Паник атаките са сигнал на психиката, че живеем в лъжа
Здравейте г-жо Симеонова,
Пиша ви след дълго отсрочване, само че аз съм по този начин с всичко.
Никога не съм сигурна в нищо, изключително в себе си.
Имам чувството, че с нищо не мога да се оправя задоволително добре и затова отсрочвам непрестанно неща в работата си и в персоналният си живот, общо взето на всички места.
Много постоянно мисля за какво съм такава и просто чувствам по какъв начин живота минава около мен, а аз като че ли седнал съм и цикля на едно място.
Имам положително обучение, приказвам езици и работата ми е хубава, което допуска да съм щастлива и удовлетворена, само че все пак, аз съм непрестанно тревожна, изпитвам непрекъснато напрежение и стягане, просто не мога да се отпусна и да се насладя на нищо, като другите хора, към мен.
Родителите ми са сполучливи във всяко отношение хора и от време на време имам възприятието, че ги отчайвам, че не съумявам да оправдая упованията им и това напряко ме убива.
От известно време имам и пристъпи на суматоха, паник офанзиви, дори зачестяват.
Не мога да ви обясня, какъв смут изпитах, когато получих първата, бях сигурна, че загивам, посетих голямо количество лекари, направих купища проучвания, само че се оказах физически здрава.
Ето това не мога да им го обясня на родителите ми, те считат, че просто би трябвало да се стегна и всичко ще се оправи, а аз очевидно не съумявам и се срамя от това.
Не знам какво да върша към този момент, объркана съм и уплашена, доста се надявам да ми отговорите, авансово ви благодаря.
С.Т.,
гр.Варна
Здравейте С.Т. и благодаря за това писмо.
Прочетох го доста деликатно и дано ви кажа нещо, като начало, а то е, апелирам ви, отпуснете се!
За Бога, отпуснете се и дишайте, блага С.Т.!
Напук на всички приказки за стягане, справяне и прочие истории, аз ви потретям - отпуснете се!
От написаното оставам с усещане, че всичко, което вършиме е подчинено на това, да получите утвърждението на своите родители и допускам, в никакъв случай не е задоволително, по тази причина се постанова да вършиме още и още и още...
Често това става, когато никой не ви е казвал в детството, че сте задоволителна сама по себе си и не е нужно да вършиме нищо особено, с цел да бъдете обичана.
Вероятно е трябвало да я заслужите тази любов с спомагателна неща, да вземем за пример да изкарвате единствено отлични оценки, да си оправяте постоянно стаята, да посещавате голям брой уроци и така нататък
И тогава може би сте получавала похвали, чувствала сте се обичана и сте останала с чувството, че това е методът и любовта би трябвало да се заслужи, а не е нещо, което се получава безплатно, просто тъй като сте, без спомагателни условия и условия, което се е трансформирало в модел на държание.
Паник офанзивите, които сте почнала да получавате са точно звънчето, което бие, с цел да ви каже, че някъде доста сте се отклонила от своя персонален път и живеете евентуално нечий непознат живот и фантазии.
Те идват, когато душeвността не може към този момент да компенсира натискът и лъжата в живота ни, само че са достъчно ясни и безапелационни, с цел да им обърнете внимание, там към този момент не можете да се вършиме, че нищо не се случва...
Това не можахте да го отложите, нали?
Предполагам, че живеете с тази тревога, за която ми пишете от месеци, може би даже години, само че не сте и обърнала внимание, станала е като част от вас. Mоже да сте я оправдавала със стрес, изтощеност, работни задължения и какво ли още не и тогава тя е минала в суматоха. Получила сте паник офанзива и както аз споделям, това е един добър ритник откъм гърба, след който нищо към този момент не е същото, а човек е заставен да се обърне най-сетне към себе си и да разбере какво и за какво се случва.
Аз съм имала под паника офанзиви в разстояние на 11 години, което стана повода да поема по пътя на логиката на психиката. Мога да кажа, че те в никакъв случай не идват инцидентно и въпреки да има сходни за всички ни признаци, аргументите са доста самостоятелни за всеки човек, неведнъж са “букет” от натрупвания, а освен една, както считат множеството хора.
Не се срамувайте да говорите за това, дори в противен случай, заявявайте го ясно, самоуверено и изрично, то е част от вас и е нужно първо вие да застанете зад себе си.
Потърсете помощ, в случай че усещате, че не можете да се справите сама с това положение, което не би било акт на уязвимост, а на осъзнатост и грижа.
Повярвайте ми, то не е пристигнало, с цел да ви накара да страдате още повече, а тъкмо противоположното, с цел да ви върне личното ви лице и достоверност, просто му дайте късмет, дайте го на себе си, блага С.Т., струва си!
Поздрави,
Петя Симеонова
клиничен психолог
___________________________________________________
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email: [email protected]
На най-интересните ще отговоря в тази графа в самия уебсайт Actualno.com.
skype:petyasimeonova-psiholog websait:http://www.petyasimeonova.com https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Пиша ви след дълго отсрочване, само че аз съм по този начин с всичко.
Никога не съм сигурна в нищо, изключително в себе си.
Имам чувството, че с нищо не мога да се оправя задоволително добре и затова отсрочвам непрестанно неща в работата си и в персоналният си живот, общо взето на всички места.
Много постоянно мисля за какво съм такава и просто чувствам по какъв начин живота минава около мен, а аз като че ли седнал съм и цикля на едно място.
Имам положително обучение, приказвам езици и работата ми е хубава, което допуска да съм щастлива и удовлетворена, само че все пак, аз съм непрестанно тревожна, изпитвам непрекъснато напрежение и стягане, просто не мога да се отпусна и да се насладя на нищо, като другите хора, към мен.
Родителите ми са сполучливи във всяко отношение хора и от време на време имам възприятието, че ги отчайвам, че не съумявам да оправдая упованията им и това напряко ме убива.
От известно време имам и пристъпи на суматоха, паник офанзиви, дори зачестяват.
Не мога да ви обясня, какъв смут изпитах, когато получих първата, бях сигурна, че загивам, посетих голямо количество лекари, направих купища проучвания, само че се оказах физически здрава.
Ето това не мога да им го обясня на родителите ми, те считат, че просто би трябвало да се стегна и всичко ще се оправи, а аз очевидно не съумявам и се срамя от това.
Не знам какво да върша към този момент, объркана съм и уплашена, доста се надявам да ми отговорите, авансово ви благодаря.
С.Т.,
гр.Варна
Здравейте С.Т. и благодаря за това писмо.
Прочетох го доста деликатно и дано ви кажа нещо, като начало, а то е, апелирам ви, отпуснете се!
За Бога, отпуснете се и дишайте, блага С.Т.!
Напук на всички приказки за стягане, справяне и прочие истории, аз ви потретям - отпуснете се!
От написаното оставам с усещане, че всичко, което вършиме е подчинено на това, да получите утвърждението на своите родители и допускам, в никакъв случай не е задоволително, по тази причина се постанова да вършиме още и още и още...
Често това става, когато никой не ви е казвал в детството, че сте задоволителна сама по себе си и не е нужно да вършиме нищо особено, с цел да бъдете обичана.
Вероятно е трябвало да я заслужите тази любов с спомагателна неща, да вземем за пример да изкарвате единствено отлични оценки, да си оправяте постоянно стаята, да посещавате голям брой уроци и така нататък
И тогава може би сте получавала похвали, чувствала сте се обичана и сте останала с чувството, че това е методът и любовта би трябвало да се заслужи, а не е нещо, което се получава безплатно, просто тъй като сте, без спомагателни условия и условия, което се е трансформирало в модел на държание.
Паник офанзивите, които сте почнала да получавате са точно звънчето, което бие, с цел да ви каже, че някъде доста сте се отклонила от своя персонален път и живеете евентуално нечий непознат живот и фантазии.
Те идват, когато душeвността не може към този момент да компенсира натискът и лъжата в живота ни, само че са достъчно ясни и безапелационни, с цел да им обърнете внимание, там към този момент не можете да се вършиме, че нищо не се случва...
Това не можахте да го отложите, нали?
Предполагам, че живеете с тази тревога, за която ми пишете от месеци, може би даже години, само че не сте и обърнала внимание, станала е като част от вас. Mоже да сте я оправдавала със стрес, изтощеност, работни задължения и какво ли още не и тогава тя е минала в суматоха. Получила сте паник офанзива и както аз споделям, това е един добър ритник откъм гърба, след който нищо към този момент не е същото, а човек е заставен да се обърне най-сетне към себе си и да разбере какво и за какво се случва.
Аз съм имала под паника офанзиви в разстояние на 11 години, което стана повода да поема по пътя на логиката на психиката. Мога да кажа, че те в никакъв случай не идват инцидентно и въпреки да има сходни за всички ни признаци, аргументите са доста самостоятелни за всеки човек, неведнъж са “букет” от натрупвания, а освен една, както считат множеството хора.
Не се срамувайте да говорите за това, дори в противен случай, заявявайте го ясно, самоуверено и изрично, то е част от вас и е нужно първо вие да застанете зад себе си.
Потърсете помощ, в случай че усещате, че не можете да се справите сама с това положение, което не би било акт на уязвимост, а на осъзнатост и грижа.
Повярвайте ми, то не е пристигнало, с цел да ви накара да страдате още повече, а тъкмо противоположното, с цел да ви върне личното ви лице и достоверност, просто му дайте късмет, дайте го на себе си, блага С.Т., струва си!
Поздрави,
Петя Симеонова
клиничен психолог
___________________________________________________
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email: [email protected]
На най-интересните ще отговоря в тази графа в самия уебсайт Actualno.com.
skype:petyasimeonova-psiholog websait:http://www.petyasimeonova.com https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ