Декемврийското писмо на една самотна жена
Здравей, страннико,
още веднъж е декември, а аз се намирам на кръстопът. Липсваш ми, липсва ми методът, по който ръката ми се сливаше идеално с твоята. Липсват ми тези дребни моменти, тези усмивки, оня дребен прозорец, през който дружно гледахме света.
През декември като че ли всички пътища водят към теб. Всяко място в този град, всяка улица, всяко паве, всяка инцидентна скамейка, всичко ми припомня за някой откраднат момент с теб. Тогава, когато светът не съществуваше, а имаше единствено аз и ти.
Само аз си знам какъв брой те обичах, обичам... Да, може би към момента те обичам или най-малко съм влюбена до болежка в нас и в метода, по който очите ми блестяха, когато погледът ми срещаше твоя.
Istock
Днес няма погледи, през днешния ден съм сама и всичко ми наподобява безинтересно, лишено от смисъл и хубост. Защото в края на краищата, най-важното е да има с кой да споделиш празниците, да има на кой да опаковаш подарък, да има кой да ти обели няколко мандарини и да те храни с тях като че ли си малко дете.
А аз те нямам и пространството към мен става все по-празно. Онези горещи мемоари охладняват от ден на ден, раните от теб зарастват, към този момент не помня тъкмо какъв отенък беше кафявото в очите ти, не помня и каква бях аз с теб и поради теб.
Istock
Сега съм единствено аз, едно изгубено пораснало момиче, което знае какво желае, само че не знае какво заслужава. Надявам се, че където и да си в празничните дни, се чувстваш обичан и важен. Желая ти благополучие, само че го искам и на себе си.
Ето за какво пристигна време да се разделя вечно с теб. Благодаря ти, че ме научи да пребивавам и ми сподели какво е любовта. Благодарение на теб в този момент знам тъкмо какво да си пожелая за празниците, а то е нещо доста просто - по-малко самотност.
още веднъж е декември, а аз се намирам на кръстопът. Липсваш ми, липсва ми методът, по който ръката ми се сливаше идеално с твоята. Липсват ми тези дребни моменти, тези усмивки, оня дребен прозорец, през който дружно гледахме света.
През декември като че ли всички пътища водят към теб. Всяко място в този град, всяка улица, всяко паве, всяка инцидентна скамейка, всичко ми припомня за някой откраднат момент с теб. Тогава, когато светът не съществуваше, а имаше единствено аз и ти.
Само аз си знам какъв брой те обичах, обичам... Да, може би към момента те обичам или най-малко съм влюбена до болежка в нас и в метода, по който очите ми блестяха, когато погледът ми срещаше твоя.
Istock Днес няма погледи, през днешния ден съм сама и всичко ми наподобява безинтересно, лишено от смисъл и хубост. Защото в края на краищата, най-важното е да има с кой да споделиш празниците, да има на кой да опаковаш подарък, да има кой да ти обели няколко мандарини и да те храни с тях като че ли си малко дете.
А аз те нямам и пространството към мен става все по-празно. Онези горещи мемоари охладняват от ден на ден, раните от теб зарастват, към този момент не помня тъкмо какъв отенък беше кафявото в очите ти, не помня и каква бях аз с теб и поради теб.
Istock Сега съм единствено аз, едно изгубено пораснало момиче, което знае какво желае, само че не знае какво заслужава. Надявам се, че където и да си в празничните дни, се чувстваш обичан и важен. Желая ти благополучие, само че го искам и на себе си.
Ето за какво пристигна време да се разделя вечно с теб. Благодаря ти, че ме научи да пребивавам и ми сподели какво е любовта. Благодарение на теб в този момент знам тъкмо какво да си пожелая за празниците, а то е нещо доста просто - по-малко самотност.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ