Свидетели сме на окончателен демонтаж на старата система*
- Здравейте, Фьодор Александрович. Много се веселя да Ви видя. Да започваме незабавно. Какво се приказва във Вашия клуб за България? Пак ли Ви предадохме? България съобщи ли Ви? И ще ни простите ли отново?
- Знаете ли, опасявам се, че ще Ви отчайвам. В нашия клуб и въобще в тези среди, в които работя и поддържам връзка, не се приказва нищо за България. Ами някак си няма такава тематика. На фона на общите събития, които се случват сред Русия и НАТО, Русия и Европа, като цяло, обособените страни, изключително не главните страни в тези организации, някак си не се открояват. Честно казано, чух да се приказва за България едвам преди няколко месеца, когато демонтираха паметника, съгласно мен в София. Ето за това оповестиха у нас. Иначе България не е тематика. Не знам дали това е положително или неприятно.
- В обществените мрежи има това-онова.
- Е, в обществените мрежи има всичко, каквото си поискате. Попитахте за обкръжението ми. Ние не приказваме за България. В обществените мрежи какво ли няма да намерите.
- Сега хайде да проучваме днешната обстановка, с цел да Ви чуят българските политици.
- Коя обстановка имате поради?
- Международната, геополитическата.
- Пак споделям, не считам, че българските политици са длъжни да ме слушат. Те имат своя лична, по този начин да се каже, позиция. Но казано в резюме, коства ми се, че живеем в интервал на необикновено дълбоки промени в цялата международна обстановка. И събитията, свързани с военната акция в Украйна, са единствено детайл от тази картина. Важен, много видим, само че никога единствен. И тези промени не започнаха през февруари 2022 година Светът се отдалечава от обстановката, от системата, в която е живял през втората половина на 20 век и първите 20 години на 21 век. Особеността на тази обстановка беше, че тя беше много подредена. По време на Студената война това беше един тип открит ред. След Студената война имаше друг вид порядък. Във всеки случай опит за установяването му под управлението на Съединени американски щати и техните съдружници. Можете дълго време да анализирате по какъв начин се е случило това. Но сега нямаме нито време, нито тази задача.
Но главното тук е, че някъде през второто десетилетие на 21 век, стартира един необратим развой на смяна, промяна на тази система, нейното овакантяване. Тоест, ние виждаме, че институциите, на които се основаваше редът през предишния век, в края му и при започване на този, те към този момент не работят. И значим крайъгълен камък, значим миг беше пандемията, когато се оказа, че икономическата, демократичната глобализация, на която се основават доста процеси, започвайки от 80-те години на предишния век, може просто да бъде спряна.
Както се случи напролет на 2020 година, когато стартира пандемията и суматохата. Светът не се срина в този миг. Оказа се, че това е допустимо и като цяло може да се направи по доста разнообразни способи. И в този момент прекосяваме през процеса на окончателния ремонт на тази система.
Все още не се е появила нова система. Появява се напълно нова среда, в която съгласно мен ще има от ден на ден спорове. И ние виждаме, че Украйна, макар трагичността на тази обстановка, в частност за нас, живеещите и в Русия, и в Украйна, напълно не е единственият и даже бих се осмелил да кажа, че не е главният световен спор.
Това, което се случва в Близкия изток, има в прочут смисъл по-голямо въздействие върху всички събития. Но като цяло прекосяваме през извънредно рисков интервал, опасен, нервозен, когато някои страни се пробват да запазят и върнат обстановката, която е била преди. Други страни се пробват да трансформират тази обстановка. А множеството страни просто лавират по тези талази на смяната. Това може да отнеме доста време. Според мен ние сме на една и съща възраст, Вие и аз най-вероятно няма да забележим новия международен ред. Именно когато всичко се подреди. Сега сме в доста рисков миг, който се надявам да преминем, тъй като е рисков и заради не доста евентуалния, само че не и изключен преход към нуклеарна ескалация. Но в случай че в този момент се оправим без съдбовен конфликт, тогава, коства ми се, целият свят, огромните страни, междинните страни и дребните страни ще стартират да получават умения по какъв начин да живеят в тази обстановка без подреденост.
- Кой стартира тази промяна?
- Никой не е почнал тази промяна. Тя има справедлив темперамент, защото интернационалната система, зародила през втората половина на 20 век, след Втората международна война, отразява избран баланс на силите. И до момента в който тази класификация оставаше такава, беше непокътната, системата работеше доста дейно, би трябвало да се признае, сред 1945-1946 година и началото на 90-те години. И тогава настъпи миг, когато салдото се промени, наличието на тази система се промени, само че самата рамка остана. И имаше чувство, имаше заблуда, че тази рамка може да се употребява за нова световна и западноцентрична система. Оказа се, че не, няма да стане по този начин. Тази система беше приспособена към по-различна обстановка. И по този начин стартира да се деформира, което виждаме в този момент.
- Защото тук споделяме, че някой е нападнал Русия, някой желае да разчлени Русия, а тя единствено дава отговор.
- Е, знаете ли, тази полемика може да продължи безпределно. Кой е почнал пръв? Като цяло историята на образуването и деградацията на европейската система за сигурност след Студената война изисква собствен хроникьор, своите анализатори, които да я оценят независимо. Сега не можем да създадем това нито тук, в Русия, нито в Европа, нито в Америка, тъй като ние сме в този развой, ние сме част от този развой. Мисля, че някой ден, в случай че човечеството оцелее, това време ще бъде подложено на бездънен разбор като поредност от неточности и провали, които всеки е правил.
В Съветския съюз и в Русия по-късно, изключително при започване на 90-те, всички се убедихме, че Студената война не е завършила с проваляне на Съветския съюз, а по-скоро с примирие... Оказа се, че те не могат да създадат всичко; даже страна като Съединените щати, евентуално най-мощната в международната история във връзка с тоталната мощност, не може да ръководи света еднолично. А когато се появиха страни, като Русия, като Китай, които започнаха да предявяват искания по друг метод, всяка по собствен метод, тогава стартира това, което виждаме в този момент.
- Казвате, че многополюсен свят не съществува. Според мен има един полюс - Америка, плюс нейния правилен пудел - Европа. Коя друга мощ може да се назова полюс, когато доларът си е $ и никоя друга мощ не ръководи моретата като Съединените щати?
- Така, във връзка с многополюсния свят, аз в действителност не поддържам това определение, просто тъй като, първо, съгласно мен не е тъкмо, и второ, не изяснява нищо единствено по себе си. Тоест многополюсният свят е просто среда, това е, в което живеем, от това не следва нищо, по какъв начин да се държим, кой какво прави. Първо, и второ, концепцията за полюс автоматизирано допуска, че това е избран център, към който другите се притеглят и те стават в прочут смисъл подчинени на него. Струва ми се, че може и да бъркам, несъмнено, процесите не са завършили, те не престават, само че ми се коства, че актуалният свят е тъкмо срещу това.
Повечето страни в света не желаят да се подчиняват на никого. Нито Китай, нито Америка, нито Русия, никой. Те желаят да осъществят личните си ползи и да се възползват от всички благоприятни условия, които се появяват. И в този смисъл, връщайки се към пудела, в този смисъл Западът, т.е. Съединени американски щати и Европа - не е образец, той е изключение в новия свят. Защото Европа следва ясно политиката на Съединени американски щати, вярвайки, че по този начин е по-безопасно. И с цел да бъде със Съединените щати, Европа прекъсва връзките с тази същата Русия и може би тогава и връзките с Китай ще пострадат доста, макар обстоятелството, че са доста значими. Но това, бих споделил, е изключение от световната наклонност, тъй като в случай че погледнем всички останали страни, в Русия към този момент е станало всекидневно да се употребява понятието „ международно болшинство “, т.е. не западният свят, а международното болшинство.
И по този начин, международното болшинство, те въобще не желаят да бъдат с никого. Нито с тези, нито с тези, нито с трети. То желае да бъде единствено. То не желае да води война. Иска да се развива, да печели пари и да усъвършенства опциите си, да уголемява опциите си. И това съгласно мен е наклонността. Но това не е многополярност. Това е нещо друго. Това е някаква диверсификация или нещо като, в прочут смисъл демократизиране на света. Що се отнася до центровете на, да кажем, най-влиятелните страни, това също е доста забавен въпрос. Защото, несъмнено, има колоси, има Съединени американски щати, има Китай, има Русия, които просто по индикаторите си се отличават.
Има страни като Индия, които са големи, доста евентуално авторитетни, само че тяхното въздействие е доста забавно. За тях въздействието не изисква интензивност. Достатъчно е Индия единствено да съществува. Индия е тук и всеки има потребност от нея. Тя играе роля, като съществува. Има страни, има Европа, която преди 25 години искаше да стане обособен, в това число геополитически център и стопански център, с цел да сътвори аварийна валута, която да се конкурира с $. И в този момент нищо не остана от това.
Е, Европа, ами не ѝ се получи. Въпреки това Европа евентуално, несъмнено, остава един тип център на въздействие. Но има страни, които съгласно класическите догми не могат да бъдат полюси. Не им доближава нещо. Това е Турция да вземем за пример. Това е, не знам, Бразилия. Това е Нигерия. Е, и по този начин нататък, и по този начин нататък.
- А къде е България? Влияе ли или не? Кажете ми почтено!
- Не, България я няма на картата на света и България в действителност не се стреми да бъде там, тъй като България, както множеството някогашни социалистически страни, след разпадането на Съветския блок искаше, и сполучливо реализира това, да трансферира своя суверенитет на по-силен сътрудник, в този случай на Европейския съюз, в прочут смисъл на Съединените щати. Да го кажем посредством НАТО. Това е законен избор, в случай че популацията го желае, по този начин да бъде. Но това значи, че страната по този метод се отстранява от листата на играчите. Е, за какво пък не?
Гласове, със съкращения
*Заглавието е на редакцията
- Знаете ли, опасявам се, че ще Ви отчайвам. В нашия клуб и въобще в тези среди, в които работя и поддържам връзка, не се приказва нищо за България. Ами някак си няма такава тематика. На фона на общите събития, които се случват сред Русия и НАТО, Русия и Европа, като цяло, обособените страни, изключително не главните страни в тези организации, някак си не се открояват. Честно казано, чух да се приказва за България едвам преди няколко месеца, когато демонтираха паметника, съгласно мен в София. Ето за това оповестиха у нас. Иначе България не е тематика. Не знам дали това е положително или неприятно.
- В обществените мрежи има това-онова.
- Е, в обществените мрежи има всичко, каквото си поискате. Попитахте за обкръжението ми. Ние не приказваме за България. В обществените мрежи какво ли няма да намерите.
- Сега хайде да проучваме днешната обстановка, с цел да Ви чуят българските политици.
- Коя обстановка имате поради?
- Международната, геополитическата.
- Пак споделям, не считам, че българските политици са длъжни да ме слушат. Те имат своя лична, по този начин да се каже, позиция. Но казано в резюме, коства ми се, че живеем в интервал на необикновено дълбоки промени в цялата международна обстановка. И събитията, свързани с военната акция в Украйна, са единствено детайл от тази картина. Важен, много видим, само че никога единствен. И тези промени не започнаха през февруари 2022 година Светът се отдалечава от обстановката, от системата, в която е живял през втората половина на 20 век и първите 20 години на 21 век. Особеността на тази обстановка беше, че тя беше много подредена. По време на Студената война това беше един тип открит ред. След Студената война имаше друг вид порядък. Във всеки случай опит за установяването му под управлението на Съединени американски щати и техните съдружници. Можете дълго време да анализирате по какъв начин се е случило това. Но сега нямаме нито време, нито тази задача.
Но главното тук е, че някъде през второто десетилетие на 21 век, стартира един необратим развой на смяна, промяна на тази система, нейното овакантяване. Тоест, ние виждаме, че институциите, на които се основаваше редът през предишния век, в края му и при започване на този, те към този момент не работят. И значим крайъгълен камък, значим миг беше пандемията, когато се оказа, че икономическата, демократичната глобализация, на която се основават доста процеси, започвайки от 80-те години на предишния век, може просто да бъде спряна.
Както се случи напролет на 2020 година, когато стартира пандемията и суматохата. Светът не се срина в този миг. Оказа се, че това е допустимо и като цяло може да се направи по доста разнообразни способи. И в този момент прекосяваме през процеса на окончателния ремонт на тази система.
Все още не се е появила нова система. Появява се напълно нова среда, в която съгласно мен ще има от ден на ден спорове. И ние виждаме, че Украйна, макар трагичността на тази обстановка, в частност за нас, живеещите и в Русия, и в Украйна, напълно не е единственият и даже бих се осмелил да кажа, че не е главният световен спор.
Това, което се случва в Близкия изток, има в прочут смисъл по-голямо въздействие върху всички събития. Но като цяло прекосяваме през извънредно рисков интервал, опасен, нервозен, когато някои страни се пробват да запазят и върнат обстановката, която е била преди. Други страни се пробват да трансформират тази обстановка. А множеството страни просто лавират по тези талази на смяната. Това може да отнеме доста време. Според мен ние сме на една и съща възраст, Вие и аз най-вероятно няма да забележим новия международен ред. Именно когато всичко се подреди. Сега сме в доста рисков миг, който се надявам да преминем, тъй като е рисков и заради не доста евентуалния, само че не и изключен преход към нуклеарна ескалация. Но в случай че в този момент се оправим без съдбовен конфликт, тогава, коства ми се, целият свят, огромните страни, междинните страни и дребните страни ще стартират да получават умения по какъв начин да живеят в тази обстановка без подреденост.
- Кой стартира тази промяна?
- Никой не е почнал тази промяна. Тя има справедлив темперамент, защото интернационалната система, зародила през втората половина на 20 век, след Втората международна война, отразява избран баланс на силите. И до момента в който тази класификация оставаше такава, беше непокътната, системата работеше доста дейно, би трябвало да се признае, сред 1945-1946 година и началото на 90-те години. И тогава настъпи миг, когато салдото се промени, наличието на тази система се промени, само че самата рамка остана. И имаше чувство, имаше заблуда, че тази рамка може да се употребява за нова световна и западноцентрична система. Оказа се, че не, няма да стане по този начин. Тази система беше приспособена към по-различна обстановка. И по този начин стартира да се деформира, което виждаме в този момент.
- Защото тук споделяме, че някой е нападнал Русия, някой желае да разчлени Русия, а тя единствено дава отговор.
- Е, знаете ли, тази полемика може да продължи безпределно. Кой е почнал пръв? Като цяло историята на образуването и деградацията на европейската система за сигурност след Студената война изисква собствен хроникьор, своите анализатори, които да я оценят независимо. Сега не можем да създадем това нито тук, в Русия, нито в Европа, нито в Америка, тъй като ние сме в този развой, ние сме част от този развой. Мисля, че някой ден, в случай че човечеството оцелее, това време ще бъде подложено на бездънен разбор като поредност от неточности и провали, които всеки е правил.
В Съветския съюз и в Русия по-късно, изключително при започване на 90-те, всички се убедихме, че Студената война не е завършила с проваляне на Съветския съюз, а по-скоро с примирие... Оказа се, че те не могат да създадат всичко; даже страна като Съединените щати, евентуално най-мощната в международната история във връзка с тоталната мощност, не може да ръководи света еднолично. А когато се появиха страни, като Русия, като Китай, които започнаха да предявяват искания по друг метод, всяка по собствен метод, тогава стартира това, което виждаме в този момент.
- Казвате, че многополюсен свят не съществува. Според мен има един полюс - Америка, плюс нейния правилен пудел - Европа. Коя друга мощ може да се назова полюс, когато доларът си е $ и никоя друга мощ не ръководи моретата като Съединените щати?
- Така, във връзка с многополюсния свят, аз в действителност не поддържам това определение, просто тъй като, първо, съгласно мен не е тъкмо, и второ, не изяснява нищо единствено по себе си. Тоест многополюсният свят е просто среда, това е, в което живеем, от това не следва нищо, по какъв начин да се държим, кой какво прави. Първо, и второ, концепцията за полюс автоматизирано допуска, че това е избран център, към който другите се притеглят и те стават в прочут смисъл подчинени на него. Струва ми се, че може и да бъркам, несъмнено, процесите не са завършили, те не престават, само че ми се коства, че актуалният свят е тъкмо срещу това.
Повечето страни в света не желаят да се подчиняват на никого. Нито Китай, нито Америка, нито Русия, никой. Те желаят да осъществят личните си ползи и да се възползват от всички благоприятни условия, които се появяват. И в този смисъл, връщайки се към пудела, в този смисъл Западът, т.е. Съединени американски щати и Европа - не е образец, той е изключение в новия свят. Защото Европа следва ясно политиката на Съединени американски щати, вярвайки, че по този начин е по-безопасно. И с цел да бъде със Съединените щати, Европа прекъсва връзките с тази същата Русия и може би тогава и връзките с Китай ще пострадат доста, макар обстоятелството, че са доста значими. Но това, бих споделил, е изключение от световната наклонност, тъй като в случай че погледнем всички останали страни, в Русия към този момент е станало всекидневно да се употребява понятието „ международно болшинство “, т.е. не западният свят, а международното болшинство.
И по този начин, международното болшинство, те въобще не желаят да бъдат с никого. Нито с тези, нито с тези, нито с трети. То желае да бъде единствено. То не желае да води война. Иска да се развива, да печели пари и да усъвършенства опциите си, да уголемява опциите си. И това съгласно мен е наклонността. Но това не е многополярност. Това е нещо друго. Това е някаква диверсификация или нещо като, в прочут смисъл демократизиране на света. Що се отнася до центровете на, да кажем, най-влиятелните страни, това също е доста забавен въпрос. Защото, несъмнено, има колоси, има Съединени американски щати, има Китай, има Русия, които просто по индикаторите си се отличават.
Има страни като Индия, които са големи, доста евентуално авторитетни, само че тяхното въздействие е доста забавно. За тях въздействието не изисква интензивност. Достатъчно е Индия единствено да съществува. Индия е тук и всеки има потребност от нея. Тя играе роля, като съществува. Има страни, има Европа, която преди 25 години искаше да стане обособен, в това число геополитически център и стопански център, с цел да сътвори аварийна валута, която да се конкурира с $. И в този момент нищо не остана от това.
Е, Европа, ами не ѝ се получи. Въпреки това Европа евентуално, несъмнено, остава един тип център на въздействие. Но има страни, които съгласно класическите догми не могат да бъдат полюси. Не им доближава нещо. Това е Турция да вземем за пример. Това е, не знам, Бразилия. Това е Нигерия. Е, и по този начин нататък, и по този начин нататък.
- А къде е България? Влияе ли или не? Кажете ми почтено!
- Не, България я няма на картата на света и България в действителност не се стреми да бъде там, тъй като България, както множеството някогашни социалистически страни, след разпадането на Съветския блок искаше, и сполучливо реализира това, да трансферира своя суверенитет на по-силен сътрудник, в този случай на Европейския съюз, в прочут смисъл на Съединените щати. Да го кажем посредством НАТО. Това е законен избор, в случай че популацията го желае, по този начин да бъде. Но това значи, че страната по този метод се отстранява от листата на играчите. Е, за какво пък не?
Гласове, със съкращения
*Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ