Здравейте, министър Банов. Казвам се Венцислав Мицов и съм дългогодишен

Здравейте, министър Банов. Казвам се Венцислав Мицов и съм дълготраен музикант на свободна процедура. Това в нашия случай значи музикант, който към 20 години се е скъсал от свирене на етюди, гами, пиеси, сонати... А най-после, след всичко това се е наложило да си изкарва хляба по кръчми и пианобарове.
Където, в тези кръчми и пианобарове, господин министре, човек може да се сблъска от първи ред с, по какъв начин да кажа...не изключително толерантната рецензия на слушателите, постоянно почерпени с няколко уискита, няколко Редбула и, не дай си боже, някоя...как да кажа...а бе да го нарека " хранителна добавка " за стимулиране на нощния живот.

Да, аз съм музикант и като подобен през последния четвърт век видях много неща.

Видях по какъв начин всичките ми съученици от випуск 1990 в тогавашното СМУ (днес НМУ) " Л.Пипков " емигрираха.

От целия випуск през днешния ден я сме 10 души тук, в България, а не сме и толкоз.

Видях по какъв начин сътрудници карат таксита, с цел да могат да устоят фамилиите си.

Как лепят плочки и вършат ВИК съоръжения.

Видях по какъв начин мнозина имаха огромни криле, само че когато се пробваха да ги размахат, се оказа, че тук, у нас с огромни криле не може да се лети.

Може, само че нисичко, безшумно, добродушно и бездарничко - без доста - доста да размахвате крилцата, че да не веете на съгражданите.

Видях всичко това, само че видях и друго.

Видях комисии - комисии, основани като че ли от Кафка - цялостни с анонимни, тъмно вперили взор в талмуда и скрижалите на администрацията бездушни фигури, които живеят единствено с цел да се почувстват значими за няколко часа.

Видях финансиране - то бе предопределено единствено за " свои " хора, които произвеждаха артикули, които даже не можеха да избият една петдесета от вложенията си.

Видях, че бездарници пишат закони, некадърници пишат правилници, а отправната точка, към която бяха ориентирани всичките тези беди бе не културата, а нещо друго.

Няма да го нарека с име. Защото това нещо няма име. То е хидра с доста глави.

Хидрата на бездарността.

За последните години, господин министре, всичко, което се случва у нас става не с помощта на вас и вашите прародители.

Ако нещо се случва, то става макар вас.

Въпреки " плановото начало ", което направи по този начин, щото сега финансиране получават не най - положителните, а тези, които най - добре пишат планове.

Въпреки " транспарантните критерии ", които, посредством системата за оценяване от време на време вършат непотребни самите състезания.

Въпреки атмосферата във висшите и междинни музикални институции у нас, която наподобява на времето на клановете в междинните епохи.

Ако нещо се случва, то е макар вашите величествени старания, които се състоят в това да напишете статус във Facebook с искане избран шеф да подаде оставка.

Но през днешния ден, господин министър Банов на мен към този момент ми писна.

За това тук, на това място, във Facebook ви желая оставката. Нека тя бъде на бюрото още на следващия ден.

Искам я в правото си на ваш шеф, който, посредством налозите си е един от тези, които ви заплащат заплатата на министър.

И нея, и финансирането на стените ви от тухли и работилниците ви за мартеници по време на Европредседателството.

И 200 000 лв., които давате на една продуцентска компания, с цел да снима рекламно филмче за България, до момента в който културата у нас получава трохите от държавния бюджет, за което вие не сте споделили даже една членоразделна сричка.

Искам оставката ви, господин Банов. И го върша по този начин, както и вие - посредством Facebook.

Заради изгубения смисъл. Заради изгубените генерации. Заради кафкианската крепост, в която се е трансформирала културата у нас.

С това моят пост приключва.

А към вас, сътрудници от музикалната колегия имам единствено едно изречение. Ако не размахвате крилата си, някой ще ги откъсне и ще ги сервира панирани в KFC.

Съжалявам за продуктовото позициониране....

Венцислав Мицов