Други просто я зоабикаляли, стигали горе и се прибирали и два дни по-късно разпитвали за нея в лагера другите идващи от горе и те казвали, че е още жива. Все отново на третия ден тя умряла, а след няколко дни някой просто я отместил от пътя с цел да не се спънка.
В цялата тази безумица било забъркано семейство, което пробвало да й помогне, само че в един миг трябвало да избират, те ли да оцелеят или тя... и я оставили... Явно връщайки се в всекидневието си не намирали покой за осъщественото или неизвършеното и 7 година по-късно се върнали с цел да смъкват натрупа й. Което не било по никакъв начин елементарно, въпреки всичко съумели да я пренесат в някакво място, като трап, където създали нещо като алегорично заравяне.
Трябва да отбележим обстоятелството, че на 8000 м. всичко, което ти се случва, при този мраз, е нереално - влизаш в някаква медитация и вървиш нагоре. Нещо като продължаваща с часове асфикция, премесена с доста мраз и адреналин. После правиш кръгом и слизаш долу, като придвижванията ти са толкоз забавени, че все едно се опитваш да тичаш под вода, дружно с неналичието на въздух.
Въпреки всичко за моралния проблем обвързван с покоряването на Еверест стартира да се приказва едвам през 2015 година
Разбирате ли?! Преди две години единствено.
Случката е потресаваща - поробител без два крайници с протези сбъдва фантазията си да се качи до върха, само че по пътя, който е стеснен към 20 см. е паднал и умира постепенно различен планинар, тъй че, този с протезите трябвало да го прескочи с цел да продължи и да го прескочи още веднъж на връщане, както създали и всички останали експедиции същия ден. Чак като стигнал вкъщи признал тази безсмислица и тогава, около върха му, да качи върха без крайници, се подвига и абсурдът. ПРАВИЛНО ЛИ Е ТОВА да оставят хората, нуждаещи се от помощ там, да умират. Като кучета, като остарял кон. Като нещо нищожно.
Разбира се няма кой знае какъв публичен отзив на казуса и никакво решение.
Преди година пък, група непалски шерпи решили да създадат акция по почистването на върха, тъй като, става известно, че там е признато, като ти свършат бисквитките да си хвърлиш опаковката, да си зарежеш кислороднаат бутилка и изобщо всичко, от което не се нуждаеш. Така сега, към 70 година по-късно от първия стъпил човешки крайник там, Еверест наподобява на сметище. Все отново, акцията по почистването в частност е съумяла, поприбрали са някакво количество. Според пресата и японски алпинисти са почиствали и са свалили 500 кг. отпадък.
Другият проблем, който не ми дава мира са шерпите. Шерпите носят: храна, екипировка, багаж, техника... даже алпинистите, които са ги наели. Има шерпи, които са качвали Еверест по 10 пъти. Има един, на никое място не срещнах името му, който е сложил връх измежду шерпите и е качил Еверест 21 пъти.
Двадесет и един пъти, ТОВА Е ЧОВЕКЪТ, единственият за момента на планетата, качил върха двадесет и един пъти!
А ние дори не знаем името му.... нали?! Знаем, че на тях им заплащат за това, което правят, само че те не са ли равни на останалите, за какво техните качвания и върхове не се броят? Защо за подвизите им се мълчи. Много постоянно се е случвало шерп да избавя бедстващ планинар, без значение, че не му влиза в работа... и не му е платено за това.
Покорители описват, че към върха има най-малко 200 натрупа. Също споделят, че се усеща свръхестествено наличие там. Много от тях споделят, че в най-трудната част виждали тъмни сенки и са разговаряли даже с тях. Едва ли не сенките са споделяли тактики за качване и слизане от върха и надали не с помощта на това те са оцелявали.
Страшничко е посланието, което идва от върха на върховете: мини през трупове, само че стигни и увенчай егото си със удовлетворение.
Каква е връзката с отминалия Черен петък ли? Ето тази - отивайте да пазарувате, накупете тонове ненужни движимости, бъдещи боклуци и подпомагайте безсмисленото действие на тази безумна система, в която оцеляваме...
П.С. На върха са оставили живота си трима българи: Христо Проданов, Христо Христов и племенницата на първия, Мариана Масларова. Всички те са останали в мъртвата зона, като Мариана е желала да е първата българка качила върха, само че по този начин и няма доказателство до през днешния ден, че е съумяла.
Царство им небесно!
Коментарът е оповестен във фейсбук страницата на Пипа Че
Честит ви Бляк фрайди!
Присетих се оня ден за едно филмче, което бях гледала за Еверест, където една покорителка, стара англичанка, разправяше по какъв начин идва един миг, в който влизаш в така наречен Мъртва Зона, която стартира от височина 8600 метра до заветните 8848, където виждаш единствено замръзнали трупове, стоящи на студа, бурите и снеговете от години.
Разбира се това много ме впечатли и се разрових за детайлности...
Оказва се, че... в действителност не знам от къде да стартира, тъй като желая да засегна расизма, толерантността, себеотдаването, лудостта и най-вече - безумието, което живеем...
Та, става известно, че отивайки да покоряваш този топ на Земята, ти в действителност оставяш всичкото си образование и просвета, особености, темперамент и впрочем общо признати правила за държание в социума някъде долу в последния базов лагер и единствената ти и заветна цел е да качиш себе си и да се свалиш от там, с цел да се прибереш назад в къщи и там да кажат "той покори покрива на планетата ". Независимо, че качвайки се и - забележете - слизайки, ти срещаш бедстващи алпинисти. Срещаш ги, чуваш на идващия ден, в случай че си късметлия да се върнеш от върха, че още са живи и бедстват, по-късно още ден два те оцеляват там, след това просто умират, прегърнати от бялата гибел.
Но на каква цена...
Вие представяте ли си, че това е признато там и не се разяснява, не се смята за съучастие или подбуждане към самоубийство...
Намерих един случай, в който жена бедствала под върха, около нея прекосявали други алпинисти, някои поспирали и давали от личния си О2. Други просто я зоабикаляли, стигали горе и се прибирали и два дни по-късно разпитвали за нея в лагера другите идващи от горе и те казвали, че е още жива. Все отново на третия ден тя умряла, а след няколко дни някой просто я отместил от пътя с цел да не се спънка.
В цялата тази безумица било забъркано семейство, което пробвало да й помогне, само че в един миг трябвало да избират, те ли да оцелеят или тя... и я оставили... Явно връщайки се в всекидневието си не намирали покой за осъщественото или неизвършеното и 7 година по-късно се върнали с цел да смъкват натрупа й. Което не било по никакъв начин елементарно, въпреки всичко съумели да я пренесат в някакво място, като трап, където създали нещо като алегорично заравяне.
Трябва да отбележим обстоятелството, че на 8000 м. всичко, което ти се случва, при този мраз, е нереално - влизаш в някаква медитация и вървиш нагоре. Нещо като продължаваща с часове асфикция, премесена с доста мраз и адреналин. После правиш кръгом и слизаш долу, като придвижванията ти са толкоз забавени, че все едно се опитваш да тичаш под вода, дружно с неналичието на въздух.
Въпреки всичко за моралния проблем обвързван с покоряването на Еверест стартира да се приказва едвам през 2015 година
Разбирате ли?! Преди две години единствено.
Случката е потресаваща - поробител без два крайници с протези сбъдва фантазията си да се качи до върха, само че по пътя, който е стеснен към 20 см. е паднал и умира постепенно различен планинар, тъй че, този с протезите трябвало да го прескочи с цел да продължи и да го прескочи още веднъж на връщане, както създали и всички останали експедиции същия ден. Чак като стигнал вкъщи признал тази безсмислица и тогава, около върха му, да качи върха без крайници, се подвига и абсурдът. ПРАВИЛНО ЛИ Е ТОВА да оставят хората, нуждаещи се от помощ там, да умират. Като кучета, като остарял кон. Като нещо нищожно.
Разбира се няма кой знае какъв публичен отзив на казуса и никакво решение.
Преди година пък, група непалски шерпи решили да създадат акция по почистването на върха, тъй като, става известно, че там е признато, като ти свършат бисквитките да си хвърлиш опаковката, да си зарежеш кислороднаат бутилка и изобщо всичко, от което не се нуждаеш. Така сега, към 70 година по-късно от първия стъпил човешки крайник там, Еверест наподобява на сметище. Все отново, акцията по почистването в частност е съумяла, поприбрали са някакво количество. Според пресата и японски алпинисти са почиствали и са свалили 500 кг. отпадък.
Другият проблем, който не ми дава мира са шерпите. Шерпите носят: храна, екипировка, багаж, техника... даже алпинистите, които са ги наели. Има шерпи, които са качвали Еверест по 10 пъти. Има един, на никое място не срещнах името му, който е сложил връх измежду шерпите и е качил Еверест 21 пъти.
Двадесет и един пъти, ТОВА Е ЧОВЕКЪТ, единственият за момента на планетата, качил върха двадесет и един пъти!
А ние дори не знаем името му.... нали?! Знаем, че на тях им заплащат за това, което правят, само че те не са ли равни на останалите, за какво техните качвания и върхове не се броят? Защо за подвизите им се мълчи. Много постоянно се е случвало шерп да избавя бедстващ планинар, без значение, че не му влиза в работа... и не му е платено за това.
Покорители описват, че към върха има най-малко 200 натрупа. Също споделят, че се усеща свръхестествено наличие там. Много от тях споделят, че в най-трудната част виждали тъмни сенки и са разговаряли даже с тях. Едва ли не сенките са споделяли тактики за качване и слизане от върха и надали не с помощта на това те са оцелявали.
Страшничко е посланието, което идва от върха на върховете: мини през трупове, само че стигни и увенчай егото си със удовлетворение.
Каква е връзката с отминалия Черен петък ли? Ето тази - отивайте да пазарувате, накупете тонове ненужни движимости, бъдещи боклуци и подпомагайте безсмисленото действие на тази безумна система, в която оцеляваме...
П.С. На върха са оставили живота си трима българи: Христо Проданов, Христо Христов и племенницата на първия, Мариана Масларова. Всички те са останали в мъртвата зона, като Мариана е желала да е първата българка качила върха, само че по този начин и няма доказателство до през днешния ден, че е съумяла.
Царство им небесно!
Коментарът е оповестен във фейсбук страницата на Пипа Че
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ