Британският бежанец проплака: Как да накарам жената да сготви Шкембе чорба
Здравейте everybody, Аз съм Конан Бежанеца и имам проблем! Не това не е някакво bloody самопризнание на член на Анонимните алкохолици. Това е блогът ми, в който протоколирам усещанията си от обиколките ми на 100-те национални туристически обекта в България, защото неотдавна емигрирах от Англия и се преселих тук. The question is, че в действителност имам проблем.
Проблемът е, че както ви описах предходната седмица колата ми е на ремонт при един magnificent „ Майстор “ и към този момент втора седмица съм stuck в София. Actually, не това е main problem (в София има задоволително готини месата за trip, на които дават и печати), само че е причина за него. Защото, до момента в който скучаех в жегата взех, че си направих Фейсбук-страница.
Британският емигрант във почивка разкости софийските паркове и... бирата
И не, казусът ми не е, че имам малко почитатели на страницата, казусът е, че са я лайканли повече хора, в сравнение с познавам.
И, ето тук е мястото да посоча главния ми проблем – имам жена! Не ме разбирайте неправилно, обичам моята Добромира (не се заблуждавайте от името – би трябвало да я видите, когато шофира), цялата тази деликатност и хубост събрани в нежните 56 кг, born and raised върху плодородния чернозем на Дунавската равина е най-прекарсното нещо, с което животът ме е сблъскал.
Британският емигрант: България на три морета, само че кои са те?
Оказа се, обаче че един honorable мъж може да има фейсбук-страница. Може да има и жена. Но не може да има и двете по едно и също време!
Особено, в случай че почитателите са малко повече от всичките ми познати, само че не чак толкоз доста, че да наподобяват като същинска фен-база. At first, всичко беше наред. Моята прелестна Додо одобри самодейността ми положително: „ Пфф, прави си фейсбук-страница щом си такава кифла “ (supportive както винаги).
После, започнаха да валят лайкове. Естествено, първите ми почитатели бяха съседите, които пият всяка вечер в градинката пред блока. Дадоха like, само че не преди да купя бира за всички. После започнаха да харесват страницата и мои познати.
Жена ми одобри обикновено, когато симпатичната продавачка от кварталното магазинче ми like-на страницата. Когато една нейна divorced братовчедка, която по думите й „ постоянно се смее прекомерно мощно на шегите ми “, даде лайк, също беше отминато с пренебрежение.
Но тогава започнаха да ми харесват fan page, непознати. И (Oh, my dear Lord!) измежду тях и дами. „ Тази коя е “, бе първият почтен въпрос, който my sweetheart изненадващо ми зададе сочеки лайковете на страницата, която сякаш не следеше.
-И, тази ли не я познаваш?
-Тази пък на мен ми е позната от някъде.
-Я, това не е ли онази развратница от 8-ия етаж, дето един път бяхте заседнали в асансьора?
-А, тъй като ти е поставила сърчице под статуса?
-Отдавна ли се виждате? –
Спиш ли с нея?
-Мама ме предупреждаваше за теб.
-Простак!
-Та тя има толкоз дебели глезени!
That escalated quickly, mate! И, по този начин стартира трънливият ми път към facebook славата. Проблемът ми е, че лайковете са съмнително доста, само че не са чак толкоз доста, че да не може my wife да не ги наблюдава поименно и да ме разпитва за всеки един от тях. Особено за тези от женски пол.
That’s why, харесайте ми bloody страницата please: https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Кажете и на вашите другари да я харесат. Скромната ми обществена пенсия няма да стигне, с цел да черпя всички ви по бира (actually сега like-овете са ми толкоз малко, че ще стигне), само че най-малко ще ми спести фамилните кавги, съскането и току-виж още веднъж да си заслужа домашно приготвена шкембе супа („ Оная коза, дето ти е харесала всичките публикации, тя да ти направи шкембе, злощастник подобен! “).
А, и ще мога умерено да вървя до Local store даже и когато симпатичната продавачка („ Пак ли отиваш за бира? Сигурно оная дето ти поставя усмивки на тъпите публикации е на промяна. Затова единствено се наливаш свиня такава, с цел да имаш причина да вървиш там “) е на работа.
Но enough за това. Тук съм, с цел да групирам печати и да ви описвам за това. Тъй като съм стеснен до пермиетъра на our beloved capital, изборът ми не беше сложен. В София печати има главно в музеите. А, кой retard би се наврял в музей през август. Освен, несъмнено, в случай че не е музеен служащ. Затова и се насочих на лов за щемпел с номер 66а или с други думи Зоологическата градина.
This Зоопарк, mate е една от най-впечатляващите забележителности на София. Не желая да подценявам жълтите павета и трамваите (also пазара за second hand коли в Горубляне), само че съгласно мен софиянци би трябвало да са най-горди точно с съществуването на ткова прелестно място. А Зоологическата градина я има тук от 1888г, което я прави един от най-старите ткива обекти.
По-стара е even от автопарка на Столичния градски превоз. По повърхност е най-голямата на Балканския полуостров, а жителите й са 2460 на брой. Зоологическата градина е толкоз huge, че дори си има не един, а два входа. Единият се намира в далечен завършек на града, където е презастроено с жилищни кооперации. Другият вход се намира в другия й край, където сега се строят кооперации.
As a matter of fact софиянци толкоз доста обичат Зоопарка, че не могат да се отделят от него и всяка педя земя към това райско кътче към този момент е бетонирана и застроена. Аз пък съумях да си взема щемпел от общителната и усмихната жена на касата.
„ И тази ли не я познаваш? Мръсник! “, беше злостният коментар на Добромира по адрес на касиерката. „ But Honey тя е на about 70 years! “ Дори и този явен мотив не съумя да успокои съмненията на брачната половинка ми.
Самият Зоопарк е magnificent. Има всички вероятни животни, които човек може да си мечтае да види. Разположени са край красиви паркови алеи. There are пейки и беседки everywhere. Така че, както се разхождаш и се любуваш на мармозетките и зебрите единствено за секунда можеш да преминеш от режим на екскурзиант, в режим лентяй и да поседнеш на сянка прегърнал an ice cold бира. Или пък две.
Мисията е улеснена и от това, че на всеки ъгъл има будка за сандвичи и питиета, тъй че можеш напълно умерено да се направиш на свиня, до момента в който се излежаваш на прейката предк клетката на тигрите. Actually, Зоологическата градина, умерено може да се прекръсти на Райска градина.
С изключение на пространствата, в които живеят слоновете и носорозите. Там в действителност мирише все едно слон се е изпуснал. Което си е bloody truth. Точно, миризмата от клетката на хипопотама ми подсети, че пристигнах тук с рейса и би трябвало най-накрая да си взема колата от ремонт.
However в Зоопарка сега текат съществени ремонтни действия. Първият резултат към този момент е забележим – тоалетните са чисти, комфортни, съвременни и безвъзмездни. Комбинация, която в България е допустимо да срещенеш по-рядко и от отзивчива чиновничка зад гише.
Следващото по значимост, което се ремонтира в Зоопарка са клетките на маймуните. За мое страдание те бяха under construction, при визитата ми. Но пък тоалетните бяха fine.
Цялата разходка в Зоопарка беше lovely. Видяхме толкоз доста красиви animals, хапнахме и пийнахме добре, ободрихме се от ходенето в прохладния парк. Дори my dearest treasure Додо, се размекна. Спря да съска против всяка жена, с която се разминаваме по пътя.
На няколко пъти even се усмихна на опитите ми учтиво да обясня на some morons, че животните не трябва да се хранят от гости (Did you know, че първото слонче родено в Зофийския зоопарк е умряло, тъй като някакъв retard му е хвърлил парче самун с игли в него?!).
However, в случай че желаете да прикарате прелестен relaxing ден в София, подобаващото място definitely е Зоологическата градина. На нас ни се случи. Даже, в случай че имам шанс тази вечер може и да хапвам домашна шкембе супа. Стискайте палци! И also давайте лайкове!
Източник: в. Монитор
Проблемът е, че както ви описах предходната седмица колата ми е на ремонт при един magnificent „ Майстор “ и към този момент втора седмица съм stuck в София. Actually, не това е main problem (в София има задоволително готини месата за trip, на които дават и печати), само че е причина за него. Защото, до момента в който скучаех в жегата взех, че си направих Фейсбук-страница.
Британският емигрант във почивка разкости софийските паркове и... бирата
И не, казусът ми не е, че имам малко почитатели на страницата, казусът е, че са я лайканли повече хора, в сравнение с познавам.
И, ето тук е мястото да посоча главния ми проблем – имам жена! Не ме разбирайте неправилно, обичам моята Добромира (не се заблуждавайте от името – би трябвало да я видите, когато шофира), цялата тази деликатност и хубост събрани в нежните 56 кг, born and raised върху плодородния чернозем на Дунавската равина е най-прекарсното нещо, с което животът ме е сблъскал.
Британският емигрант: България на три морета, само че кои са те?
Оказа се, обаче че един honorable мъж може да има фейсбук-страница. Може да има и жена. Но не може да има и двете по едно и също време!
Особено, в случай че почитателите са малко повече от всичките ми познати, само че не чак толкоз доста, че да наподобяват като същинска фен-база. At first, всичко беше наред. Моята прелестна Додо одобри самодейността ми положително: „ Пфф, прави си фейсбук-страница щом си такава кифла “ (supportive както винаги).
После, започнаха да валят лайкове. Естествено, първите ми почитатели бяха съседите, които пият всяка вечер в градинката пред блока. Дадоха like, само че не преди да купя бира за всички. После започнаха да харесват страницата и мои познати.
Жена ми одобри обикновено, когато симпатичната продавачка от кварталното магазинче ми like-на страницата. Когато една нейна divorced братовчедка, която по думите й „ постоянно се смее прекомерно мощно на шегите ми “, даде лайк, също беше отминато с пренебрежение.
Но тогава започнаха да ми харесват fan page, непознати. И (Oh, my dear Lord!) измежду тях и дами. „ Тази коя е “, бе първият почтен въпрос, който my sweetheart изненадващо ми зададе сочеки лайковете на страницата, която сякаш не следеше.
-И, тази ли не я познаваш?
-Тази пък на мен ми е позната от някъде.
-Я, това не е ли онази развратница от 8-ия етаж, дето един път бяхте заседнали в асансьора?
-А, тъй като ти е поставила сърчице под статуса?
-Отдавна ли се виждате? –
Спиш ли с нея?
-Мама ме предупреждаваше за теб.
-Простак!
-Та тя има толкоз дебели глезени!
That escalated quickly, mate! И, по този начин стартира трънливият ми път към facebook славата. Проблемът ми е, че лайковете са съмнително доста, само че не са чак толкоз доста, че да не може my wife да не ги наблюдава поименно и да ме разпитва за всеки един от тях. Особено за тези от женски пол.
That’s why, харесайте ми bloody страницата please: https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Кажете и на вашите другари да я харесат. Скромната ми обществена пенсия няма да стигне, с цел да черпя всички ви по бира (actually сега like-овете са ми толкоз малко, че ще стигне), само че най-малко ще ми спести фамилните кавги, съскането и току-виж още веднъж да си заслужа домашно приготвена шкембе супа („ Оная коза, дето ти е харесала всичките публикации, тя да ти направи шкембе, злощастник подобен! “).
А, и ще мога умерено да вървя до Local store даже и когато симпатичната продавачка („ Пак ли отиваш за бира? Сигурно оная дето ти поставя усмивки на тъпите публикации е на промяна. Затова единствено се наливаш свиня такава, с цел да имаш причина да вървиш там “) е на работа.
Но enough за това. Тук съм, с цел да групирам печати и да ви описвам за това. Тъй като съм стеснен до пермиетъра на our beloved capital, изборът ми не беше сложен. В София печати има главно в музеите. А, кой retard би се наврял в музей през август. Освен, несъмнено, в случай че не е музеен служащ. Затова и се насочих на лов за щемпел с номер 66а или с други думи Зоологическата градина.
This Зоопарк, mate е една от най-впечатляващите забележителности на София. Не желая да подценявам жълтите павета и трамваите (also пазара за second hand коли в Горубляне), само че съгласно мен софиянци би трябвало да са най-горди точно с съществуването на ткова прелестно място. А Зоологическата градина я има тук от 1888г, което я прави един от най-старите ткива обекти.
По-стара е even от автопарка на Столичния градски превоз. По повърхност е най-голямата на Балканския полуостров, а жителите й са 2460 на брой. Зоологическата градина е толкоз huge, че дори си има не един, а два входа. Единият се намира в далечен завършек на града, където е презастроено с жилищни кооперации. Другият вход се намира в другия й край, където сега се строят кооперации.
As a matter of fact софиянци толкоз доста обичат Зоопарка, че не могат да се отделят от него и всяка педя земя към това райско кътче към този момент е бетонирана и застроена. Аз пък съумях да си взема щемпел от общителната и усмихната жена на касата.
„ И тази ли не я познаваш? Мръсник! “, беше злостният коментар на Добромира по адрес на касиерката. „ But Honey тя е на about 70 years! “ Дори и този явен мотив не съумя да успокои съмненията на брачната половинка ми.
Самият Зоопарк е magnificent. Има всички вероятни животни, които човек може да си мечтае да види. Разположени са край красиви паркови алеи. There are пейки и беседки everywhere. Така че, както се разхождаш и се любуваш на мармозетките и зебрите единствено за секунда можеш да преминеш от режим на екскурзиант, в режим лентяй и да поседнеш на сянка прегърнал an ice cold бира. Или пък две.
Мисията е улеснена и от това, че на всеки ъгъл има будка за сандвичи и питиета, тъй че можеш напълно умерено да се направиш на свиня, до момента в който се излежаваш на прейката предк клетката на тигрите. Actually, Зоологическата градина, умерено може да се прекръсти на Райска градина.
С изключение на пространствата, в които живеят слоновете и носорозите. Там в действителност мирише все едно слон се е изпуснал. Което си е bloody truth. Точно, миризмата от клетката на хипопотама ми подсети, че пристигнах тук с рейса и би трябвало най-накрая да си взема колата от ремонт.
However в Зоопарка сега текат съществени ремонтни действия. Първият резултат към този момент е забележим – тоалетните са чисти, комфортни, съвременни и безвъзмездни. Комбинация, която в България е допустимо да срещенеш по-рядко и от отзивчива чиновничка зад гише.
Следващото по значимост, което се ремонтира в Зоопарка са клетките на маймуните. За мое страдание те бяха under construction, при визитата ми. Но пък тоалетните бяха fine.
Цялата разходка в Зоопарка беше lovely. Видяхме толкоз доста красиви animals, хапнахме и пийнахме добре, ободрихме се от ходенето в прохладния парк. Дори my dearest treasure Додо, се размекна. Спря да съска против всяка жена, с която се разминаваме по пътя.
На няколко пъти even се усмихна на опитите ми учтиво да обясня на some morons, че животните не трябва да се хранят от гости (Did you know, че първото слонче родено в Зофийския зоопарк е умряло, тъй като някакъв retard му е хвърлил парче самун с игли в него?!).
However, в случай че желаете да прикарате прелестен relaxing ден в София, подобаващото място definitely е Зоологическата градина. На нас ни се случи. Даже, в случай че имам шанс тази вечер може и да хапвам домашна шкембе супа. Стискайте палци! И also давайте лайкове!
Източник: в. Монитор
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ