На 36 години съм и вече нямам истински приятели
Здравейте!
Имам проблем и към този момент не знам към кого да се обърна. Имам над 300 фейсбук другари, само че на нито един от тях не мога да се обадя по телефона и да кажа „ Имах доста неприятен ден. Може ли да дойдеш у дома по-късно с вино и шоколад? “.
Липсата на доста близки другари в действителност стартира да ми тежи. Опитах се да изградя нови другарства, само че ми е доста мъчно.
На хората не им се има вяра, тъй като съм отзивчива, сърдечна и приказлива. Но е истина. Нямам никакви другари.
Thinkstock
Ако ме бяхте видели на 21-я ми рожден ден да вземем за пример, нямаше да повярвате, че ще изпадна в такава “безприятелска “ обстановка единствено 15 години по-късно.
Тогава в квартирата ми се бяхме събрали близо 40 индивида. Имаше тостове и наздравици за това какъв брой прелестен човек съм, по какъв начин всички доста ме обичат и ще сме другари вечно.
Не подкрепям връзка с никой от хората, които бяха тогава на рождения ми ден, даже и във Facebook.
Thinkstock
Не желая да се фукам, само че в гимназията бях доста известна и имах доста другари. В университета също бяхме близки с цялата група. Предполагам, че просто беше елементарно да се сприятелиш с хора, които по този начин или другояче виждаш всеки ден и имаш толкоз общи ползи – празненства, пътешестване, а и учехме едно и също нещо.
Но в този момент, когато сме огромни, нещата са разнообразни.
Thinkstock
След гимназията се реалокирах в по-голям град, а някои съученици започнаха работа или ги одобриха да учат в други градове.
Виждахме се по сватбите ни, само че в всекидневието по този начин и не продължихме да поддържаме връзка.
Колегите от университета се разпръснаха в други страни или започнаха работа в компании, които са доста надалеч от домовете им, всички пътуваме и работим извънредно доста.
За последните 15 години смених няколко работни места и на всички места успявах да съм в приятни връзки с сътрудниците.
Thinkstock
Напуснех ли, тези връзки прекъсваха, като че ли губехме общата тематика, която ни събираше.
Омъжих се, имаме към този момент две деца и нямам триумф с намирането на същински другари и на детската площадка.
Майките се сближават една с друга, единствено с цел да разискват и да хвалят децата си, само че като че ли не позволяват никой по-близо до себе си. Скарат ли се децата, се „ скарваме “ и ние.
Случи ли се по този начин, че два следващи пъти да не мога да изляза на обща разходка с въпросните майки, стопират да ми звънят.
Сега, когато децата ми към този момент вървят на учебно заведение, още веднъж започнах работа, само че не преставам да чувствам голяма липса на същински другар – някой, пред който да съм открита, да съм себе си най-малко за малко.
Ужасно скърбя, че нямам „ компания “, както са героите от сериала „ Приятели “ да вземем за пример. Не е нужно да живеем дружно, само че да се виждаме един път или два пъти месечно би било ужасно.
Искаше ми се децата ми да израснат в другарска атмосфера, с децата на приятелите ми, да се събираме на посетители и те да си играят. А в този момент къщата ни е тиха, двамата си играят добродушно в стаята и никой не ни идва на посетители.
Съпругът ми не ме схваща, тъй като той поддържа връзка с приятелите си от детската градина.
40 години по-късно те към момента са една компания, излизат един път седмчино и се забавляват или играят футбол.
Работата му обаче е доста друга от моята и не бих могла да намеря нищо общо със съпругите на сътрудниците му, да вземем за пример. Но и те по какъв начин биха могли да са ми откровени приятелки, когато съпрузите ни са нещо като съперници, въпреки и в един екип.
Как създаваш нови другарства, когато към този момент си възрастен човек?
Майките и татковците на съучениците на децата ми са доста заети, с цел да поддържаме някакви връзки.
Започнах да се включвам в всякакви фейсбук групи, единствено и единствено да има с кого да си поддържам връзка, само че се усещам необичайно.
Не желая да съм без другари оттук нататък, само че не знам по какъв начин да трансформира нещата.
Може би съм прекомерно остаряла, с цел да имам нови приятели…
Имам проблем и към този момент не знам към кого да се обърна. Имам над 300 фейсбук другари, само че на нито един от тях не мога да се обадя по телефона и да кажа „ Имах доста неприятен ден. Може ли да дойдеш у дома по-късно с вино и шоколад? “.
Липсата на доста близки другари в действителност стартира да ми тежи. Опитах се да изградя нови другарства, само че ми е доста мъчно.
На хората не им се има вяра, тъй като съм отзивчива, сърдечна и приказлива. Но е истина. Нямам никакви другари.
Thinkstock Ако ме бяхте видели на 21-я ми рожден ден да вземем за пример, нямаше да повярвате, че ще изпадна в такава “безприятелска “ обстановка единствено 15 години по-късно.
Тогава в квартирата ми се бяхме събрали близо 40 индивида. Имаше тостове и наздравици за това какъв брой прелестен човек съм, по какъв начин всички доста ме обичат и ще сме другари вечно.
Не подкрепям връзка с никой от хората, които бяха тогава на рождения ми ден, даже и във Facebook.
Thinkstock Не желая да се фукам, само че в гимназията бях доста известна и имах доста другари. В университета също бяхме близки с цялата група. Предполагам, че просто беше елементарно да се сприятелиш с хора, които по този начин или другояче виждаш всеки ден и имаш толкоз общи ползи – празненства, пътешестване, а и учехме едно и също нещо.
Но в този момент, когато сме огромни, нещата са разнообразни.
Thinkstock След гимназията се реалокирах в по-голям град, а някои съученици започнаха работа или ги одобриха да учат в други градове.
Виждахме се по сватбите ни, само че в всекидневието по този начин и не продължихме да поддържаме връзка.
Колегите от университета се разпръснаха в други страни или започнаха работа в компании, които са доста надалеч от домовете им, всички пътуваме и работим извънредно доста.
За последните 15 години смених няколко работни места и на всички места успявах да съм в приятни връзки с сътрудниците.
Thinkstock Напуснех ли, тези връзки прекъсваха, като че ли губехме общата тематика, която ни събираше.
Омъжих се, имаме към този момент две деца и нямам триумф с намирането на същински другари и на детската площадка.
Майките се сближават една с друга, единствено с цел да разискват и да хвалят децата си, само че като че ли не позволяват никой по-близо до себе си. Скарат ли се децата, се „ скарваме “ и ние.
Случи ли се по този начин, че два следващи пъти да не мога да изляза на обща разходка с въпросните майки, стопират да ми звънят.
Сега, когато децата ми към този момент вървят на учебно заведение, още веднъж започнах работа, само че не преставам да чувствам голяма липса на същински другар – някой, пред който да съм открита, да съм себе си най-малко за малко.
Ужасно скърбя, че нямам „ компания “, както са героите от сериала „ Приятели “ да вземем за пример. Не е нужно да живеем дружно, само че да се виждаме един път или два пъти месечно би било ужасно.
Искаше ми се децата ми да израснат в другарска атмосфера, с децата на приятелите ми, да се събираме на посетители и те да си играят. А в този момент къщата ни е тиха, двамата си играят добродушно в стаята и никой не ни идва на посетители.
Съпругът ми не ме схваща, тъй като той поддържа връзка с приятелите си от детската градина.
40 години по-късно те към момента са една компания, излизат един път седмчино и се забавляват или играят футбол.
Работата му обаче е доста друга от моята и не бих могла да намеря нищо общо със съпругите на сътрудниците му, да вземем за пример. Но и те по какъв начин биха могли да са ми откровени приятелки, когато съпрузите ни са нещо като съперници, въпреки и в един екип.
Как създаваш нови другарства, когато към този момент си възрастен човек?
Майките и татковците на съучениците на децата ми са доста заети, с цел да поддържаме някакви връзки.
Започнах да се включвам в всякакви фейсбук групи, единствено и единствено да има с кого да си поддържам връзка, само че се усещам необичайно.
Не желая да съм без другари оттук нататък, само че не знам по какъв начин да трансформира нещата.
Може би съм прекомерно остаряла, с цел да имам нови приятели…
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ