Здравейте, Дълго мислих, как да започна своята история и как да

Здравейте,
Дълго мислих, по какъв начин да стартира своята история и по какъв начин да я поднеса и опиша по този начин, че да отличите вярно човешката главоблъсканица в главата на човек, търсещ щастието си. И така….
Омъжена съм от година и половина. Със брачният партньор ми се запознахме година преди сватбата ни…на работното място- преди този момент и двамата имахме свои връзки, само че с хора, които не са ни разбирали по методът, по който на нас ни се е желало изглежда….и двете връзки бяха към края си…стана по този начин, че се влюбихме един в различен, приключихме старите си връзки и заживяхме дружно.

Заживяхме за едно при родителите на брачният партньор ми- една година беше така- те в едната стая, ние в прилежащите две. Да, имало е дребни несъгласия само че в чисто битов смисъл, само че като цяло се спогаждахме добре.
В същото време, аз имам апартамент в родния си град, който е доста по-добре организиран и развъртян от актуалният ни тогава град, та взехме решение да създадем главен ремонт и да си създадем собствен дом. Направихме го. Аз напуснах тогавашната си работа и трябваше да предпочитам, да я стартира същата в моят град или да стартира друго амплоа- избрах да стартира ново начинание.

Записах курсове, започнах да работя върху своето развиване, нещата не станаха бързо, мина година, до момента в който осъществя концепциите си и да стартира личен бизнес, несъмнено благодарение на моят брачен партньор.

Така, до тук добре…направихме женитба през летните месеци, прелестна женитба, по този начин както си я представяхме и двамата….но отсам стартира и историята, която ме притеснява…притеснява ме неговата настъпателност и несдържаност до степен, в която не може да се владее- какво приказва, по какъв начин наскърбява и по какъв начин чупи предмети в къщи….ако имаме спор, то този спор се е превръщал в ад…бях забременяла…-скъса ми блузата от дърпане…както и да е…може би от стрес- бременността не продължи дълго….отново сме имали спорове….но за какво- за това, по какъв начин като че ли подсъзнателно той не желае да одобри истината и в случай че не го послушам, това, което Той ми казва- то съгласно него се гавря с него и не го уважавам….

В разногласията ни е употребявал всички обидни думи, които съществуват в речника на един елементарен човек….а в това време носи костюм и работи в добра задгранична компания на българския пазар- да, има нерви в работата си само че кой ли няма…?

Винаги сме имали връзка, постоянно съм го изслушвала, за всичко обвързвано с работата и той ми е споделял всичко по свое желание….винаги съм показвала схващане и подкрепа…и в никакъв случай не съм отвръщана на обидите му- с обиди…толкова е озверявал, че даже полиция е идвала на вратата, по сигнал на съседи…било ме е и към момента в доста моменти ме е страх…страх от това, че не може да се владее…и несъмнено постоянно аз съм отговорна за всичко, което се случва….

След сходни подиуми съм му прощавала и давала късмет да се замисли над постъпката си….обещавал е, че няма да се повтори… имало е миг, в който с главата си едвам не счупи носът ми…беше син….толкова гняв съм виждала в очите му…а другояче твърди, че ме обича и когато е спокоен и всичко е наред посред ни- в действителност нещата са наред- готвим си, пием си винцето вечер, събираме се с другари, обиколили сме сума ти български дестинации и забележителности, половият ни живот е естествен и идеален… имаме средства да живеем, имаме си работа….сега съм бременна за повторно, уповавам се вичко да протече обикновено, с цел да си имам и аз детенце, както всички жени…както 90% от приятелките ми, тъй като след няколко дни ставам на 29г.той е на 31г….семействата ни се почитат, имаме си лятна къща на 10 мин от града..там прекарваме доста време лятото…сами и с приятели….но тази несдържаност е била даже и да изпусне яйце на земята или в случай че не може да откри нещо, което търси в къщи..или в случай че ясно подчертая свое мнение по даден въпрос…ако не се съглася с него- отново е го уважавам….приема и моите мнения…но очевидно егото му страда много…дали поради проблеми в работата…и аз изяждам всичко…

Обаче…преди година от Англия се върна негов приятел- работили са там дружно преди години…та той се върна в България с детето си на 3г. и приятелката си, с която са от 10г. заедно- не са женени само че живеят на фамилни начела и детето ги свързва….
В началото на нашето запознанство се събирахме, забавлявахме се…. те живеят в северна България, на час път от нас…виждаме се и се събираме най-вече уикендите…но в един миг, след може би година откогато се познавахме, започнах да чувствам в себе си и неговият другар, да го назовем Стефан- някакъв тип тръпка...сигналите бяха невербални….поглед, жест…това, че в диалозите чува всичко, което говоря…

Отношенията на Стефан и приятелката му не са цветущи…изглежда тя е много опърничава жена със собствен присъщ темперамент, неподвластен на компромиси…и наподобява му беше дотежало и на Стефан- споделял е на брачна половинка ми неведнъж, че не желае да бъде с нея, в случай че се държи така…че се мъчи и че прави компромис със себе си, в името на детето им…
Всъщност от началото на запознанството ни с тях двамата- аз се сприятелих с нея- да я назовем Яна, сприятелих откровено...като цяло тя е рационална и човечна, грижи се даже малко прекалява, за детето си, само че към този момент всяка майка сама си преценя…Та, страстта, която започнах да засичам у себе си, стартира леко да ме притеснява…защото обстановката е меко казано деликатна- аз съм бременна от приятеля на Стоян, който има дете и жена, аз съм другарка с Яна и сме две преплетени двойки….

Много моменти съм се замисляла /понеже нашите конфликтни обстановки с мъжа ми са били много груби/, по какъв начин да го оставя..да се разведем…не ми е стигала храброст и сърце не ми е давало…та ние сме дружно, като семейство едвам неотдавна..?!
Но откакто го обичам и сякаш и той мен…защо ли съм обърнала взор в страни и то към негов приятел…може би тази неустановеност, отчаяние и засегнатост са отговорни..?
Съпругът ми доста пъти в миг на афект е казвал, че ще си тръгне, че ще си намерел друга жена, че желае дете и това му е фиксидея и в случай че би трябвало от „ първата срещната “ ще има само че ще има…едва ли не по думите му- аз не му трябвам…в един миг споделя, че ме обича, в идващия, че не му трябвам…в единия миг ме назовава Слънце и Съкровище, в другия боклук….и в дословен смисъл ме плюе в лицето…блъска по дивана…цели с предмети…шизофрения..?

Започвам да се замислям…че казусът му е психически….произхождащ от причина в детството или нещо изживяно някога….
А Стоян- внезапно взе решение с приятелката си да се местят и търсят жилище в нашият град…-инфраструктура и всячески в топ 5 градовете на България…и е споделил на моят брачен партньор, че в случай че се раздели с жена си- отново ще пристигна тук…и друга ще си намери…но обстановката е деликатна…аз бременна, омъжена…неговата жена- другарка с мен…
Честно да си призная не зная в коя посока да насоча мисълта си…ще изчакам живот и здраве бременността да стигне до края…и тогава може би ще се вземат решения…но не зная по какъв начин би било най-добре да постъпя- по отношение на другарството на двама мъже, по отношение на другарството ми с дамата на Стоян, тъй че да не бъде засегнат никой…може би тайно…?

Да, зная, че нещата, за които пиша са лишени от всякаква липса на моралност…знам, че не съм права…знам, че имам неверни мисли…но бих се радвала да споделите отзиви по моят проблем.
Благодаря
Инфо: Розали.ком